Проф. Румен Гечев: Има само теоретична възможност от формирането на кабинет в рамките на този парламент

BIG5 ИНТЕРВЮ Проф. Румен Гечев: Има само теоретична възможност от формирането на кабинет в...
Планът за възстановяване и устойчивост има изключително значение за България и трябва да бъде внесен в ЕК навреме, подчерта депутатът от БСП в интервю за Радио „Фокус“

 

– Много надежди са отправени към Националния план за възстановяване и развитие, по който страната ни очаква да получи първоначално над 12 милиарда лева, за да се обезпечат предвидените в него мерки за различните сектори. Предвиденият краен срок за внасянето на Плана в ЕК е 30 април, но вече беше дадена зелена светлина, че дори и да има малко забавяне, това няма да е фатално. Комисията по бюджет и финанси вчера изслуша вицепремиера Томислав Дончев и част от екипа, който е работил по този План, за да даде повече яснота по предвидените мерки.

Господин Гечев, стана ли ясно кой и кога ще внесе Плана? 30 април, както се казва е утре, след ден?

– Този План има изключително значение за България поради две основни причини – първо, защото ние се намираме в предизвикателна икономическа и социална ситуация заради КОВИД-19, икономиката тръгна назад и постави нови предизвикателства пред изпълнението и подобряване евентуално на социалното състояние в България. Второ, в България чуждите инвестиции се намират на минимално санитарно ниво, бих казал, 10 пъти по-ниски, отколкото в предкризисните години 2007-2008 г. Също така вътрешните инвестиции са на критично ниско ниво, най-ниско спрямо другите страни-членки на ЕС. От тази гледна точка – както икономическа, така и социална, този План за възстановяване и устойчивост, първоначално както казахте за периода 12 милиарда лева, са от жизнено важно значение за запазване дори на ситуацията такава, каквато е, за да се предотврати по-нататъшно задълбочаване на противоречията. С една дума за България този План е много по-важен, отколкото за страните, които разполагат със значителни резерви и се намират на по-високо икономическо развитие, да речем Германия или Холандия. Затова за нас, за БСП, би трябвало и за всички българи, приемането на този План и неговото одобряване в Брюксел има толкова важно значение.

Ние бяхме много разтревожени от предварителните изявления, преди няколко дни, на премиера Борисов, който каза: Направил съм плана, няма да го внасяме, няма какво да го обсъждаме, следващото правителство да го обсъжда и да го приема.

Това беше пълна безотговорност. След това започна да надделява здравият разум и тогава господин Дончев, вицепремиерът, каза че, цитирам го „е постигнато съгласие с ЕК преди няколко дни за евентуално закъсняване във внасянето на Плана в Брюксел, макар че крайният срок по принцип е 30 април“. На вчерашната среща на Бюджетната комисия, все пак стигнахме до едно общо съгласие след дискусии, след мнения, не само на партиите, представени в парламента, но на работодатели, на профсъюзи, че този План трябва да бъде внесен в ЕК навреме, т.е. до 30 април от това правителство. Ние от БСП обявихме и сме готови, внесли сме предложение за решение в парламента да задължим правителството на Борисов в оставка да бъде така добро да изпълни своите конституционни задължения и да внесе Плана такъв, какъвто е до 30 април в Брюксел.

– Вие избирате от двете злини, образно казано, по-малката – вместо пренаписване на Плана и забавяне, внасяне сега и веднага такъв, какъвто е?

– Пренаписването на Плана ще отнеме много месеци. Това е много предизвикателна и сложна работа, в която досега са участвали наистина повече от 200 експерти от различни министерства, от различни институции на българската държава. Всеки план подлежи на усъвършенстване, няма идеален план. Ние имаме много сериозни бележки по този План. Тези бележки са свързани с това, че в него не са откроени национални приоритети за развитие на България. В него не са посочени никакви реформи в сферите, където парите ще бъдат налети, както казахме – нито здравеопазване, нито образование, нито в икономиката на България, нито в администрацията. Примерно, вчера изтъкнахме на дискусията, че така както се предлагат средства за цифровизация на българската икономика и на администрацията, не се предлагат никакви стъпки по съкращаване на администрацията, която е най-голямата в Европа на 1000 души население, и други такива бележки. Бележките са сериозни, но те могат да се реализират в хода на усвояването на средствата и е възможно, съгласно приетите правила на Брюксел, в хода на реализацията на програмата да се приемат корекции. Затова нашата тактика е съвсем ясна – да се даде зелена светлина на проекта, за да може България да бъде сред първите страни, чиито проекти са одобрени и може да разчита на тези ресурси. А в хода на реализацията вече да се опитаме да направим необходимите корекции.

– Защо обаче, господин Гечев, по време на предизборната кампания чувахме от различни партии, че имат готови планове, а сега се оказа, че няма време за писане на нов план?

– Не е възможно отделна партия, даже и няколко партии да направят такава програма за няколко дни или за няколко седмици. Това е много сериозен текст от над 300 страници, той се прави по определени правила на Брюксел, там си има специални изисквания и това не е по силите на 4-5 души да седнат и да правят такава програма.

