Доц. Красен Станчев: Не е наложително да се бърза България да става член на Еврозоната от началото на 2024 година

BIG5 ИНТЕРВЮ Доц. Красен Станчев: Не е наложително да се бърза България да става...

Много внимателно трябва да се харчат парите за преоборудване на армията и на полицията, казва доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“, в интервю пред агенция „Фокус“

 

– След гласуването в неделя и обявяването на окончателните резултати от Централната избирателна комисия (ЦИК) предстои сформирането на парламент и правителство. През този месец на активната предизборна кампания ви запознахме в подробности с програмите на политическите партии, с намеренията им за първите законопроекти, които ще внесат в Народното събрание, ако получат доверието на избирателите. Обаче, каква реалност очаква след изборния ден 45-я парламент и новото правителство? Реалност, с която и новите депутати, и бъдещите министри няма как да не се съобразят. За належащите през следващите месеци решения следва и анализът на доц. Красен Станчев – основател на Института за пазарна икономика, преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“. Доц. Станчев, какви са икономическите реалности, с които ще се сблъскат новите народни представители и бъдещото правителство?

– Трудно е да се каже в момента, но при всички случаи онова, което беше използвано като буфер между да речем пандемията, отварянията, затварянията, втората вълна, сега третата вълна, тоест, беше използван резервът и относително добрите приходи в бюджета през миналата и началото на тази година, всичките мерки от рода на 80:20, 60:40 и т.н. все някога ще спрат, няма да има просто пари за тази работа. Макар че не съм много сигурен доколко, но при всички случаи може да се очаква, че няма да има пари, и онова, което е дадено като пари, вече ще бъде изчерпано. Тоест, първото нещо ще бъде справянето с фиска и преориентацията от относително безотговорно харчене към по-дисциплинирано харчене, което не виждам как ще стане, тъй като избирателите вече са свикнали да им се дава. Вероятно към края на годината ще дойде време да се взема и са възможни много неща. Много зависи от това, как ще излязат резултатите от неделя, тоест, от гласуването в неделя, защото вероятно няма да са веднага известни. Но има два варианта: единият, при тази ниска активност, която се очертава, ситуацията прилича на тази от 2013 година, тоест, само 4 партии да има в парламента или дори само три. И другият е да бъдат повече от 4, вероятно 5-6, дори седем. И в двата случая предизвикателствата са много различни. В първия случай, също като през 2013 година никой на никого няма да се хареса, а вторият случай ще означава, че много трудно се формира мнозинство. Нещо такова ми се мисли като реалност след това. Много е трудно да се каже. То винаги е трудно да се каже. Но със сигурност България стои много добре в сравнение с повечето страни от Европейския съюз. Не толкова от гледна точка на облика на управляващите пред обществото или успех в справяне с пандемията, но чисто икономически е доста по-добре. Миналата година погледнах данните: на 31 март фискалният резерв е бил някъде към 9 млрд. лева, а тази година е 7.8 към края на януари. Така че в общи линии нивото на резерви се запазва, което означава, че всяко едно правителство ще има относителна свобода да се държи добре с избирателите и донякъде да изпълнява обещанията.

– Какви ще бъдат предизвикателствата обаче пред икономическата политика?

– Повече безработица, повече фалити, намаляване на доходите. Ние това сме го говорили. Има 1.4 милиона души, които в общи линии работят за себе си или са извън заетост, образование или обучение. Това не е малко. Много е лесно да се каже какво трябва да се прави, но много е трудно да се каже кой трябва да го направи или кой може да го направи при каквато и да е да речем от тези две конфигурации. Това, което трябва да се направи, е в общи линии това: когато се харчат пари от резерва, да се харчат така, че да не създават привилегии. Второто нещо, което трябва да се направи, е да се даде самостоятелност на общините, вероятно със старото предложение, по което има консенсус – 2% от изработения доход данък върху него да остава там, където е изработен. Следващото нещо, което трябва да се направи, е да се либерализира пазара на труда и по някакъв начин да се фиксира в изгодни параметри в по-бедните региони съотношението между минимална работна заплата и средна работна заплата. Много е важно либерализацията на пазара на труда да води до повече формални договори, независимо дали работите за 1 час, за 2 дена или за 1 месец, сезонна работа или каквато и да е. За трудов стаж трябва да се смята не само първия и втория договор, а цялата работа, която имате. Тогава хората ще имат стимул хем да си плащат данъците, хем да си плащат осигуровките. Съответно няма да страдат държавно пенсионно осигуряване, другите пенсионни фондове, Здравната каса, и дай Боже, да има повече здравни фондове от това, че хората не могат да регламентират някакъв формален договор за работа. Тези неща ми се струват много важни.

