Има някъде около 30 стадиона в България, които са построени в села, където няма хора, които да ходят даже на стадиона. Има разни мостове, които водят до никъде и чешмички, където няма вода. Има асфалтирани пътища до половина и т.н. Тези неща частично идват по Програмата за развитие на селските райони и кохезионните фондове, казва по повод усвояването на еврофондовете доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
– Две теми предлагам за разговор с нашия гост. Първата: българското правителство подготвя Национален план за въвеждане на еврото от 2024 година, в който подробно ще бъдат описани дейности, които трябваше да се предприемат от властите и бизнеса за успешното въвеждане на единната европейска валута. Какво трябва да включи този план? И следващата тема: България ще получи над 10 млрд. евро по кохезионната политика през следващите 7 години от Европейската комисия (ЕК). Как ще бъдат изхарчени парите? Могат ли да бъдат използвани по-добре, ако не минават през механизмите на държавата? Задавам въпросите на доц. Красен Станчев – основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Да започнем с първата тема. Какво трябва да включва Националния план за въвеждането на еврото през 2024 година?
– Това са някакви относителни лесни и изпълними неща. Особено в тази част, която може да се нарече „техническа“. От определен момент, вероятно в средата на тази година или началото на следващата би трябвало на всички касови бонове, които получаваме, да има котирана цената, включително на данъка, Данък „Добавена стойност“ (ДДС) в евро. Това се прави, за да се свикне – от една страна, от друга, за да се знае, специално данъчните да знаят, какво е равнището на цените, за да няма тогава, когато се въведе еврото, когато и да стане това, за да няма или поне да са видими опитите за манипулиране на цените нагоре или надолу. Това е нещо, което е вкарано във всички останали страни, ще бъде направено и в България.
Другото нещо, което трябва да съдържа този план, са шест изисквания, които са много важни за прозрачността на пазара и за решаване един от основните проблеми, залегнал в концепцията за еврото, и това е да няма излишни рискове, включително рискове, свързани с разменни курсове. За България това последното не е много валидно. Но онова, което имаше като изисквания, и вероятно ще бъде наблюдавано, това е стабилността на банковата система, оттам адекватност спрямо стрес тестовете. Това беше направено, но вероятно ще бъде наблюдавано и за в бъдеще поради една много проста причина: покрай епидемията миналата година беше въведена банкова ваканция за българските банки, такава бе съгласна между другото да има нашата Централна банка, но разбира се и със съответствие на регламентите и съответно политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ). Но така или иначе този мораториум ще свърши и тогава ще се влезе в горе-долу неизвестна територия. Вероятно е тогава, когато бъде вдигната банковата ваканция или започнат банките да търсят от своите длъжници изпълнението на договорите така, както те са прекъснати или замразени в средата на миналата година, постепенно да си връщат заемите. Тогава съответно ще има фалити по банкови задължения и вероятно изобщо фирмени фалити, което означава, че ще бъде възстановено едно от предварителните условия за влизане в „чакалнята“ на еврото, и то беше необслужваните кредити да станат търгуеми, в зависимост от това, тоест, да могат да се продават относително прозрачно и т.н. вземанията по тях, което означава, че много, почти 100% е сигурно, че това наблюдение по някакъв начин ще продължи и вероятно това ще залегне в плана, който засега ние не сме виждали.
Има няколко други подобни неща, които са нетехнически. Вероятно ще има още един стрес тест за българските банки поради тази ситуация, не защото те са зле в момента, напротив, те са доста добре, но поради тази ситуация, която ще възникне след вдигане на мораториума, вероятно ще има необходимост или поне ЕЦБ ще смята така, ще има необходимост от нови тестове и нов преглед на събираемостта на банковата система, което е по-мека форма на проверка.
Winbet – победата е емоция! (18+)
Онова, което обаче е по-важно според мен, е в писмото, с което ЕЦБ съвместно с Комисията на Европейския съюз (ЕС) прие България и Хърватска в разменния механизъм на еврото, имаше някои неща, които са нетипични. Някои неща съвпадат между България и Хърватска, но някои неща не съвпадат. Онова, което съвпада, са първите критерии, тоест, определена инфлация, определени параметри на бюджет и разни други такива неща, където мисля, че България не би имала проблем.
