Ако нещо не се промени, Франция ще се превърне в Алжир

BIG5 АНАЛИЗ Ако нещо не се промени, Франция ще се превърне в Алжир

 

На 12 януари министърът на вътрешните работи на Франция Жерар Дарманен разпореди „да се осигури стриктна полицейска защита“ на професора по философия от град Трап (департамент Ивлин) Дидие Льомер.

 

След като Льомер публикува в местния вестник статия, в която се противопостави на нарастващото влияние на ислямистите във френските училища, върху него се изсипа поток от заплахи, съобщава сайтът 20 minutes. В статията си Дидие задава въпроса: „Как можем да водим обучение по езици, изкуство и обща култура на деца, които от ранна възраст са подложени на феноменален социален натиск от ислямските идеолози? Трябва ли да продължаваме да се държим така, сякаш нашите ученици не са подложени на този натиск?“.

По-рано в открито писмо до президента Макрон, Льомер обърна внимание върху липсата у правителството на „ясна стратегия в борба с политическия ислям“. А на 22 януари в интервю за холандската телевизия Дидие заяви, че „салафитите в град Трап набират сила“. След това интервю заплахите по негов адрес зачестиха и приеха агресивен характер. На 8 февруари пред телевизия CNews Льомер каза: „Огнищата на ислямистите са навсякъде, ние вървим към гражданска война“. В отговор кметът на град Трап Али Рабех заяви че ще заведе дело срещу професора. Прокуратурата започна разследване, а полицията взе под своя защита Льомер, а така също и училището, където той преподава.

Във Франция почти ежедневно има нападения над църкви. На 8 февруари 42-годишен мъж нахлу в църквата Saint-Lèger в град Орво, Западна Франция, заплашвайки енориашите. На 31 януари църквата Saint-Paul в Монпелие беше осквернена и опожарена от „етническа банда“ от малолетни. На 5 януари по време на служба в църквата на град Колмара в Елзас свещеникът поканил млад мъж, застанал до олтара, да се присъедини към останалите граждани. В отговор той започнал да го заплашва, след което му нанесъл побой. В съобщенията на френските медии за нападения над църкви, като правило никога не се споменава етническата и религиозна принадлежност на престъпниците. Сътрудникът от Парижката академия за геополитика Алеся Милорадович казва, че „във Франция законът забранява да се прави статистика въз основа на раса, религия или произход“. Данните за етнорелигиозния състав на френското общество се крият от властите. Ежедневникът Breizh Info отбелязва, че „табуто върху етническата статистика във Франция затруднява изучаването на етническата и религиозна престъпност“. Ако се разрови по-дълбоко обаче, може да се открият „десетки цифри, които недвусмислено потвърждават, че престъпността сред хората от чужд произход е много висока“.

По данни на Министерството на вътрешните работи на Франция, през 2018 г. чужденците (основно чужди работници имигранти) са представлявали 6% от населението на страната. Те са обвинени в извършването на 16% от всички убийства, 15% от нападенията, 14% от изнасилванията, 17% от въоръжените грабежи, 32% от грабежите и 27% от кражбите с взлом. Пристигналите от Африка без гражданство лица вече са 3% от населението на Франция. Те са обвинявани в извършването на 13% от кражбите с взлом, 9% от въоръжените грабежи и 24% от грабежите без употреба на оръжие. През 2010 г. социологът Юг Лагранж в нашумялата си книга Le déni des cultures (Отричането на културата) опроверга твърденията на френските „леви“, че повишаването на престъпността сред потомците на имигрантите от неевропейски произход има социален характер. Лагранж е анкетирал 4 500 непълнолетни от бедните райони в департамента Ил дьо Франс и покрайнините на Нант. Изводът е, че при еднакъв социален статус „непълнолетните, възпитавани в семейства, произхождащи от страните в Африка, три-четири пъти по-често стават престъпници, отколкото непълнолетните, възпитани в семействата на коренни французи. А непълнолетните с произход от страните на Магреба, два пъти по-често.

Изводът на Лагранж за културната несъвместимост на родените в Африка и Близкия Изток с коренните французи се потвърждава и от изследването на социолога Себастиан Роше, Ethnicité et délinquance des jeunes en France („Етничност и младежка престъпност във Франция“). По оценка на „Вашингтон Пост“, през 2008 г. от 60% до 70% от затворниците във френските затвори са били мюсюлмани. Социологът Фархад Хосрохавар в своето изследване „Ислямът в затворите“ пише, че във френските затвори броят на затворниците мюсюлмани „надвишава често 50%, а понякога стига до 70-80% в затворите на периферните градове“. „Фигаро“ публикува диаграма за нарастването на имиграцията във Франция. През 1911 г. имигрантите са били 2.8% от населението, а днес те са почти 10% от населението на Франция (срещу 7.3% през 2000 г). Броят на нелегалните имигранти е невъзможно да бъде пресметнат, но според оценката на властите само през 2018 г. в департамента Сен Сен Дени те вероятно са били около 400 хиляди, тоест 20% от населението на департамента.

