Близки на властта ловни стопанства преграждат достъпа до 470 000 декара от българските гори и земи

BIG5 РАЗСЛЕДВАНЕ Близки на властта ловни стопанства преграждат достъпа до 470 000 декара от...
Държавни земи и гори с площ над 470 000 дка са затворени за гражданите чрез огради, които са под контрола на около 50 частни фирми, пише екоорганизацията „Зелени закони“

 

– Над 470 000 декара земи и гори са обсебени и ограничени за обществен достъп от 107 ловни огради в цялата страна – повечето контролирани от 50 частни фирми, сред които тези на Валентин Златев, Гриша Ганчев, Цоло Вутов, Румен Гайтански, Тодор Батков, Фуат Гювен, Гео Дундаров, Емил Димитров и други.

– Изграждането на ловни огради се извършва крайно непрозрачно, без да се заплаща право на ползване и без да се отчитат интересите на собствениците на земи и на останалите заинтересовани страни в горите.

– По искане на частни ловни концесионери стотици хиляди декари земи и гори са с ограничен обществен достъп и чрез заповеди на регионалните дирекции по горите.

– В повечето случаи ограниченията се налагат без мотиви, със спорни срокове, при липсата на съгласуваност със заинтересованите страни и с ограничена публичност.

– Процесът на обсебване и феодализация на горите и дивеча от ловни олигарси може да бъде прекъснат единствено чрез пълна прозрачност и пренаписване на правилата за отдаване на ловните територии.

Първа част от анализа на Инициатива „Зелени закони“ относно конфликтите в горите, произтичащи от ловностопанската дейност

Във връзка със зачестилите сигнали на туристи и ловци от цяла България, свързани с феодализирането на българските гори от ловни олигарси, от Инициатива „Зелени закони“ започваме кампания по осветяване на причините за този процес. Първа част от нашия анализ е посветена на ловните огради и произтичащите от тях конфликти, засягащи ловци, туристи, колоездачи, мотористи, гъбари, дървосекачи и други обществени групи, имащи интерес към българската гора. За разлика от конфликтите, произтичащи от дърводобива, то за проблемите в ловното стопанство почти нищо не се знае.

Winbet – най-голямо разнообразие от пазари! (18+)

Едно нещо е добре известно и това е, че България разполага с уникални условия за развитието на ловното стопанство и не са малко ловните деятели, които полагат сериозни грижи за българския дивеч. За тях най-голям проблем са лошото състояние на горските пътища след дърводобив, бракониерството, обсебването на цели ловни участъци от частни лица, както и преминаването на шумни мотористи по време на лов. В същото време, няма турист, който да не е бил спиран по туристическите пътеки от ловни дружинки с пушки или табели „Частно ловно стопанство – достъпът е забранен!“. Не малко са конфликтите и между ловци, колоездачи и водачи на високопроходими машини, ползващи едни и същи горски пътища, като досега саморазправата се ограничава до опъване на жици и залагане на шипове. Но защо се задълбочават тези конфликти? Оказва се, че вместо държавата да търси решение на тези проблеми, тя е изцяло ангажирана да подпомага тайната феодализация на българските гори от ловни олигарси, за което ловни специалисти предупреждават от години. Индикация за това е ограждането на цели планини като „частни ловни стопанства“, приватизирането на ловни домове от ловните концесионери, и дори незаконното строителство на частни ловни резиденции върху държавни имоти, като например в ловно стопанство Искър. Процеси, които според предходен анализ на “Зелени закони” предвещават поетапната приватизацията на шестте държавни горски предприятия.

C:\Users\User\Desktop\ЗЗакони\ловни концесии\Графики\ДЛС Граматиково.jpg

На първо място ще анализираме основните законови разпоредби и получените по ЗДОИ данни за ловностопанските огради:

Изграждане на ловни огради

Съгласно чл. 8, ал. 4 от Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) в Натура 2000 се допуска изграждане на оградени площи за развъждане на дивеч единствено след писмено разрешение на ИАГ и след оценка за зоните по Натура 2000. Обособяването на оградените площи по предложение на лицата, които ги стопанисват, се извършва със заповед на МЗХГ по реда на чл. 10, т.2 от ЗЛОД.

Според справка на МЗХГ към днешна дата чрез ловни огради са затворени за граждани 470 000 дка земи и гори (виж прил. А), което е повече от площта на Национален парк „Пирин“. Преобладаваща част от оградите са под контрола на 50 частни фирми, а останалите се стопанисват от десетина стопанства и десетина ловни дружинки.

C:\Users\User\Desktop\ЗЗакони\ловни концесии\Графики\ограда с портал в Родопите - Гарванов камък.jpg

Ловната ограда в ДУ Каркария, ограничаваща достъпа до тракийското светилище „Гарванов камък“ 

За изграждането на тези ловни огради, обаче не са открити каквито и да е било писмени разрешения от страна на ИАГ, нито заповеди на МЗХГ по чл. 10, т. 2 от ЗЛОД, поради което процесът на възникването им е на практика крайно непрозрачен. От това произтича и най-големият проблем – при изграждането на ловни огради изобщо не се отчитат интересите на собствениците на земи и останалите заинтересовани страни, което води до последващите конфликти. От една страна, емблематични са примерите с преграждането на туристически пътеки в Етрополския Балкан (над с. Ямна), в Еленския Балкан (до хижа Буковец), в Ропотамо (до поддържан резерват „Вельов вир“), в Родопите (при тракийското светилище „Гарванов камък“, над с. Забърдо) и други. Има и много сигнали от ловци, че частните концесионери не са адекватно контролирани от горските институции и често използват ловните огради не само с цел обсебване на горите, но и на дивеча, като го улавят извън оградите и го пускат после в тях, за да си подпомагат неправомерно ловния бизнес. Такива случаи станаха известни в Кърджали и в родопските села Късак, Дорково и Забърдо. Световен скандал предизвика и новината за отстрелян световен рекорд от благороден елен в Етрополския Балкан, който се оказал пуснато в оградата австрийско животно.

