Георги Димов: Задачата на Анкара беше втора етническа партия да влезе в нашия парламент

BIG5 АКТУАЛНО Георги Димов: Задачата на Анкара беше втора етническа партия да влезе в...

Очевидно е, че има някакво затопляне, но то не е резултат на самото ДПС, а на това, че другите паралелни структури, плод на политическо инженерство на Анкара – НПСД на Касим Дал и ДОСТ на Лютви Местан, не успяха да изпълнят поставената задача“, каза Георги Димов

“На международната сцена, Турция е все по-самотна и изолирана. Тя е солов играч, води непрекъснато окопни войни, включително на Източния фронт. Това не се отнася само за отношенията с Русия, но и с Иран”.

Това каза бившият генерален консул на България в Одрин Георги Димов пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ.

“А иначе на международната сцена – където и е позволено, и където и е лесно, виждаме нейната агресивна политика. И в Сирия, и в Либия, и в Нагорни Карабах”, допълни той.

Димов говори още и за “чупливата турска икономика”. “Югоизточната ни съседка в значителна степен живее на вересия. Този национален доход е генериран, благодарение на тези външни кредити, които ще трябва да се връщат”, каза той. “Другото, което е и което е много болезнено лично за президента Ердоган, това е плачевното състояние на валутните резерви”, каза той.

“Последните проучвания говорят в чисто политически план, че Ердоган не се радва на висока електорална подкрепа. В момента тя е едва 34%. С тези 34% той дойде еднолично на власт на 3 ноември 2002 година и спечели мнозинство, но понеже тогава само две партии влязоха в Меджлиса. Сега с тези проценти той просто няма как да управлява самостоятелно”, коментира още Георги Димов.

“Европейските лидери за пореден път се съгласиха на вербално ниво да порицаят югоизточната ни съседка, но не и да вземат сериозни мерки, включително и под формата на ембарго, на санкции в сектори – в областта на енергетиката, в областта на доставките на оръжия и т.н. Всичко това беше оставено за след три месеца – март месец следващата година (…)

Европейските лидери пак се изплашиха и не посмяха да вземат категорична позиция по отношение на агресивната политика на Турция в Източното Средиземноморие, като се задоволиха с това, че ще изчакат позицията на САЩ, ерго – на новия американски президент Джо Байдън” – така бившия генерален консул в Одрин коментира отношението на ЕС към Турция и Ердоган.

Георги Димов коментира и познатата към този етап позиция на САЩ към Турция: “Още преди да бъде номиниран за президент, още февруари месец, Джо Байдън даде едно интервю пред “Ню Йорк Таймс”, в което каза буквално следното – “ние желаем режимът на Ердоган да бъде свален от власт, но не чрез преврат, това трябва да го направи опозицията”. Може да си представите този човек като личност, когато седне в Белия дом, какво ще последва”.

Разговорът премина към последната Конференция на ДПС, в която онлайн се включи и президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Лили Маринкова припомни, че доскоро се смяташе, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган и депутатът от ДПС Делян Пеевски са персона нон грата в Турция.

“В случая Ердоган поднесе тези поздравления в качеството си на лидер на политическа партия, което го няма между другото никъде по света – той не е само президент, той е лидер на неговата управляваща все още Партия на справедливостта и развитието, той също така е шеф на президентския кабинет в Турция”, коментира Димов.

“Очевидно е, че има някакво затопляне, но то не е резултат на самото ДПС, според мен, а поради това, че другите паралелни структури, плод на политическо инженерство на Анкара – НПСД на Касим Дал и ДОСТ на Лютви Местан, не успяха да изпълнят поставената задача. Задачата беше втора етническа партия да влезе в нашия парламент и тук да се получи втора Македония, а когато вече това нещо стане, да се заговори евентуално и за втори официален език, който да е турски и т.н. Очевидно, че това не стана и затова се връщаме назад”, каза още Димов.

Георги Димов подчерта, че не трябва да се забравя и близката историята между България и Република Турция. “Ние винаги сме работили и съм убеден, че и при нашите колеги сега е така, за развитие на нормални добросъседски отношения, което обаче може да стане само на основата на три важни международни принципа.

Първият е за ненамеса във вътрешните работи, на следващо място за взаимно уважение и третият е за равнопоставеност. За съжаление през последните 4-5 години, особено след опита за преврат от 15 юли 2016 година, имахме много груби намери.

Ще припомня само, че при нашите парламентарни избори през март 2017 година, имаше едни много грозни изявление на тогавашния турски министър на труда и социалните грижи Мехмед Мюезиноглу, който на едно специално съвещание с наши изселници, ги агитираше за кого да гласуват. Това всичко беше заснето на видео, беше излъчено.