Онова, което обаче е новото, изисква се решаване на проблемите на конфликт на интереси във финансовата система, като тук се има предвид най-вече застрахователния бизнес, където в България има 3 компании, които не спазват правилата, и всички останали плащат тяхното неспазване на правилата. Тоест, има определени задължения по застрахователни събития, които не се изплащат от 3 компании. Вероятно тези компании са станали вече 2, но тези компании са защитени по някакъв начин от българските политици и вероятно, съдийки по рекламите, не искам да говоря, кои са тези компании, защото това по някакъв начин подлежи на преследване, но съдейки по рекламите, които се появяват по телевизии и радио предавания, тези компании се опитват да разширят своето присъствие в българския застрахователен пазар. Надали това ще се получи, но така или иначе се опитват очевидно, което означава, че и тези компании вече са под така да се каже напрежение, защото те досега са защитавани от управляващата коалиция, и тъй като не се знае, какъв ще бъде резултатът от изборите, те са под напрежение и вероятно ще се опитат да влязат по някакъв начин в общите правила. И това не е най-важното.
Най-важното е уникалното условие за приемането на България в Еврозоната, и то е решаване на проблемите с организирана престъпност, корупция и върховенство на закона, а не на човека. За нито една друга страна никога не е имало такова условие. Това условие е поставено практически от ЕК и е прието от ЕЦБ. Ако нещата се оставят на ЕЦБ, тя не би повдигнала въпроса, но последните 3 години традицията е, че решенията по подобни поводи на ЕЦБ се взимат в съгласие с ЕК, защото ЕК докладва тези неща пред Европейския съвет, тоест пред европейските политици. Това е, според мен, накратко положението с онова, което би трябвало да се очаква от плана или като за присъствие в разменния механизъм и евентуално приемане на еврото.
– Доц. Станчев, тъй като у нас се очакват избори на 4 април, след които пък трудно прогнозируем парламент с още по-трудно прогнозируеми коалиции за съставяне на правителство, дали тази ситуация около политическата картина с продължителна политическа, парламентарна и правителствена криза може да удължи предстоя ни в ERM II?
– Смятам, че независимо кой управлява, независимо дали имаме служебна правителства или серия избори, аз по-скоро очаквам серия избори, но това не е сигурно разбира се, както нищо не е сигурно, тези правила, които ще бъдат заложени в плана, ще бъдат спазвани. Това не означава, че всичко останало, което е направено от сегашното правителство, ще бъде спазвано, но така или иначе, сред политическите партии, независимо кои са те, има поне по тази тема пълно съгласие към момента. Това, пак казвам, други неща, които са документ за управлението на публичните финанси, вероятно ще търпят много промени. В България действат някъде около 200 стратегии за периода между предишния бюджетен период 2013-2020 година. Дано това, че има 200 стратегии, означава, че няма стратегия по нищо. Но специално този документ дотолкова, доколкото той се изготвя в крайна сметка от ЕЦБ в сътрудничество с БНБ и с Министерство на финансите, специално по тази линия аз не вярвам да има някакви проблеми чисто политически. Чисто политическите проблеми ще бъдат с изискването за решаването на проблеми с организираната престъпност, върховенството на закона и корупцията. Но е възможно ЕК да си затвори очите. От друга страна аз не виждам никаква коалиция, каквато и да е, не могат да измислят такава коалиция, която да управлява страната в близките да речем 4-5 години, която да може да реши, даже може би 7 години, да реши проблема с върховенството на закона, откъдето идват другите два проблема, тоест, с организираната престъпност и корупцията.
– Не звучите много обнадеждаващо. Защо?
– Ами не, просто помислете – кой би могъл да има мнозинство, което да успее да промени Конституцията и да направи примерно главния прокурор подлежащ на проверка. Аз не си представям някаква констелация, някакво стечение на обстоятелствата и на различните тежести в парламента на различни парламентарни групи, които да могат да имат достатъчно мнозинство или възможност дори на съгласие по тази тема.
– Подготвени ли са всички сектори на икономиката за този път до 2024 година?