– Доц. Станчев, за тази година се очакват два важни документа, които България трябва да изпрати. До 30 април правителството трябва да изпрати на Европейската комисия окончателния Национален план за възстановяване и устойчивост, зад чието одобрение стоят 12 млрд. лева, и до 30 юни пак тази година Националния план за въвеждането на еврото. Той трябва да е готов и изпратен дотогава. Как ще се справят новите депутати и новият кабинет?

– Аз не виждам някакъв проблем и в двете неща. Това са по някакъв начин надути гайди. Т.нар. „план за възстановяване“ на мен не ми изглежда добре, но на момента поне, и не само за България, качеството на тези документи, които са произведени от отделните правителства, е приблизително едно и също и те ще имат корекции. Онова, което е по-важно за април месец, за този месец, е, че заедно с този план правителствата трябва да се съгласят на новите правила за финансиране в Европейския съюз, защото иначе няма да има пари. И това е преотстъпване на Европейската комисия на правото да събира данъци и съответно да взима кредити, за да финансира онова, което е обещано в момента. И това е вече един нов Европейски съюз с по-малко конкурентост, с повече уеднаквяване на данъците, вероятно в някаква форма не веднага, но след 5 години и на минималната работна заплата и т.н. Тоест, това е съвсем нов Европейски съюз, който е доста непредвидим. Възможно е в него да възникнат повече центробежни сили, отколкото има в момента и имаше тогава, когато Обединеното кралство гласуваха за излизане от него.

– Това как ще ни засегне?

– Това е свързано с голямо предизвикателство и е трудно да се предвиди по какъв начин ще се развива Европейския съюз, да се направи всичко възможно той да се развива в правилна посока, което не виждам как ще стане и кой би бил водач на цялата тази работа в момента. И трето, но не по значение, дотолкова, доколкото за Европейския съюз България не е малка страна, но трудно се влияе, труден е процесът на вземане на решения, и не защото България е малка страна, просто такава е структурата. Съответно трябва да се помисли по какъв начин България да стабилизира своето положение. В този смисъл на мен ми се струва, че не е наложително да се бърза България да става член на Еврозоната от началото на 2024 година.

– 1 януари е посочена като индикативна дата. Защо?

– Като е индикативна дата – да, но то може да не се бърза, нищо, че е посочена. Защо? Защото не се знае, какъв ще бъде Европейският съюз и каква ще бъде Еврозоната. България в момента, както казах, и то не само в момента, а от години е по-добре отколкото повечето страни-членки на Еврозоната. Съответно трябва да се помисли как да се запази стабилността на българската финансова и фискална система. Страната наистина изглежда доста добре в момента. Тоест, Валутният съвет работи, влизането в еврото би означавало да се чака момента, в който Европейската централна банка работи толкова добре, колкото членка на Валутния съвет, независимо дали на България, Босна и Херцеговина, Естония или Литва. В момента в България никой не обсъжда, че почти 3-4, почти 3.4 трилиона евро се изкупуват дългове на страни, които са имали лоша фискална политика и голямо безобразие в управлението на публичните финанси. Не, не толкова голямо колкото в България преди 1997 година, но все пак доста голямо несъответствие с принципите на право на управление на публичните финанси. И това означава, че в момента, в който по-добрите страни, те затова и Полша, Чехия, Унгария и Румъния – Румъния каза, че ще влиза след 8 години – засега се въздържат. Защото това означава, че тези три държави са по-добре от гледна точка на публични финанси, по-добре от тази гледна точка, означава правителствата да не харчат повече, отколкото могат да съберат като данъци, тоест, да не подкупват обществото. И така, тези страни, които са държали по-добре от фискална гледна точка и са действително по-спестовните, отколкото всички останали, тези страни ще трябва да плащат сложните проблеми на банковата система на Италия.

– Това валидно ли е и за България?

– Това е патриотично. Смисълът не е тук в това, че някой ще плаща на някого, и резервът на Централна банка, на БНБ е толкова голям, че може да се плати всичко, проблемът е, че се създават грешни стимули. Тоест, фактически се наказват онези, които са се държали добре от гледна точка на публичните финанси, и се стимулират онези, които са се държали зле и ще се държат зле в бъдеще. Тоест, включително за българските власти възниква това изкушение, тъй като се премахва системата на Валутния съвет.

– Тоест, ако ви разбирам правилно, от една страна, влизайки в еврото от 1 януари догодина България ще включи в изплащането на чужди масрафи. А от друга страна, това би могло да подейства развращаващо на управлението у нас, така ли?

– Да, точно така. Става дума за 2024 година. Иначе самият процес не е труден. В смисъл, не вярвам да има някакви сътресения в какъвто и да е смисъл.

– Кои пазари ще бъдат в по-сложно положение през следващите месеци и години при ново правителство и кои ще запазят позицията си? Важен е пазарът в енергетиката, например.