– Даваме си сметка за това, но бяхме останали с убеждението, че така наречените опозиционни партии имат вече изработени планове, включително и БСП казваше, че има предвидени мерки за един такъв план?

– Ние имаме, да, отделни предвидени мерки имаме и те се съдържат в нашата предизборна платформа. Тези слабости, които изтъкнах в програмата, а те са много важни, ние сме ги отразили и те се намират в нашата предизборна платформа. И ако този План бъде утвърден в Брюксел, точно нашите конкретни предложения от предизборната ни програма, преди това и от „Визия за България“, върху която стои нашата предизборна програма, ще направим вече разписани в детайли предложения. Тъй като ние имаме готовност и по националните приоритети, имаме готовност и по сектор „Енергетика“. Ето например, като говорихме, че няма реформи в здравеопазването, ние имаме система за промяна на организацията в здравеопазването и нейната актуализация, т.е. България да излезе от уникалното си за съжаление състояние, при което болниците са търговски дружества и да възприемем европейски модели на функционирането на болниците като болници, а не като фирми. Имаме разписани текстове, имаме разписани правила, които можеха да влязат в такъв план. Но пак казвам, това може да стане след приемането по принцип на Плана и по-нататъшната му реализация през следващите 4-5 години.

– Стана ли ясно вчера при срещата с вицепремиера дали е възможна промяна на самите планове, не корекции, а цялостна смяна на предвидените планове?

– Цялостна смяна няма да бъде възможна, но цялостна смяна означава, че ЕК е наложила определени параметри за всички страни-членки. Примерно, какви проценти да се отделят за зеления пакет. Какви проценти да се отделят за декарбонизация на икономиката, какви проценти да се отделят за цифровизация на икономиката и т.н. В рамките на тези проценти могат да настъпят изменения, както казах, оперативни при реализацията на самата програма. Примерно средствата, които ще отидат за здравеопазване дали ще отидат за строителство на нови сгради и ремонти или ще отидат за промяната на системата на здравеопазването, това може да бъде решение на съответната страна и тя да го договори с Брюксел. Същото касае и образованието. Разбира се, има и проблеми, които са свързани с промяна в някои от средствата. Да речем за малки и средни предприятия са отделени символични суми, мисля около 250 милиона лева, а с 250 милиона лева трудно може да се направят реформи и да се стимулират малките и средните фирми, които са гръбнакът на българската икономика. Има и числа, по които могат да се водят преговори с Брюксел за известно преструктуриране. Дали и в каква степен ще бъде одобрено, ще зависи от това кой преговаря с Брюксел, как защитава българските интереси и дали тези промени могат да бъдат съгласувани с бюрокрацията в Брюксел.

– В крайна сметка стана ли ясно кога ще бъде внесен настоящият План?

– В началото на дискусията вицепремиерът Дончев изрази екстравагантна идея. Той се опита да тества следния вариант – правителството на Борисов да внесе в Брюксел Плана, но само за предварителна оценка до 30 април, т.е. да чакаме Брюксел да каже дали Планът е добър, дали нещо трябва да се поправи и тогава официално да се внесе втори път, след тестването. Но ние всички, парламентарно представените парти, също така профсъюзите, представителите на работодателите, бяхме категорично против. Този опит на господин Дончев да прокара такова решение за тестване на Плана ние не приехме, защото това беше чисто политически опит за забавяне на финансирането. Защото ние твърдим, че политиката на това правителство в оставка е „след нас и потоп“. И трябва да знаят слушателите, че такова забавяне на проекта означава в тези тежки условия българската икономика да бъде лишена от значими средства още във втората половина на 2021 г., което наистина би създало много сериозни финансови, икономически и социални проблеми. Но мисля, че вицепремиерът Дончев разбра, че този номер няма да мине и ние останахме с впечатлението, той пое ангажимента в края на многочасовата дискусия, че днес правителството ще внесе Плана такъв, какъвто е за одобрение от Брюксел без никакви опити за тествания, проби и т.н. Да видим дали ще изпълнят този ангажимент.

– Има ли яснота каква част от държавите в ЕС вече са представили своите планове? Защото, доколкото знам, вицепремиерът Дончев казва, че по степен на подготовка нашата страна е сред първите.

– Така е. Той твърди така. Не можа да даде конкретни данни за това колко страни до момента са дали плана. Но каза на нашия въпрос би ли дал данни, има ли данни дали някой споделя неговата идея от другите страни-членки на ЕС да даде плана за предварителна оценка, той беше откровен. Каза, че до момента няма такава страна.

