Йордан Божилов: Абсурдни са тезите за нова „студена война“ и последващ военен конфликт – има много въпроси, по които Западът и Русия могат да си сътрудничат

BIG5 ИНТЕРВЮ Йордан Божилов: Абсурдни са тезите за нова „студена война“ и последващ военен...

 

Йордан Божилов, експерт в „Софийския форум за сигурност“, в интервю за предаването Добър ден, България на Радио „Фокус“


– Напрежение САЩ-Русия, напрежение Турция-САЩ. Как ще се отрази на България и възможно ли е външнополитически фактори да влияят на политическата обстановка у нас? Наш гост е Йордан Божилов от „Софийския форум за сигурност“.

Може би да почнем с това, че напрежение между Русия, от една страна, и НАТО, САЩ, Европейския съюз съществува и то е по много направления. Украйна, естествено, е най-горещият картоф в отношенията, тъй като завладяването на Крим през 2014 г. от Русия, създаването на един направо да го наречем горещ конфликт в Източна Украйна, преди това 2008 г. – навлизането на територията на Грузия и на практика отцепване на две грузински територии, естествено, няма как да бъде прието, тъй като това е сериозно нарушение на международното право, на принципите на добросъседство. Така че това наистина е много сериозно напрежение, но освен това имаме и други. Вие видяхте дейността на руските служби на териториите на различни страни – наскоро случаят в Чехия. Преди това имахме обвинението за отравянето на Скрипал в Англия от служители на Руското военно разузнаване, Навални, хибридната война, намесата в изборите на различни отделни европейски държави и на изборите в САЩ от страна на Русия – всичко това е един много сериозен комплекс отношения. Аз бих казал така: ние и в бъдеще ще виждаме покачване на напрежението и деескалация. Естествено е въпрос как тълкуваме ние това цялото нещо.

Има ли място за паника или това отново е просто дрънкане на оръжия между големите?
Да, много, много добър въпрос. Както казах, ние трябва да правим нашия анализ от всичко това, което виждаме, защото в медии, в социалните мрежи се разпространяват идеи, че едва ли не ето, Русия и НАТО, Русия и САЩ ще влязат във война, че сегашното състояние е новата Студена война. Това са абсурдни твърдения, които целят просто да нагнетяват обстановката и да плашат. Никой няма интерес от въоръжен конфликт. Това е първото нещо. Другото нещо – Студената война, тя беше едно състояние на практика предхождащо гореща война между две системи. Не знам дали нашите слушатели си спомнят – тезата на тогавашния комунистически блок беше за умирането на капитализма, за измитането и т.н. Сега ние нямаме такова противопоставяне. Да, има различни интереси, да, ще има напрежение по различни направления, но в никакъв случай ние не сме в предвоенна някаква ситуация. Даже нещо повече – има много въпроси, по които Западът и Русия могат да си сътрудничат и си сътрудничат. Видяхте на Срещата на върха по климата единни позиции. Има общи позиции по отношение на разоръжаването, общи интереси в областта на борба с тероризма. И тук е наистина много важно да се прави баланса, така че да не се преминат червени линии и да се възприеме дейността на едната или другата страна като непремерена.

Защо непрекъснато България се озовава някак си в центъра на двубоя между тези две големи сили? Замесихме се с шпионски скандал, изгонихме руски дипломати, те ни върнаха със същото. Изведнъж, сякаш не ни стигаше това, ами българска следа в шпионския скандал в Чехия, беше замесено и името на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев. Това оръжие българско, било предназначено за Украйна. Защо и нас ни намесиха в тези скандали?
Изгонването на руски дипломати, разкриването на дейността на руски шпиони на територията на България – това не е по вина на България, естествено. България просто си запази правото да отговори с дипломатически средства на едно недипломатическо поведение от страна на Русия. Сега тук въпросът вече е концептуален, глобален. България е част от Европейския съюз, България е част от НАТО. НАТО се разглежда от Русия като основна заплаха за нейната сигурност. От тази гледна точка, ние сме в рамките на западния свят. Да, българите имат добро отношение, добро чувство към Русия, но това в никакъв случай не трябва да води до преосмисляне на нашата стратегическа цел. Къде искат нашите деца да учат, кой модел на развитие на държавата искаме да следваме? Ами, това са неща, които ние ясно трябва да си кажем. И не трябва да създаваме впечатление, най-вече у нашите съюзници, за някаква двойствена политика. И аз ще ви дам един протестен пример – например, за сигурността в Черно море се събират представители на Полша, Румъния и Турция, три натовски държави, но България я няма. И за мен това е опасното.