– В общи линии тези неща, които са регулирани от правителството, тоест, енергетиката е един от силно регулираните отрасли, те ще бъдат в известна дезориентация, ако може така да се каже. Известни проблеми ще дойдат и от това, че по редица европейски политики са необходими действия, които много трудно могат да бъдат предприети поради това да речем, че 13-14 години имате предприети правилните действия. В общи линии би било добре да има относително рационално управление, но засега е трудно да се каже, откъде ще се появи.

– А защо силно регулираните пазари ще почувстват дезориентация? Кое би ги дезориентирало?

– В общи линии регулирането в енергетиката и онова, което трябва да се направи по политиката по декарбонизация, където България изобщо не е напреднала с материала, и онова, което е представила като план за действие, предполага много големи загуби. И всъщност, със съкращаването на времето, за което трябва да се действа, и с липсата на въображение, и с ентусиазма, с който се поема алтернативата за декарбонизация, а това е предимно преработването, преоборудването на топлоцентралите от лигнитни въглища и въглища на газ, това е в крайна сметка субсидиране на руските доставки на газ в Европа и в България, което по някакъв начин засилва политическата зависимост на България от Русия и на политическите партии в България от Русия, което не е най-прекрасната страна, ако може така да се каже, колкото и да съм русофил.

– А, доц. Станчев, кои са неотложните реформи, които се налагат, и къде?

– Аз вече споменах някои от тях. Много е важно да се преразгледат лицензионни разрешителни, режими, т.нар. „пренос на услуги“, те са някъде към 2 100. Те са много неефективни, харчи са много време за тях, а времето струва някъде около 0.5% от БВП, тоест, 600 млн. лева само чакането по опашки пред държавната администрация. Вероятно трябва да се замразят заплатите в държавата администрация – в момента това е третия по приоритет разход. Тоест, първи са пенсиите, това е вторият приоритет, трети са общините. Първи са пенсионните отделения, прехвърляне на средства, на заплати към НОИ, а второто е държавната администрация – тя е доста скъпа. Така че това трябва по някакъв начин да се замрази. Много внимателно трябва да се харчат парите за преоборудване на армията и на полицията. Третото нещо, което ми се струва много важно, е по някакъв начин в крайна сметка да се обърне внимание на тези системи в икономиката, които се базират на спестяванията, тоест, това са пенсионното дело, здравеопазването и образованието. И не на последно място изключително важно е да се намери решение за тази голяма група хора, която по някакъв начин е негативно засегната от това, което се случва в последните година и половина вече, тоест, 1.4 милиона, съответно за тях трябва да се направят тези неща, за които говорих. Тоест, трябва да се даде възможност да се справят сами. Една от тези възможности е освен либерализирането на пазара на труда, една от тези възможности е премахването на Корпоративния данък и Данък „Дивидент“, което освобождава някъде към 2.6 млрд. лева, които остават във фирмите, и вероятно могат да отидат за поддържане на заетост, за нови работни места, за инвестиции, и съответно за заплати, за доходи, на тези, които работят във фирмите. Тези неща са хем ясни, хем трудни.

Най-важният въпрос: какви са рисковете пред едно бъдещо правителство? Не ви питам за съблазните, а за рисковете.

– Не, не. Те са някакви такива типични предвидени в Конституцията рискове. Единият риск е да не може да се формира правителство, вторият е за втори път да не може да се формира правителство, съответно тогава рискът би бил, тъй като идват и президентски избори, да се търси някаква политическа стабилност. Тогава, когато президентът е по средата на мандата, не преди неговото завършване, то няма риск за политическата система. Но тогава, когато има политическа нестабилност, някой беше изчислявал, че в такива периоди правителствените разходи, тоест, неразумните правителствени разходи се увеличават някъде с около 300 милиона. Тогава, когато имате поредица от подобни ситуации, вероятно онова, което ще се случи, е, че всеки, който идва за малко, ще харчи много, и не се знае, в какъв момент всичко ще се обърне против тази стабилност, която имаме в момента.

Последни новини

ЕК ще предложи европейски Закон за свободата на медиите

В понеделник “Репортери без граници” публикува своя Световен индекс за свобода на медиите. Докладът подчертава нарастващите различия в рамките на ЕС при предоставянето на...

Белият дом подкрепи превръщането на столицата Вашингтон в 51-ия щат на САЩ

„Създаването на щата Вашингтон, Общността на Дъглас, като 51-ви щат, ще направи нашия Съюз по-силен и по-справедлив“, се казва в изявлението на Службата за...

Борисов се изфука с фланелка от Джейми Варди, в момента почивал, но скоро щял да контраатакува

Въпреки, че няма да се яви в парламентя, Борисов не спира с активностите си  „Благодаря ти Jamie Vardy! Нападател е стратегически пост, но в модерния...

Борисов няма да се яви в НС

Той отговори на критиките на политическите си опоненти, че го е страх да отиде в парламента  Премиерът в оставка Бойко Борисов, който беше опериран по...