Но нека пак да кажа нещо много важно, това което трябва да имаме предвид е кои страни ще дадат до 30 април своите планове. Възможно е някои страни да закъснеят. Но страни като Германия, Франция, Холандия, Белгия, могат да си позволят да закъснеят, тъй като тези средства от ЕС са буквално нищожни спрямо средствата, с които те разполагат от собствения си БВП и чужди инвестиции. Но тъй като ние имаме, пак да кажа, критично ниско равнище на инвестициите и вътрешни, и външни, за нас този трансфер от ЕС има много по-голямо значение, в пъти. Затова ние трябва да се сравняваме с другите източноевропейски страни, а не с Германия, Холандия или с Испания.

– Ако позволите, господин Гечев, да сменим темата и да погледнем към актуалния дневен ред, тъй като днес от партия „Има такъв народ“ върнаха мандата, който им беше връчен от президента Румен Радев. Предстои връчването на трети мандат по избор на президента, на партия по негов избор. Очаквате ли това да бъде БСП и как БСП ще реагира в тази ситуация?

– Да, ние имаме решение по въпроса. Ако президентът даде третия мандат на БСП, ние ще свикаме Национален съвет и ще вземем решение какво да бъде поведението. Ние сме заявили още при обявяването на нашата програма и обсъждането на проблема с предоставянето на мандатите и формиране на правителство, че решението на БСП ще бъде колективно, както винаги. Още преди изборите на въпроса с кого бихте се коалирали след изборите, ние заявихме, че първо, искаме да видим какво ще реши българският избирател, кои партии ще бъдат в парламента, каква ще бъде тяхната тежест и на основата на това ще се допитаме до нашите структури – до Националния съвет, до областните и общински съвети и тогава ще вземем решение.

– Сега, когато вече е ясно кои са партиите, които влизат в парламента, има ли повече яснота кои са потенциалните партньори на БСП?

– Това, както казах, ще бъде обсъдено на Национален съвет. Личното ми мнение е, че, разбира се, ще бъде трудно. Има само теоретична възможност от формирането на кабинет в рамките на този парламент от гледна точка на евентуално участие на самите парламентарно представени партии, поради простата причина, че вече повечето от тях заявиха, че не желаят да формират кабинет, което разбира се важи с особена сила за „Има такъв народ“. Много странно поведение според мен, защото все пак те поеха ангажимент и пред българските избиратели, че ако бъдат избрани, ще направят всичко възможно да управляват България по начин, който те предлагат. Друг е въпросът, че те предварително нищо не предложиха, тъй като „Има такъв народ“ нямат програма. Не я представиха пред българската общественост, не участваха в дискусии и сега, както виждате, те връщат и мандата. Но пак ще кажа – БСП е заявила и всички решения ще бъдат взети от нейните легитимни колективни органи.

– Ще се почувствате ли пренебрегнати, ако партията не получи трети мандат от президента? Тъй като от една страна това е най-логичното, но може би пък президентът ще направи друг ход?

– Не бих коментирал емоциите, не са за такава сериозна политическа обстановка. Трябва да се действа хладнокръвно и съобразно волята на избирателите, и конкретната обстановка. Дали и как, и на кого президентът ще даде третия мандат, това ще стане вероятно ясно след няколко дни. Ние имаме готовност каквото й да е решението на президента. Пак казвам, БСП за разлика от други партии, няма вождове, имаме си Национален съвет, имаме си общински и областни съвети. И мисля, че с колективния ум на нашите десетки хиляди членове на партията, а ние взимаме предвид мнението и на нашите симпатизанти, бъдете сигурна, че БСП ще вземе най-точното решение.

Кой е по-реалистичният вариант към днешна дата – сформиране все пак на правителство при връчване на трети мандат, независимо на коя политическа сила, или предсрочни избори?

– Това в момента едва ли някой ще се наеме сериозно да прогнозира, тъй като в политиката много често се случват неща, които не са логични. Аз затова предпочитам да правя икономически прогнози, тъй като те са много по-надеждни. Политическите прогнози са рискови, тъй като ние още не знаем какъв практически ще бъде хода на президента и на кого той ще даде възможност да опита евентуално да състави правителство. Така че, преди този акт на президента, съгласно конституцията, всякакви теоретизирания са безпочвени.

източник: агенция „Фокус“

 

 

Последни новини

Изгониха и шефа на Митниците Георги Костов, сменя го човек на Орешарски

 Служебното правителство продължава с кадровите рокади в приходните агенции – Георги Костов днес беше отстранен от ръководството на Агенция „Митници“ и заменен от Павел...

Министър Асен Василев представи екипа си, ще търси увеличаване на приходите от големите данъкоплатци

 „Както обещахме, тук сме да представим екипа на Министерство на финансите през следващите месеци до изборите и назначаването на редовно правителство на Република България”....

Светослав Илчовски се яви на разпит в прокуратурата

 Бизнесменът Светослав Илчовски се яви на разпит в следствения отдел на Софийската градска прокуратура, съобщава БНТ.Той е призован по проверката, която прокуратурата прави на...

Александър Маринов: В българските министерства масови чистки няма

 „В българските министерства масови чистки няма. Има хора от бившето управление – бивш зам.-министър беше назначен за министър, зам.-министри остават. Мнозина ще си отидат и това...