По този повод беше извикан да дава обяснение Сюлейман Гьокче – един изключително скандален турски посланик. Преди това пък – в края на 2016 година, Лютви Местан се приюти в неговата резиденция. Можете да си представите за какво става въпрос. Следващият турски посланик също имаше два гафа и трябваше да дава обяснения. Първият беше на неговия шеф – министъра на външните работи Мевлют Чавушогл, който ни даваше указания как да опростим задълженията на една от деноминациите у нас – мюсюлманското вероизповедание. Следващото нещо при същия посланик беше как в Кърджали ни съветваше как да учим повече турски език, за да можем да бъдем наемани на работа от турските фирми”, припомни той.

“Западът като цяло приема, че там (б.р. в Турция) има две терористични организации – Кюрдска работническа партия ПКК и ДАЕШ. За Анкара терористични са и т. нар. гюленисти и също така сирийските кюрди, които за нас категорично не са и няма как да бъдат приети като такива. За съжаление и по тази линия ние пострадахме. Имаше една задържана българка, мисля, че се казваше Мира, преди 3-4 години заради това, че нейният приятел – британски гражданин, бил при сирийските кюрди. Беше освободена, не е в затвора, но това също го има. Освен това политическо инженерство, другата груба намеса в нашите вътрешни работи това е пренасянето на чужди за нас проблеми – примерно с гюленистите и с кюрдите”, каза още Георги Димов.

На въпроса на Лили Маринкова какво трябва да се промени в използването на вота на българските изселници в Турция, Димов отговори: “Първото, това е проблемът с двойното гражданство. Той е и политически въпрос, естествено, трябва да намерим някакво политическо решение. Ние имаме двойни граждани, които не са само в Турция – има и в Западна Европа, и в САЩ, и особено в нашите диаспори, в покрайнините, Украйна и т.н.”.

Последва въпрос от Лили Маринкова може ли да бъде ограничено двойното гражданство спрямо само една страна, на който Димов отговори: “Да, може и аз ще кажа как може. Когато говорим за изселници, те са грубо три категории. Първите са по изселнически спогодби между двете държави. Реално те са се отказали от българско гражданство, те са припознали Турция като своя родина и при тях не може да става въпрос – там няма двойно гражданство. Някои правят опити тук – техни внуци, правнуци и т.н., но това просто няма как да се случи. На следващото място са хората от т. нар. Възродителен процес – двете вълни от 1985 и 1989 година. Там мнението ми е малко по-различно, но така или иначе ние сме признали това за някаква грешка и на тях им беше възстановено българското гражданство. Третата категория обаче е икономическата миграция след 1989 година. Това са доста голям контингент, които са напуснали България. Всъщност пресрочили са срока за пребиваване в Турция и беше много голям проблем за самата наша югоизточна съседка. Неслучайно точно поради тази причина през 2000 година Турция едностранно махна визите за български граждани – при много условия, точно за да могат те да бъдат легализирани.

Понеже въпросът трябва да се разглежда и в бъдеще ще дам една вметка, пък който трябва, да разсъждава върху това нещо. Например как е законът вътре в Турция – турското законодателство не признава двойното гражданство. Само че, специално за нашите изселници, които се оценяват като “пета колона”, това не важи. Изключение, неслучайно. Също така има и едно много интересно нещо, от което ние също можем да се възползваме (…) – реципрочност. Както вие, така и ние. Турският закон е такъв, че например ако имаш турско гражданство и решиш да получиш друго, примерно българско, моментално ти се отнема турското гражданство. Сигурно си имат някакви съображения. Затова редица от тези други изселници с мюсюлманско вероизповедание, които живеят в Турция, например идват тук, за да родят децата си, да получат първо българско гражданство и след това да получат и турско. С Турция на двустранна основа – реципрочно, ние можем да правим така”.

“Другото, което Вие загатнахте за изборите – наистина много грозна картина. Много пъти съм бил, особено през последните години. Не може да има секция с 2000-3000 души. Просто физически няма как да гласуват”, каза Димов и предложи решение – избирателните списъци в Турция да се изготвят след индивидуално посещение на всеки отделен гражданин в дипломатическото представителство на България и след предоставяне на паспорт. В края на разговора той уточни, че в нашето законодателство е посочено, че “може да се гласува само на българска територия, а българска територия – това е територията на дипломатическото представителство”, за което сме направили изключение за Турция.

Последни новини

Милен Велчев: Скептик, че цените рязко ще се вдигнат след приемането на еврото

"Когато икономиката е в спад, финансовият министър няма право постоянно да казва "не"  "Всеки българин е свикнал с еврото и не е нужен дълъг период...

Рекорден брой българи в чужбина искат да гласуват

80 държави вече са дали съгласие да се разкрият избирателни секции на тяхна територия  80 държави вече са дали съгласие да се разкрият избирателни секции...

Цветозар Томов прогнозира изборен хаос и призовава за отлагането на вота за лятото

Според социолога до 150 000 души може да бъдат отрязани от гласуване   Между 100 000 и 150 000 души може да не упражнят правото си...

13,6% от тестовете за Covid-19 са положителни

В болница вече се лекуват 5629 пациенти, от тях 452 са в интензивни отделения  1426 нови случаи на коронавирус у нас през последното денонощие, показват...