Преди да въведем паспорти за имунитет трябва да си отговорим на ключови въпроси

BIG5 АНАЛИЗ Преди да въведем паспорти за имунитет трябва да си отговорим на ключови...
А постоянното следене и личното пространство?

 

автор: Андрю Бейли, The Conversation

В началото на пролетта на 2020 г., когато разтърсващата реалност на пандемията COVID-19 завладя цялото внимание на света, една стара и спорна идея започна да си пробива път в общественото съзнание: паспорти за имунитет.

Тези документи биха удостоверили, че притежателят им е с установена положителна имунна реакция към вируса и се предполага, че е е защитен от ново заразяване. Притежателите на паспорти могат да бъдат освободени от ограниченията, наложени в защита на общественото здраве, и да им бъде позволено да се върнат на работа или да учат и да имат едно по-нормално всекидневие.

Но след един период на засилено внимание идеята за разделяне на населението на две групи с коренно различни привилегии се оказа твърде спорна и има морални последици. Нито едно западно правителство в крайна сметка не въведе система за удостоверяване на имунитет, въпреки че някои сега отново се обръщат към идеята, независимо че много от експертите отхвърлиха тези сертификати за имунитет.

Трябва да преосмислим тази идея

Някои от причините, които са били основателни за противопоставяне на паспортите за имунитет през пролетта, вече не са валидни – а някои от тях никога не са били основателни. По-големият натиск идва от това, че вече нямаме голям избор, тъй като данните показват, че разпространението на работното място е широко и няма да бъде ограничено чрез блокиране, най-малкото защото вече са направени изключения за много големи работодатели като Amazon.

През следващите няколко месеца ще се увеличи делът на населението, което се предполага да бъде имунизирано срещу COVID-19. Това ще се дължи и на по-доброто и по-масово тестване за имунитет.

Но как ще се отнасяме към нарастващия брой на ваксинираните в сравнение с тези, които не са?

Winbet – най-голямо разнообразие от пазари! (18+)

Ще бъде важно да имаме ясна и принципна обосновка за всякакви нови привилегии, които предоставяме на тези, които са имунизирани, така че техните действия да не навредят на продължаващите мерки в общественото здравеопазване към пандемията.

  • Хората, които са дали положителен тест за имунна реакция на вируса COVID-19 или са били ваксинирани, вероятно ще се борят срещу продължаващите и наглед ненужни ограничения върху тяхната дейност. Частни субекти като бизнеса и местата за забавление ще имат силен интерес да установят свои собствени практики за различно отношение към служителите или клиентите, ако те им представят някакви доказателства за имунитет.

Така че хората, които са имунизирани, неизбежно ще действат – и ще бъдат третирани – по различен начин от тези, които не са. Това ще се случва, независимо дали нашите правителства и здравни власти имат за цел да се случи точно това. Трябва да мислим като общество какво означава всичко това.

Срещу паспортите за имунитет се отправят три вида възражения:

– те са неефективни;

– те са неморални или незаконни;

– ще допринесат за по-нататъшно неравенство.

И трите аргумента изискват внимателно обмисляне.

Три притеснения

Първото притеснение е, че сертификатите за имунитет ще влошат пандемията – било защото тестването, от което зависят, е неточно или защото издаването им ще насърчи рисково поведение. Неточните тестове всъщност бяха основна тревога през пролетта и Световната здравна организация препоръча поради тази причина да не се прилагат имунитетни паспорти.

Но оттогава тестовете за антитела са станали значително по-точни (макар и далеч не перфектни), тъй като самите тестове са се подобрили и с нарастване броя на имунизираните или преболедувалите в населението расте и вероятността все по-често да дават положителен резултат.

Разсеяха се и притесненията отпреди половин година, че ще се стимулира поведение, нарушаващо новите правила. Опасенията бяха, че хората могат да бъдат възнаградени за рисковото си поведение, когато тези, които са се заразили и са се възстановили от COVID-19, получат привилегии, каквито останалите хора нямат.

Второто притеснение е, че не е морално или правно целесъобразно да се разделя населението на две категории и едната да е по-привилегирована от другата. Но въпреки че наистина много форми на дискриминация са неморални и неприемливи, не всички са такива. Този вид дискриминация, за разлика от расизма например, има реално отражение за обществената сигурност. Възможно е разделянето на категории да е временно и да продължи само докато се постигне широко разпространен имунитет.

