„Октопод инвест“ отново грабна над 25 млн. лв. агросубсидии

За поредна година бизнесменът Светлозар Дичевски взима лъвския пай от субсидирането на земеделието

ЕТ Агро – Светлозар Дичевски, Сортови семена – Вардим АД, ЕТ Деси Светла Симеонова, Ресен ЕООД, Троя-Авто ЕООД, Златия Агро ЕООД, Краси ЕООД, БГ Агро Земеделска Компания ЕООД, Агро Сантия.

Това са компаниите, които неизменно всяка година са в Топ 10 на получилите най-едрите субсидии от фонд „Земеделие“. Не е изненада, че начело са именно зърнопроизводители, предвид системата на подпомагане на декар обработваема земя. Интересното е, че първите пет от изброените компании, са свързани с едно и също лице – бизнесменът Светлозар Дичевски. И така е вече 10 години. Само през 2020 г. компаниите му са получи общо 25.5 млн. лв. субсидии. Заради явлението „субсидийни агромилионери“, придобило уродливи размери в България, ЕС въведе таван на подпомагането от земелските фондове за един фермер, припомня „Сега“.

Специализираният сайт Agri.bg публикува списъци с най-големите ползватели на безвъзмездни средства по линия на европейските земеделески фондове от 2007 г. насам. Информацията, предоставена от Държавен фонд „Земеделие“ с огромна неохота, излиза на бял свят благодарение на една будна и упорита гражданка – младата адвокатка от Велико Търново Сева Памукчиева.

През лятото на 2020 г. адв. Памукчиева иска от ДФЗ данни за 300-та бенефициенти, получили най-много субсидии от Европейския фонд за гарантиране в земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за всяка година, откакто България е член на ЕС. Първоначално изпълнителният директор на фонда Васил Грудев отказва да отговори. Но след последвалата жалба за незаконосъобразен отказ Административният съд във Велико Търново се произнася в полза на юристката. Така на 3 февруари 2021 г. адвокат Памукчиева получава исканата информация.

Списъците за всяка от годините в периода 2007 – 2020 г. заемат 74 страници. Прави впечатление, че сред ползвателите на субсидии има доста винзаводи и изби, много общини, представители на млечната индустрия, сдружения и кооперации, както и че има една група едри агробизнесмени, които сякаш са абонирани за евросубсидиите и получават едри порции от тях всяка година – като собственика на „Октопод инвест холдинг“ Светлозар Дичевски, известен зърнопроизводител.

Според информация на „Капитал“ през своите дружества  Дичевски обработва над 1 млн. дка земеделска земя в почти всички райони от страната, а по-голямата част от тях ползва под аренда.

Winbet – най-голямо разнообразие от пазари! (18+)

„Златия Агро“ ЕООД, е еднолична собственост на Кирил Йорданов. Компанията е регистрирана и отглежда технически и маслодайни култури в град Вълчедръм, област Монтана. За 2020 г. е получила 7.154 млн. лв. субсидия.

Регистрираната във Велико Търново „Краси“ ЕООД е собственост на 35-годишния Красимир Милков е с 3.235 млн. лв. субсидия за 2020 г.

„БГ Агро Земеделска компания“ е част от варненската група „БГ Агро“, която обединява няколко компании за зърнопроизводство, съхранение, търговия и съпътстващи земеделски дейности. Холдингът е мажоритарна собственост на братята Ненко и Даниел Ненкови.

Агро Сантия и Агро Сантино – две компании, които дъщерни дружества на земеделския инвестиционен фонд „Серес“, но сега са собственост на „Ромфарм компани“, които отглеждат пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица в Северозападна България.

“Струваше ми се абсурдно дружества и хора, които работят десетки и стотици хиляди декари, да получават огромни субсидии. За известно време живях  в чужбина и откривам колосални разлики – в останалата част на ЕС повечето фермери са дребни, грижат се за малки по размер, но наследявани с поколения имоти, а когато човек е гледал как дядо му и баба му са работили земята, после и родителите му, той има съвсем друго отношение”, разказва пред Agri.bg търговският адвокат Сева Памукчиева.

Според нея смисълът от субсидирането на земеделието в ЕС е да се подпомогнат именно такива производители – „които имат малко земя, но влагат много в нея. А в България, където имаме много и доста плодородна земя, имаме съвсем порочен начин на обработка – големи производители, които не са достатъчно ангажирани със земята, нямат връзка с нея, а малките производители са оставени на произвола и доста често за тях е много трудно, дори невъзможно да се конкурират”.