Експертът от френския Институт за демографски изследвания Мишел Трибала в книгата си „Асимилацията: краят на френския модел“ отбелязва, че мнозинството французи смятат, че имиграцията е прекалена, но правителството на Франция, както и правителствата на Германия, Австрия, Испания, Италия, Полша и Португалия, продължават да я стимулират. Естествено, че и етническият състав на населението в тези страни ще се променя. Алеся Милорадович отбелязва, че в началото на 70-те години, когато на власт бе Социалистическата партия, се предполагаше, че имигрантите могат да бъдат асимилирани, че ще бъдат „новите французи“, както това е станало в Римската империя с „новите латиняни“. През 80-те години обаче имиграцията вече стана сериозен политически проблем. В интерес на истината, левите дълго време отказват да я обсъждат, опасявайки се да не излязат на авансцената политиците от „Националния фронт“ на Жан-Мари Льо Пен, и едва през 2007 г. Никола Саркози създаде Министерство за имиграцията и националната идентичност, но това не доведе до промяна в имиграционната стратегия.

Франция, както и преди, продължава да се превръща в мултикултурно общество. Милорадович предупреждава, че „ако нищо не се промени, ще бъдем свидетели на превръщането на Франция в Алжир“. Според нея много французи от най-различен етнически произход търсят убежище в исляма: „Това е своего рода бягство от толерантността. Аз имах приятелка алжирка -, разказва Алеся. Тя беше принудена да изпрати своите невръстни синове в джамия, защото с мъжа си не могат да се справят с натиска, оказван от училището. В училище децата учат, че имат страшно много права и никакви задължения. Когато децата се върнат от училище, те само искат, искат…. За тях родителите са само изпълнители на желанията им. Затова родителите бягат в джамията, където и досега се проповядва почит към родителите, където има авторитет, където възрастните мъже могат да стегнат разпасалите се подрастващи“. Алеся казва, че „за френското правителство такава ситуация е добре дошла. Властите финансират строежа на джамии, защото за тях е по-лесно да си сътрудничат и да контролират един имам, който ще въздейства върху стотици подрастващи, отколкото да контролират необуздана тълпа младежи. Елитът даже поощрява такова преобразувание. Но всъщност дали действително ще могат да контролират мюсюлманите? Не мисля, че ще успеят“.

Френските социалисти разглеждат имигрантите повече от 50 години като електорат. Започвайки от Жискар Д’Естен, цялата политика на Социалистическата партия се свеждаше до това, че наводни Франция с лоялни избиратели. И доколкото във Франция от колониални времена остана силно алжирско влияние, френските социалисти сключиха своеобразен пакт с алжирските босове. Франция да приема алжирски мюсюлмани, а Алжир да контролира своите общности в избирателните пунктове за кого да гласуват. По своето влияние ислямското лоби си съперничи с някога могъщата масонска ложа „Великият Изток“, която издигна почти всички президенти от Петата република, а така също и с консервативните кланове, представлявани от маркиз Филип дьо Вилие, както и с финансовия елит. Известният френски геополитик, основател на Обединения отбранителен колеж и почетен гросмайстор на ложата „Великият Изток“, Франсаа Тюал казва: „Франция от 70-те години и Франция от 2020 г. са две различни цивилизации. Тези, които сега се разхождат из Франция, не са французите“.

Автор: Владимир Прохватилов, fondsk.ru

Превод от руски: Никола Стефанов

Последни новини

Борисов продължава да раздава пари за религия – само това можело да изведе държавата напред

 „В България само етническата толерантност, разбирателството между религиите и между хората могат да изведат държавата напред“. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на...

Заболелите от Covid-19 и заетостта на болниците плавно се покачват

 Наблюдава се тенденция за плавно покачване на заболелите и заетостта в лечебните заведения, стана ясно на седмичния брифинг на здравното министерство за разпространението на...

Марков във възторг: Бойко, ти си старейшина! Джипката е символът на ЕНП

 Бившият конституционен съдия Георги Марков отправи възторжени послания към Бойко Борисов. Депутатът от ГЕРБ нарече премиера старейшина в ЕНП - най-дълго управлявалият и с...

Цветозар Томов: Чака ни ново затваряне – въпросът е дали ще е след 4 април или преди това

 „Не мога да прогнозирам каква ще е избирателната активност, защото ситуацията е твърде необичайна, за да можем да прогнозираме с висока надеждност както на...