Нещо повече, има етичен принцип в общественото здраве – на „най-малко ограничителната намеса“ – който може да бъде нарушен, ако продължи да налага ограничения върху вече изградилите имунитет.

Третото безпокойство идва от това, че паспортите за имунитет могат да влошат съществуващото неравенство. Пандемията вече засяга по-силно групи в неравностойно положение като жени, цветнокожи и бедни.

Добавянето на още едно значително ниво на привилегия под формата на имунитетни паспорти в исторически план би могло да бъде от полза за тези, които вече имат по-голямо предимство, и така неравенството ще се задълбочи. Затова се изисква внимателен контрол на достъпа до ваксината, така че определяща да е нуждата, а не социалната привилегия.

А постоянното следене и личното пространство?

Друго притеснение е, че имунитетните паспорти ще изискват мониторинг, за да се удостоверява и проверява валидността им всеки път когато на притежателите им се позволява нещо, което тези без паспорти не могат да направят. Такава система на всеобхватно проследяване в обществото поражда опасения относно наблюдаването и неприкосновеността на личния живот.

Всички тези опасения подчертават защо трябва да помислим за най-добрата система за сертифициране на имунитета, като бездействието не е решение. Но остават някои трудни въпроси.

  • Въпреки че ваксинирани или възстановилите се от болестта вероятно са се имунизирали срещу инфекция, все още не е ясно дали те могат да продължат да заразяват други хора.

Така че може да е по-подходящо хората с паспорти с имунитет да имат право да правят неща, които иначе биха ги изложили на риск от заразяване – например пътуване до работното място – отколкото да им се позволяват неща, които биха изложили околните на риск.

Засега дори имуносертифицираните вероятно би трябвало да продължат да носят маски и да поддържат физическа дистанция, защото е възможно да заразят други.

Сертифицирането на имунитет ще носи предимства както за притежателите на паспорта, така и за тези, които зависят от техните услуги. Но също така е важно да бъде изяснено какви изисквания се поставят пред притежателите на тези паспорти.

Трябва ли работодателите да могат да изискват от тях да се завърнат в офиса, например? Може ли някои ключови служители като медицински сестри или учители, да бъдат задължени да се ваксинират?
Това ни принуждава да балансираме между фактори като лична автономност, общо благо и деликатната задача за управление на разпространението на ваксината, така че възможно най-много хора да я получат.

 

Да не възпроизвеждаме неравенство

И накрая, тъй като удостоверяването на имунитет ще носи предимства и отговорности, ще бъде жизнено важно да се гарантира, че съществуващите модели на неравностойно положение в обществото не се възпроизвеждат или влошават.

  • Ето един пример – хората с ниски доходи ще се нуждаят от безплатен достъп до ваксинация и това трябва да включва намаляване или компенсиране на пътните разходи, ако им се налага да стигнат до неудобно за тях място за поставяне на инжекциите. Това най-вероятно ще е свързано и с отделяне на време, за което те няма да получават заплащане.

Трябва да се опитаме да гарантираме, че временно наетите в една компания няма да бъдат подложени на натиск да се ваксинират и да се връщат на работните места в сравнение със служителите в администрацията ѝ.

Трудно ще е и затова е наложително като общество да си изясним всичко това сега, а не да го оставяме на капризите и исканията на частния бизнес и отделни граждани.

Авторът е професор по философия и декан по изследователската работа в Университета на Гуелф, близо до Торонто в Канада.

източник: „Дневник“

 

 

Последни новини

Крум Зарков: НС се превърна в орган, който подпечатваше решенията на изпълнителната власт

Самият факт, че премиерът не се явява в парламента по ключови въпроси, конституционната рамка на страната бе изкривена, коментира депутатът от БСП  Непрестанен скандал. Така...

При Слави няма министерство на културата. Ето възможните причини

Или остава едната единствена възможност - Веждю  Отсъствието на министър на културата в листата на Слави Тр. може да е по няколко причини:- забравили...

Борисов на инспекция в Брестовица: Подменяме изцяло водната мрежа

Премиерът обеща лозята да бъдат невредими  Премиерът Бойко Борисов е на инспекция в Брестовица, Пловдивско. Той е придружен от заместник-регионалния министър Николай Нанков и областния...

Руски депутат: Налице е опит за използване на Европейския съд по правата на човека за решаване не на юридически въпроси, а на политически

Сергей Железняк: Напълно очевидно е, че санкциите, които Европа се опитва да въвежда срещу Русия, за да угоди на Съединените щати, са преди всичко...