Годишно фонд „Земеделие“ изплаща около 1 млрд. лв. агросубсидии. Обикновено това се прави още в началото на годината, а често и в края на предходната със средства на държавата, а след това се чака Брюксел да преведе парите. Една от причините за спада на фискалния резерв с над 5 млрд. лв. през декември 2020 г. са именно земеделските субсидии. Държавата е взела от резерва над 900 млн. лв., за да ги изплати още предколедно за 2021 г. И очаква Брюксел да възстанови сумите през февруари.

Припомняме, че в BIG5 многократно сме писали за октопода в земеделието и милиардите от еврофондове, разпределени в малък и един и същ кръг от агробизнесмени.

175 земеделци милионери държат близо 2 милиарда в банките. Сред тях са именно „Октоподът“ Светлозар Дичевски, братя Илко и Иван Павлови, Братя Алексиеви, Кирил Жендов.

Общият размер на средствата в милионните депозити възлиза на близо половин милиард лева, по-точно 414 574 000 лева. Средно милионерите имат по 2 368 994 лева в своята банкова сметка, сочат данните на БНБ. Статистиката сочи, че 149 от милионните влогове са в лева. Сумата по тях възлиза на общо 348 243 000 лева. Това означава, че средно по тях има по 2 337 201 лева.

Припомняме, че дори вицепремиерът Красимир Каракачанов се възмути в национален ефир. В интервю пред bTV през март той обяви, че „някои производители на зърно притежават острови“, а в същото време България е принудена да внася храни от първа необходимост от чужбина. Земеделието ни, според вицепремиера, е в ръцете на няколко души с фирми, които получават всяка година 60 милиона субсидии, а произвежда борсови стоки като пшеница, царевица и слънчоглед, които се изнасят изгодно в чужбина. И това по време на криза, когато производството и транспортът са ограничени или спрени частично.

Повече за някои от земеделските олигарси може да видите в „Кои са „ОКТОПОД“-ите на българското земеделие и на кого от тях е гневен вицепремиерът Каракачанов“.

Публична тайна из Добруджа са имената на няколко „земеделски стопани“ с огромни евросубсидии, които се изживяват като феодали в района: Симеон Монев, брат му Валентин Монев, Живко Мартинов, братя Илко и Иван Павлови, братя Иван и Николай Алексиеви , Недко Митев и Кирил Жендов. Над 60 млн. лв. земеделски евросубсиидии са концентрирани в 20 компании, като всяка година „отличниците“, заслужили тлъсти суми от евросубсидии, са едни и същи.

Дефакто големите пари от евросубсидиите отиват за скъпа и модерна техника, с която да се обработват житните полета. От друга страна, не си мислете, че се разкриват работни места и местното население по селата има препитание. Напротив! Земеделските олигарси предпочитат с малко хора и със скъпа техника да добиват максимум, т.е. продажби на американските борси. И инвестиции – в луксозни имоти, коли, яхти, само не и в човешки ресурс.

Богаташите в земеделието са и в списъка на премиера, който в началото на кризата с коронавируса изчете пред медиите списък на скъпите лимузини в България: „Към днешна дата (бел. ред. – 12 април) в бедна България има три автомобила „Бугати“, „Бентли“ – 241, „Ферари“ – 123, „Майбах“ – 54, „Макларън“ – 22, „Ламборджини“ – 87, „Мазерати“ – 311, „Ролс Ройс“ – 84, „Хамър“ – 280, „Ягуар“ – близо 4000, „Порше“ – близо 5000. По този показател сигурно сме първи в Европа“, възмути се преди време Борисов.

Земеделските олигарси може би са и в един друг списък – на главния прокурор. Или поне така се надяват хиляди селскостопански работници, които от години търсят препитание като сезонни работници в земеделието из други европейски страни, където обаче едва ли наричат собствениците на земеделски масиви олигарси, а работодатели, които в много случаи работят дори наравно с наетите.

Представяме ви ексклузивно първите 10 бенефциенти, получили най-много средства по години. Пълният списък може да видите ТУК.

2020 г. 

2019 г.

2018 г.

2017 г.

2016 г.

2015 г.

2014 г. 

2013 г.

2012 г.