Защо я няма България, според вас?
Няма я, защото България изразява една двойствена политика по отношение на ролята на НАТО в Черно море. Ние имахме на времето формат, в който участваха трите черноморски натовски държави – Румъния, България и Турция, но след блокиране на инициативи на НАТО в Черно море, заемане на двойствена политика, преди известно време един наш министър на отбраната си позволяваше да не ходи на заседания на НАТО. Всичко това води, естествено, до пренебрегване на България. Аз наистина съм учуден, че ние не правим нищо да влезем във всички формати, които разглеждат черноморската сигурност – ключов въпрос за България. Между другото, НАТО и Европейският съюз очакват членовете на тези организации в Черноморския регион да предложат стратегиите, да предложат подходите. И ние, за съжаление, имаме доста пасивна и неясна политика.

Добре де, но и съседна Турция има доста неясна политика, като заговорихме за НАТО. И тя е страна членка на НАТО и непрекъснато наблюдаваме заяждането й със САЩ. Турция също няма една политика, която да е еднозначна.
За да направя преход между предишния въпрос и този, само ще кажа, че най-пагубното за България би било да търси някаква собствена политика, извън политиките на НАТО и на Европейския съюз. Ние, напротив, трябва да разработваме и да представяме нашите интереси по начин, който да бъде представен като интерес на НАТО и на Европейския съюз. Така правят всички държави. Турция наистина е много специфичен въпрос и в рамките на НАТО често се разглежда и поведението на Турция буди загриженост по много направления. Вие споменахте, че сега имаше искри във връзка с изказването на Байдън, че има арменски геноцид по време на Първата световна война, което Турция не признава. Но има и други въпроси, които сериозно накърниха отношенията между Турция и САЩ. Въпросът с кюрдите и особено ролята на кюрдите в Сирия; самият сирийски конфликт. Знаете, Турция закупи противовъздушни системи от Русия, което принуди САЩ да изключат Турция от програмата за най-модерния самолет, който съществува в света – F-35. Ние имаме напрежение между Турция и Гърция, Турция и Кипър. Там са споровете за териториалните води, за залежите на газ. Ние имаме спор между Турция и Европейския съюз по отношение на бежанците. Знаете реториката на турския президент по отношение на отделни европейски държави. Всичко това, естествено, създава много сериозно напрежение. НАТО наистина е загрижен. И най-сериозният въпрос според мен е – да, всяка една държава в НАТО има някакви свои интереси. Въпросът е дали тези интереси – в случая на Турция, няма да попречат на осъществяване на системата за колективна отбрана. Ето тук според мен е разделната линия. Естествено, в НАТО се водят много дискусии по тези въпроси. Турция е член на НАТО с всичките права на държава член. Знаете, решенията в НАТО се взимат само с единство, така че блокирането или негласуването на някакво решение само от една страна автоматично препятства изработване на общо решение на НАТО. Така че доста въпроси има и в този аспект.

Да. И за да приключим въпроса с Турция – за пореден път южната ни съседка заплаши, че ще изгони американските войници от военно-въздушна база „Инджирлик“. Смятате ли, че това са само заплахи и съответно как ще повлияе това на колективната отбрана?
„Инджирлик“ – това е една от най-големите бази. Тя се ползва не само от САЩ, но и от НАТО, включително и за защита на турските интереси. Само да вмъкна – съвсем наскоро 80 офицери и войници от Полша, в рамките на мисията на НАТО за подпомагане на Турция за опазване на нейните средиземноморски териториални води от рискове и заплахи, бяха разположени в Турция. Турция разчита на НАТО. Когато Турция свали руския самолет 2015 г., натовски войски бяха разположени на територията на Турция, за да се предотврати евентуално ескалиране на напрежението. Така че от тази гледна точка, аз по-скоро считам, че това е въпрос на реторика, на повишаване на тона на говорене, но няма да се стигне до действия, които в случая, както попитахте – прекратяване дейността на базата в Инджирлик.

