У нас всички воюват с всички. Но как ще свърши това?
Е, затова не обичам да пия узо…
Не ми е сложно, но ми е изключително тъпо и досадно да обяснявам на гърците въпроси, свързани с политическата ситуация у нас. Да не говорим, че аз по природа съм консервативен тип и темата със „свинщини у дома“, приключва с позицията „What happens у дома, stays у дома!“
Въпреки това обаче, често ми се налага да обяснявам на разни по-любопитни персони какво, аджеба, се случва в България. Ето и кратък преразказ на днешния подобен разговор:
– Ама ги прецакахте македонците, а? Браво, малакааа!
– Е, аз нямам нищо общо, но по принцип, да, такива сме си ние – българите, обичаме да прецакваме съседите, – отбелязвам скромно аз.
– Нищо, нищо, само да не се отметнете! Че у вас сега май избори идват. Кой ще спечели?
– Кой?! Все същият! Демокрацията.
– Хайде, стига глупости си ми говорил, аз съм грък все пак! Много добре знам, какви безсмислици са тея приказки с демокрацията. Че нали ние сме я измислили, бе!
– Аххх, вярно! Как можах да забравя! – неуспешно се изненадвам аз.
– Хайде, де, кажи, какво става у вас?
– Ами, кво, война!
– Стига бе?! – удивлява се гъркът.
– Няма стига! Война! – нажежавам кухото напрежение в предстоящата историята аз.
– И кой с кого воюва?
– Всички! С всички!
– Как така, всички с всички? – пули се гъркът.
– Ами, ей така, как – президентът с премиера, Мария с Рачков, опозицията с другата опозиция, шефката на парламента с вулвата си, главният прокурор с ОАЕ, един плешив експерт с друг плешив експерт, един пич с имот в Лозенец с един друг пич с имот в Росенец, медицинските сестри с полицията, полицията с правителството, правителството с частния бизнес, частният бизнес с трудещите се, а те пък с телевизора, който пък воюва с образа на Антон Тодоров, който освен това не е от ГРУ, ама ужасно много мрази Слави Трифонов, а Слави Трифонов пък воюва с Магърдич Халваджиян, а той от своя страна с Баба Яга! Сега разбра ли?
– Не.
– И аз не, ама съм свикнал.
– Ужас! – потресен е гъркът, но не спира да любопитства, като най-накрая задава вечния въпрос:
– И как ще свърши всичко това?
– Как?! С финал на Шампионска лига. Не знам как! Всичко е въпрос на въоръжение. Премиерът ни има джип, военният министър – планове, а президентът – дрон. Не знам кой е по-силен. Ти кажи. И помни, че в това уравнение министърът на здравеопазването ни има коса, тоя на екологията – боклук, тая на външните работи – далтонизъм, а тоя на икономиката – хемороиди. Сметай сега, ако можеш…- казвам аз докато си сипвам нещо за пиене, щото тези спомени за родината винаги ужасно много ме разстройват.
– Явно у вас е по-сложно – примирява се най-накрая човекът.
– Ъхъ, сред планините винаги е по-сложно… – съгласявам се аз и се сещам – е, точно затова не обичам да пия узо! Как да му обясниш на рибаря балканджийски проблеми.
Васил Петев, фейсбук
