Българска журналистка от ВВС: В България постоянно се сблъсквах с политическа цензура

BIG5 ИНТЕРВЮ Българска журналистка от ВВС: В България постоянно се сблъсквах с политическа цензура

 

Красимира Хендри е журналист с дългогодишна кариера като редактор “Международни новини” в BBC World Service. Работила е в новините на Ефир 2, БНТ, а впоследствие преминава през американската медия CNN и  Al Jazeera в Лондон. През 2019 година създава и ръководи няколко успешни инициативи за развитие на млади таланти в ВВС “Future Voices“ и за подкрепа и развитие на жени на лидерски позиции в медиите  “Women in development“. В интервю за wow-media.bg разказва за пътя си към върховете на журналистиката  

На базата на  дългогодишния си опит като журналист, какъв съвет бихте дали на младите, все още неопитни журналисти?

– Бъдете образовани, четете много и се учете от големите имена в бизнеса. Анализирайте работата им, търсете отговор на въпроса кое ги прави интересни и успели. Използвайте всяка възможност за обучение по вашата специалност, следете как се променя медийният пазар – това ще ви направи конкурентни и ще ви даде знания. Ходете на практики, дори да са неплатени, развивайте мрежата си от контакти постоянно. Не се отказвайте. Учете се от големите, но разказвайте историите на малките хора.

Разкажете ни малко повече за първите си стъпки в журналистиката…

– Започнах работа като стажант-репортер още докато бях първа година студентка във Факултета по Журналистика. Специализирах Радио-Журналистика и затова естествено търсех възможности в Националното радио. Тогава все още нямаше частни радиостанции. Говорим за 80-те години на миналия век, все пак. Започнах в Нощния блок на програма Христо Ботев, в предаването на Антон Митов. Говорехме си със слушатели цяла нощ, а през деня бягах от лекции, за да записвам интервюта, които след това излъчвахме по време на нощното дежурство. Там се научих как да задавам въпроси и да говоря с хората, аудиторията която ни дава работа. Най-значителната част от кариерата ми в България премина през Националната телевизия, където работех като репортер и водеща на новините на Ефир 2. Там за пръв път в българското медийно пространство разработихме формата „новини на всеки кръгъл час“.

Вие несъмнено сте пример за журналист, успешно реализирал се в чужбина, винаги ли сте искали да работите извън пределите на България и как го постигнахте?

– Аз всъщност никога не съм искала да работя в чужбина. Най-малкото, защото моят английски по онова време не беше на broadcast level. Заминаването ми за Великобритания в средата на 90-те години съвпадна с много тежката политическа обстановка в България и със свалянето ми от екран като телевизионна водеща по чисто политически причини. Това ме накара да осъзная, че аз никога няма да имам място в една информационно репресирана държава, каквато беше България по онова време. Бях поканена на шестмесечен стаж в Institute for War and Peace Reporting (IWPR), който съществува и днес. Те явно видяха нещо в мен и не само продължиха стажа ми, но и ме изпратиха на специализиран курс по английски. След около година вече работех като журналист на свободна практика, отначало и много бегло за Българската Секция на BBC, а по-късно спечелих работа като продуцент в BBC NEWS. Тогава за мястото кандидатстваха 20 човека, но те избраха мен. Аз може би бях първата чужденка в този нюзрум. Искам да ви кажа, че никак не ми беше лесно да се доказвам в тази среда. В България аз бях телевизионна водеща, а в Лондон започнах от първото стъпало. Моята кариера не е свързана само с BBC. В  професионалното ми портфолио влизат и  AL JAZEERA и CNN.

В момента, след 22 години живот и работа във Великобритания, кариерата ми наистина се развива с много бърза скорост, водя програми за развитие на жени, обучавам колеги на професионално развитие, а през 2019 оглавих най-успешната платформа на корпорацията за привличане на нови многоезични таланти в BBC Future Voices.