– Да, с изключение на управлението на закона, всичко останало е абсолютно нормално, и то от много отдавна поради простия факт, че от 1 март 1997 година до сега правилата на играта в паричната политика не са се променяли съществено и Българската централна банка винаги, включително даже по повод КТБ се е държала относително разумно.
– И още една тема от седмицата, която тепърва ще разбунва духовете и още повече по времето на предизборната кампания. България ще получи над 10 млрд. евро по кохезионната политика през следващите 7 години. Как ще бъдат изхарчени парите?
– Първо трябва да се каже, че това е успех на българското правителство, защото ако не ме лъже паметта, предвидените за България средства бяха някъде около 8.2 млрд. евро, а не 10 млрд. евро. Не знам, каква е сегашната цифра точно, но така или иначе струва ми се, че правителството е успяло да договори по принцип, това не означава, че те ще бъдат получени, по-голяма сума. В общи линии в тези случаи обикновено се смята, че колкото повече, толкова по-добре. Аз лично съм един от малкото, които мислят, че европейските субсидии са по-скоро вредни, отколкото полезни. Онова, което ще се случи, е, първо ще кажа технически, след това политически. Технически тези средства могат да се използват добре, могат да се използват зле. И да се използват за финансиране на приятели на управляващите. И това го правят във всички страни, не го правят само в България.
Въпросът е, кой го прави в някаква приемлива форма или пък в някаква неприемлива форма, или някъде по средата. Българското правителство е винаги някъде по средата между това да бъде приемливо и това да не бъде приемливо. Но независимо от това доколко умело може да се изразходват тези пари, е обща традиция, ако може така да се каже или закономерност дори, е че субсидиите от ЕС се използват горе-долу наполовина, в някои страни малко повече, в някои страни малко по-малко. Онова, което е характерно за кохезионните фондове е, че част от тях се използват за местно развитие и за инфраструктура. Така както работи в момента финансирането на инфраструктурата, мисля че там няма да може да продължава, т.е. ако някой смята, че ще може чрез една държавна фирма, примерно „Автомагистрали“, която няма нито средства, нито материална база, нито машини, че може да си получават без конкурс средства и след това те да се разпределят на подизпълнители, това мисля, че няма да се случва. Така че ако не бъде чисто технически променена схемата на изразходване на европейски субсидии, би било възможно да се знае каквато и да е част от тази инфраструктура.
Другото нещо, което е характерно за тези средства и не само тези, но и промяна на човешки ресурси и други подобни, в ЕК от 2016 г. със съгласието на България съществува ангажимент средствата да отиват частично за решаване на проблеми на развитието, което означава проблеми на онези общности в България, които са изключени от образование, от заетост и т.н. и се смята, че някъде около една пета от всичките пари по тези програми би трябвало да отиват примерно за роми, за български турци и т.н., което е изпълнение на две директиви на ЕС от 2000 г. Т.е. това са директивите, които фактически забраняват дискриминацията по етнически и по професионален признак. Досега това не се е случвало, т.е. тези пари, които са предвиждани за 2016 г. много е лесно да се намерят тези пари на страниците на ЕК, вероятно не са били използвани по предназначение и съответно вероятно и по тази тема ще има по-детайлно наблюдение, по-подробно наблюдение сега какво правят българските правителства. И, разбира се, има един трети проблем. И той е така наречените „чешмички“, проблемът с чешмичките. Той е известен още от изборите 2005 г., когато с европейски средства на места, където се предполага, че има да речем някакъв проблем с предвиждането на изборните резултати и т.н., онези които управляват в момента, пак казвам, те ще бъдат според мен цели правителства и коалиции за следващите 7-8 г., защото Иван Костов доколкото разбрах също, не съм чел подробности, но видях съобщения в интернет, Иван Костов също смята, че навлизаме в период на политическа нестабилност и мисля, че е прав.
