То идва в подходящ момент. Откритата словесна война, разгаряща се между президента Радев и министър-председателят в оставка Бойко Борисов, дава шанса на американската дипломация да се вклини в родната политическа реалност, където и без това тя има силно влияние
Д-р Войн Божинов
В средата на тази година България поема домакинството на инициативата „Три морета“, връчено на президента Радев през октомври м.г. символично от президента на Естония госпожа Калюлайд.
Какво представлява „Триморието“ и каква може да бъде ролята му за бъдещето на страната ни?
***
Идеята за „Междуморието“ се заражда сред полската интелигенция през XIX век. Тя се основава на историческия спомен от Жечпосполита, когато полско-литовската държава се разпростира от Балтийско до подстъпите на Черно море. Схващането е отговор на руската власт (но не и на немското управление) над полските земи, лансирайки разбирането за централно европейско обединение срещу политиката на Санкт-Петербург. След придобиването на полската независимост, в следствие изчезването на Германската, Австро-Унгарската и Руската империя, във Варшава започват да гледат на „Междуморието“ като на санитарен кордон срещу Съветска Русия/Съветския съюз, съставен русофобски/антиболшевишки държави.
Днес, след толкова много години, планът за „Междуморието“ отново придоби актуалност, този път под названието „Триморие“, обхващащо Балтика, Адриатика и Черноморието. Причината за това прераждане е една – външнополитическото засилване на Русия, активирала вечната политика на Запада за „сдържането“ на Кремъл, въпреки че стратегическите интереси на Москва са очертани в т. нар. близка чужбина.
Руските стратези отдавна са осъзнали, че страната им не притежава потенциала да се намесва в локални конфликти из цялото земно кълбо, тъй като помнят какво костваше на Съветския съюз разпиляването на ресурсите му. Колективният Запад, обаче, не само „сложи ръка“ върху бившите сателити на несъществуващия СССР, но и упорито се опитва да удари Русия в сърцето – Украйна, където живее огромно руско население и Грузия, държаща подстъпите към южните руски граници в Кавказ.
Кремъл преглътна настаняването на НАТО в прибалтийските републики, Полша, Румъния и България, но последователните удари в Тбилиси и в Киев, бяха пряко предизвикателство към Москва и лично към Владимир Путин. По този начин, черноморският басейн трябваше да се превърне в зона, под контрола на северно-атлантическия пакт, защото Москва не разполагаше с голяма морска база на бреговете на Черно море, намираща се на руска територия. С присъединяването на Крим към Руската федерация, Кремъл не само запази военната инфраструктура, гарантираща му тежка дума в Черноморието, но и увеличи самочувствието си във външнополитически план. Поради тази причина, „Триморието“ придоби изключителна важност, като противотежест на руското „завръщане“ в региона ни.
Задължително е да се подчертае, че стабилизирането на Русия, осъществило се от Путин, не можеше да остави Запада безразличен. Газовата „интервенция“ на Кремъл в Европа, отпорът му в Украйна и намесата на Москва в сирийската гражданска война не трябваше да останат безнаказани.
Заваляха всякакъв вид санкции, които затрудниха руската страна, но не я поставиха на колене. На свой ред Кремъл, използвайки нехегемоността на Запада, успя да осъществи пробиви в американската позиция на европейското дипломатическо поле. За това спомогнаха няколко предпоставки. Много политици и бизнесмени от стария континент нямат нищо против руските пари, а синьото гориво ги носи в обилни количества.
Winbet – победата е на върха на пръстите! (18+)
Особено податливи са берлинските управници, нуждаещи се от евтиния руски газ, за да захранят икономиката си, запазвайки нейната доминантна роля на европейския континент. Франция – другият голям колос в ЕС, още от времето на Шарл Де Гол, е резервирана към американската политика в глобален мащаб.
С излизането на Великобритания от ЕС, Щатите загубиха вечния си троянски кон в съюза, принудило Белия дом сериозно да преосмисли поведението си спрямо европейските страни. Впрочем това преориентиране започна още по времето на Джордж Буш-младши, разделил Европа на „стара“ и на „млада“, а днес посоченото разделение става все по-видимо.
Отвъд океана вероятно разглеждат Франция и Германия (особено след задаващото се оттегляне на Ангела Меркел) за несигурни партньори в антируската политика. Ето защо, американското внимание трайно се насочва към бившия Източен блок, където русофобството има дълбоки корени, най-вече в прибалтийските държави, Вишеградската четворка, Румъния и Хърватска.
В гореспоменатия геополитически пасианс, България някак си не се вписва. Русия има нееднозначна роля за историческото развитие на българската нация – тя е освободителка, възстановила държавата ни и макар последващите противоречия (например по македонския въпрос), Русия има по-скоро положителен образ сред обществото ни.
Поради тази причина, вече повече от 30 години, по всякакъв начин, се насажда отрицателен облик на огромната държава, но за съжаление на някои среди, резултатът от дейността им е спорен. Това се осъзнава от американските анализатори, които очевидно съветват началниците си да ползват България като второстепенна база за американските въоръжени сили, ситуирани на Балканите.
Следва да се напомни, че САЩ разположиха в радарна база и ракетни установки, чрез които се „покрива“ и българската територия, именно в северната ни съседка. У нас остават малки формирования на американската армия, а българските пристанища се ползват от щатския флот за логистични бази, но не и като центрове, от които да се реализират стратегически атаки.
Поради всичко казано дотук, спокойно може да се отбележи, че „Триморието“ е поредното мероприятие, необходимо да превъзпита българите, а и то идва в подходящ момент.
Откритата словесна война, разгаряща се между президента Радев и министър-председателят в оставка Бойко Борисов, дава шанса на американската дипломация да се вклини в родната политическа реалност, където и без това тя има силно влияние.
Подкрепата на Вашингтон е съществен коз в ръцете на господин Радев. Провеждането на инициативата, под неговата егида, ще му даде възможността да се легитимира пред американската страна като сериозна политическа алтернатива в България и като сигурен щатски съюзник.
Това няма начин да не повлияе на Вашингтон да погледне благосклонно към намеренията на президента за негов втори мандат. Остава въпросът струва ли си това цената и не е ли „Триморието“ онзи лост, чрез който страната ни ще бъде изстреляна в орбитата на държавите, станали заложници на усложнените отношения между САЩ и Русия?
източник: „Епицентър.бг“