Да, разбирам. Как ще повлияе, това прехвърчане на искри как ще повлияе върху България? В случая какво трябва да бъде нашето поведение, когато започне това дрънкане на оръжие, тъй като то е спорадично в годините, както вече стана дума?
Аз не бих го нарекъл „дрънкане на оръжие“. В случая, да кажем, НАТО отработва мерки за защита на страните членки, да кажем, разполагайки ограничени военни контингенти или провеждане на учения. Това е смисълът на НАТО. НАТО в никакъв случай не дрънка оръжие, за да демонстрира сила. В случая с Русия, обаче, разполагане на 120-хиляден контингент на границата с Украйна предизвика сериозни въпроси относно намеренията на Русия, имайки предвид, че Русия с военна сила окупира украинския Крим. И сега отново позицията на България – това е ключово за нас. За съжаление, ние – отново ще подчертая – имаме неяснота в определяне на позицията си. И много са факторите. Казах: от една страна, това е положителното отношение на българите към руснаците, към Русия като такава. От друга страна, ние имаме много зависимости – от газ, нефт, ядрено гориво. Да не говорим, че си поддържаме и бойната авиация в Русия. Но въпреки всичко, ние трябва много ясно да имаме усещането, че сме натовска страна, страна член на Европейския съюз и нашите политики, нашите действия трябва да бъдат съобразени с тези политики. И нещо повече – ние да предлагаме политики и решения на тези две организации, които да защитават нашия интерес. Това е нашата възможност като една относително малка държава.

И съвсем на финала, г-н Божилов – приключва мисията на НАТО в Афганистан. От самото начало и Българската армия има контингент там. Какви са изводите от тази мисия, позитивите? Успя ли изобщо тази мисия за
постигне своите цели?

Това е един, между другото, много сериозен въпрос и ще има доста анализи на това какво допринесе и с какво допринесе тази мисия за самия Афганистан, за глобалния мир, за борбата с тероризма. За България е важно, че нашите военнослужещи, а те не са хич малко тези, които бяха на мисия там, придобиха реален боен опит, имаха реално взаимодействие с техните колеги в Афганистан. Аз съм посещавал нашите войски в Афганистан и трябва да ви кажа, че българите се ползват с едно изключително име там, като дисциплинирани, като добре управляващи военната дейност. Бил съм и в движение, в патрули с нашите войници – изключителен професионализъм. И това може би, тези хора, които са били там, са и бъдещето на нашата армия, на професионалната армия, защото те имат и бойния опит, имат тренираността и познаването на това как се действа в една многонационална среда.

Последни новини

Изгониха и шефа на Митниците Георги Костов, сменя го човек на Орешарски

 Служебното правителство продължава с кадровите рокади в приходните агенции – Георги Костов днес беше отстранен от ръководството на Агенция „Митници“ и заменен от Павел...

Министър Асен Василев представи екипа си, ще търси увеличаване на приходите от големите данъкоплатци

 „Както обещахме, тук сме да представим екипа на Министерство на финансите през следващите месеци до изборите и назначаването на редовно правителство на Република България”....

Светослав Илчовски се яви на разпит в прокуратурата

 Бизнесменът Светослав Илчовски се яви на разпит в следствения отдел на Софийската градска прокуратура, съобщава БНТ.Той е призован по проверката, която прокуратурата прави на...

Александър Маринов: В българските министерства масови чистки няма

 „В българските министерства масови чистки няма. Има хора от бившето управление – бивш зам.-министър беше назначен за министър, зам.-министри остават. Мнозина ще си отидат и това...