Winbet – най-голямо разнообразие от пазари! (18+)
Та, следващите правителства ще трябва да спазват някакви правила. Ако спазват онова правило, че парите на данъкоплатците са всъщност на онези, които управляват в момента, те ще правят онова, което правеха с чешмичките. Има някъде около 30 стадиона в България, които са построени в села, където няма хора, които да ходят даже на стадиона. Има разни мостове, които водят до никъде и чешмички, където няма вода. Има асфалтирани пътища до половина и т.н. Тези неща частично идват по Програмата за развитие на селските райони и кохезионните фондове. Много е възможно да има такива харчове за години напред, но целият проблем и това е последното, което искам да кажа, целият проблем е, че всъщност идва относително голяма сума пари, вероятно някъде около 4% от БВП, а може би и повече, от всичките програми, кредити и т.н. – сега ако се вземат. 4% от БВП са някъде около 4 милиарда и 800 милиона – 5 милиарда на година. Всичките тези средства се разпределят в крайна сметка от управляващите в момента, което означава първо, много силна конкуренция за това кой ще управлява парите. Второ, възможност за тези, които в даден момент ги управляват, да купуват така да се каже обществено доверие, меко казано.
– Възможно ли е именно тези европейски милиарди да бъдат водещото в политическата битка през следващите два месеца?
– От 1998 г. е така, в смисъл аз не знам, дали е възможно онова, което действително е възможно.
– Всъщност битката е колкото за властта, два пъти повече е за милиардите, които идват с нея?
– От друга страна конкуренцията в крайна сметка може да доведе и до по-голяма прозрачност и по-правилно разпределение, но въпросът е, че сумите стават толкова големи и не само за България, за целия ЕС, че в крайна сметка първите печеливши са онези, които са в момента на власт, не само в България, пак казвам. Ако видите примерно плановете за възстановяване на, средствата за страни като България са значителни, с изключение за Чехия, за всички останали страни над 10% от БВП, за Хърватска са дори 28% от БВП. Това за тези страни по някакъв начин фиксира сегашната политическа система или стечение на обстоятелствата в управлението на тези страни, докато за страните, които по-скоро внасят повече отколкото взимат от ЕС, има отделна програма, която е програмата за кредити и всъщност програмата за изкупуване на задълженията от ЕЦБ, ние тук говорим за съвсем друга структура. Там България и страни като България, новите страни членки почти нямат достъп, те са малки икономики, почти нямат някаква съществена перспектива за евтини, дълги, големи по размер подкрепи от ЕЦБ и всички програми. Там на първо място са разбира се Германия, Холандия, донякъде Франция, Австрия донякъде, Гърция дори донякъде.
Но това, което е важно в тази ситуация, е, че имаме всъщност два Европейски съюза от гледна точка на преразпределение на средствата. Едните са бенефициенти или в по-голяма степен са бенефициенти на паричната политика на ЕЦБ, което между другото е и проблем изобщо за влизане в еврото. И затова Чехия се отказа да влиза в Банковия съюз, което означава, че се отказва да влиза и в еврото. И от друга страна имаме страни като България, Хърватска и другите, които споменах, които са облагодетелствани от така наречените програми. Което в крайна сметка в момента се смята за нещо като сделка за запазване на ЕС, но тогава, когато там възникнат проблеми, т.е. някоя страна не може да си изплати кредитите, някоя има проблеми с банковата си система, някой някъде реши да каже, че всъщност кохезионните фондове и подобни не са добри, то тогава ще възникне нова форма на конфликт в рамките на ЕС.
– Могат ли да бъдат използвани по-добре европейските пари, ако не се минава през механизмите на държавата?
– Имаше такъв опит, това е така наречената „Програма Юнкер“, което означава, че парите се разпределят от Европейската инвестиционна банка в зависимост от перспективността на заявките за кредити или за програми от Европейската инвестиционна банка. Тези 350 милиарда по Програмата на Юнкер бяха разпределени по този начин и общото впечатление на онези, които са наблюдавали, какво се случва, е, че това е доста по-рационално, отколкото разпределянето на пари през действащите правителства, което неизбежно води до корупция.
– И след като България ще се окаже бенефициент на милиарди по различни линии от ЕС, това ще стабилизира ли влизането й и присъствието й в Еврозоната?
– Не, двете неща не са свързани. С изключение на политическото предварително условие, което беше формулирано спрямо България, т.е. решаване на проблемите с организираната престъпност, корупцията и върховенството на закона. Както казва тогава писмото, защото тези неща са важни за стабилността на цялата финансова система.
източник: Агенция „Фокус“, интервю на Цоня Събчева
