За разлика от руската държава, която осъзнава ролята на фамилните предприятия за икономиката, европейските институции се ръководят най-вече от размера на компанията, броя на заетите и оборота при формирането на данъчната си и осигурителна политика.
Легалната дефиниция за малко и средно предприятие на Стария континент следва тази чиновническа логика, за жалост. Организацията на Европейския фамилен бизнес (EBF), част от която е и Family Business Network-Bulgaria вярва, че настоящото статистическо разбиране за бизнессредата е меко казано непълно. Европа има какво да научи от Русия за политиката й по отношение на управляваните на фамилен принцип компании, сподели филантропът, почетен консул на Узбекистан и основател на FBN-Bulgaria Петър Манджуков. Той изрази задоволството си, че още през 2020 г. в нормативната база на Русия се коментира въвеждането на понятие “семейно предприятие”. Привилегии, за които ние европейците можем само да се надяваме. Ако Европа надскочи статистическото си разбиране и погледне малко по-широко, страните-членки бихме могли да формулираме по-адекватни политики в подкрепа на растежа и просперитета на европейския бизнес. Така икономиката ни ще бъде основана на знанието, не скри надеждите си българският предприемач.
По думите му, като провославни народи и за Русия, и за България семейството е не само ценност от най-висш порядък, но и солидна основа, върху която изграждаме бизнеса си. Не случайно според редица проучвания руските фамилни предприятия са сред световните лидерите по нововъведения, високи технологии и дигитализация. Докато западните ни колеги тепърва трябва да разработват стратегии за устойчивост,, то на Изток понятия като благотворителност, социална ангажираност и грижа за околната среда са естествена част от управленските ни стратегии. Това е така, защото фамилният бизнес по цял свят е изграден върху непреходни духовни ценности. Те естествена противоотрова срещу глобалистката корпоративна “религия” на свръхпроизводство и свръхконсумация. Докато за международните икономически гиганти целта е печалбата, фамилният бизнес поставя на първо място солидарността и емпатията към проблемите на човечеството. Логично фамилните фирми са абсолютни лидери в корпоративната социална отговорност”, подчерта Манджуков.
Той се нарежда сред водещите европейски дарители в борбата с COVID-19, инвестирайки в свръхмодерна лаборатория по молекулярна генетика за нуждите на факултета по биология в най-старото висше учебно заведение на България. Благодарение на огромния по своите мащаби жест днес научната общност в родината му е на прага на ключово откритие за генома на вируса, което в бъдеще би позволило да се прогнозира с точност хода на болестта при различните индивиди. Той отделя и над 1 млн.евро лични средства за да оборудва с линейки и животоспасяваща медицинска техника българската военномедицинска академия. Този акт на милосърдие помага за спосяването на милиони човешки животи в разгара на COVID-19, коментират медици от лечебното заведение.
“Въпреки че по манталитет и българските, и руските предприемачи сме космополити, за нас водещи са ценностите на православието. Вярнаме, че на тази база фамилният бизнес ще утвърди духовността като алтернатива на безогледния нагон за потребление”, сподели филантропът. В знак на искрената си вяра той разгръща мащабна програма за изграждане и реставрация на православни храмове в родината си. Петър Манджуков е основен дарител за изграждането на 5 църкви – в София, Пампорово, Ловеч и с. Бресте, Червен бряг. Освен това той гради изцяло за своя сметка църквата ”Свети апостоли Петър и Павел” в едноименния манастир край София. Благодарение на щедрите му дарения, в Пловдив е построена църквата “Свето Преображение Господне”, която бизнесменът въздига в годината на 70-я си юбилей. Заради добротворството и изобилните пожертвования в името на вярата, Българската Православна Църква го удостоява със званието Архонт, което му връчва лично пловдивският Митрополит Николай.
източник: maltabusinessnews.com