За да работиш като журналист в международна среда, трябва да познаваш жаргона на професията, различните видове аудитория, да можеш да пишеш и да комуникираш правилно. Дори погледнато от България да изглежда, че пазарът на западните медии е голям, това всъщност не е така. Колегите в този бранш се познаваме и често общуваме било на социално, или на професионално ниво. Именно затова е толкова важно какво име ще си създадеш още в самото начало.

Как преминава един Ваш ден като главен международен редактор на BBC World Service?

– Денят ми обикновено започва в 7 сутринта с много кафе . Заради пандемията повечето от екипите, с които аз взаимодействам, работят от вкъщи. Моя задача е най-късно до 8 да съм наясно къде по света какво се случва и да съм готова да участвам в няколко редакторски срещи, на които да обсъдим какво можем да предложим на аудиторията. Аз работя с 41 езикови служби, пръснати по целия свят и моята задача е да направя труда им видим за останалата част от BBC News. Както знаете, в новините няма еднакви дни и всеки ден е различен, с различна новинарска динамика. В момента наш приоритет са дигиталните платформи и как да модулираме в тях информацията, с която разполагаме.

В работата си сблъсквали ли сте се с цензура?

– В България постоянно. Тук не толкова много, никога с политическа цензура.

Кои три качества най-много се ценят във Вашата професия?

– Различните нива в новините изискват различни качества. В моята сфера, най-важно е да знаеш големите цели на корпорацията за следващите 5 години. А иначе в ежедневието – да можеш да разпознаеш талант, да реагираш бързо, да си фокусиран и не на последно място, да можеш да обясниш ясно на екипа си какво се очаква от тях.  Да бъдеш добър комуникатор.

Можете ли да разкажете една забавна или една вдъхновяваща история от времето, когато сте “прохождали”  в професията?

– Преди много време, докато прохождах като водеща на новини в Ефир2, бях страшно притеснена преди ефир. Така си гълтах граматиката, че едва можех да си прочета  аутокюто. Нас никой не ни обучаваше как да водим – нещо, което сега абсолютно ме шокира, как изобщо е било възможно.

И преди един такъв ефир, един от монтажистите ми предложи да влезе в студиото с мен докато водя, за да не се притеснявам и да си мисля че му говоря на него, а не на хиляди зрители… Хубаво, но нито аз, нито той бяхме изчислили, че последният кадър на новините е в общ план и обхваща цялото студио. Така този колега влезе в кадър изправен до мен.

Няма да ви казвам на какво ни направи ръководството на следващия ден,  а това завинаги ще остане един от най-смешните моменти в моята кариера. С въпросния човек и до ден днешен сме приятели и продължаваме да се заливаме от смях на тази случка.

Ако трябва да опишете себе си в едно изречение, как би звучало то?

– Аз не приемам “не” за отговор и когато си наумя нещо, независимо дали е в професионален или в личен план, няма земна сила, която да ме спре да го постигна.

Кое е най-голямото Ви постижение?

– Двете ми дъщери.

Автор: Вяра Николова, wow-media.bg

 

 

Последни новини

Столтенберг: ЕС не може да защити Европа

Генералният секретар на НАТО: Повече от 90% от хората в Европейския съюз живеят в държава от НАТО. Но само 20% от разходите за отбрана...

Мустафа Карадайъ: Нашите послания целят рестарт на държавата

Ние от ДПС апелираме към всички системни политически сили заедно да настояваме за свободни, честни и демократични избори. Нека изпълнителната власт и държавните органи...

Северна Македония готова българите да се преброяват като отделна етническа група, но без промени в конституцията

Външният министър Буяр Османи поясни, че от българска страна не е поставяно нито официално, нито неофициално искане за вписване на българите като етническа група...

Александър Симов: bTV е “болонката” на властта

Нагласата за промяна у хората е голяма. Не оставяйте държанките на властта да ви уплашат да гласувате, призова депутатът от БСП  „Истинският журналист трябва да...