От друга страна, за да спести пари на ловните олигарси държавата изрично не е предвидила нормативно изискване да се заплаща право на ползване за ограждането на горски и земеделски терени с ловна цел. Като остатък от времето на Пенчо Кубадински и Тодор Живков, когато се изселваха села, за да се създадат ловни стопанства за комунистическите велможи, и до днес в българското ловно законодателство няма никаква юридическа процедура за отчитане на интересите на собствениците на земите и горите, отдадени някому за лов. Когато частна нива или гора се включи в някоя ловна ограда, собственикът й на практика губи възможността да си стопанисва земите и горите. Естествено нищо не може да направи срещу това, защото тези огради принадлежат на най-влиятелните хора в България.

Ограничаване на достъпа до ловни участъци

Съгласно чл. 69а от ЗЛОД достъпът до цели дивечовъдни участъци (имащи площ между 10000 и 100000 дка) може да бъде ограничаван „временно“ със заповед на директорите на регионалните дирекции по горите (РДГ) по искане на лицата стопанисващи дивеча (например ловни стопанства, ловни концесионери или ловни дружини), когато е необходимо „опазване на биотехнически съоръжения и в интерес на здравето и безопасността на гражданите“. Отделно, по реда на чл. 146 от Закона за горите (ЗГ) директорите на регионалните дирекции по горите могат да ограничат достъпа до горските територии, в срок до 3 месеца, при нужда от „опазването на горските територии и дивеча“, както и „в интерес на здравето и безопасността на гражданите“.

Емблематични примери за „обсебването“ на горските територии от частни концесионери са ДДУ „Герзовица“ от фирма „Красин“ ООД и ДДУ „Омана“ от „Интерагро Сливен“ ЕООД в Родопите, ДЛС „Мазалат“ от Вавона ООД и ДДУ Буковец от „Гимел“ АД в Стара планина, ДДУ Дъбрава от Кондор ЕООД, в Бургаско, ДУ Дяк от Каро трейдинг ООД в Рила и други. По сигнали на туристи и ловци е събрана информация за малкото налични в интернет заповеди на РДГ за ограничаване на достъпа до част от тези ловни участъци. Основните проблеми, които намираме в тези заповеди са по отношение на мотивите, сроковете, липсата на съгласуваност със заинтересованите страни и ограничената публичност.

На първо място, в заповедите не може да бъде разграничено в кои случаи наистина е необходимо ограничаване на достъпа с оглед на посочените в закона предпоставки, и в кои случаи заповедта се издава единствено с цел създаване на комфорт на ловния концесионер, за да не бъде притесняван от други хора в наетия от него участък. Причина за това е, че в някои случаи в заповедите липсват мотиви (виж Заповед №609/09.12.2012 г. и Заповед №РДГ-СМ-3-302/23.12.2015 г. на РДГ Смолян и Заповед №РД-05-157/09.07.2019 г. на РДГ Стара Загора), а когато такива са изискани от туристически или ловни организации мотивите издават, че според РДГ ако не си ловен концесионер просто нямаш място в гората и планината, дори по пътища, които водят до туристически обекти (виж Заповед № РД-05-233/01.12.2020 г. и Заповед №РД-05-62/19.03.2021 г. на РДГ Стара Загора).

На второ място, забраните за достъп по ЗЛОД и ЗГ са предвидени от законодателя като временни ограничения, но под натиска на частните ловни концесионери това не се спазва от РДГ. Дни след изтичането на 3-месечната Заповед № РД-05-233/01.12.2020 г., РДГ Стара Загора издава идентична нова 3-месечна Заповед №РД-05-62/19.03.2021 г., което прави забраната безкрайна във времето. А Заповед №РДГ-СМ-3-302/23.12.2015 г. на РДГ Смолян дори е издадена със срок, който изтича чак в края на срока по договора за отдаване на дивечовъдния участък, т.е. след 11 години. Дори опитът на Изпълнителна агенция по горите със Заповед №305/10.02.2016 г. да отмени Заповед №РДГ-СМ-3-302/23.12.2015 г. на РДГ Смолян е спрян в съда с Решение №150/14.05.2016 г. на Административен съд Смолян.

На трето място, ограниченията се налагат от РДГ, без да се съобразяват правата и без да се консултират останалите заинтересовани страни (туристи, гъбари, ловци, офроуд-деятели и т.н.), като често забраната се налага и върху достъпа до горски територии с туристическо значение.

На четвърто място, заповедите на РДГ по чл. 69а от ЗЛОД и чл. 146 от ЗГ са изключително трудни за намиране в интернет, което прави труден гражданския административен контрол.

 

Препоръки: 

Процесът на обсебване и феодализация на горите и дивеча от ловни олигарси може да бъде прекъснат единствено чрез пълна прозрачност на всички договори и документи, свързани с отдаването, управлението и контрола на ловните територии и изграждането на ловни огради.

Правата на собствениците на гори и земи, както и на останалите заинтересовани страни, трябва да се зачитат и всички огради, ограждащи терени, чиито собственици не са съгласни с това, или препречващи достъпа до обекти с обществено значение, трябва да бъдат демонтирани.

За изграждането на огради, като едно изключително право за ползване на горска и земеделска територия, трябва да започне да се плаща допълнителна такса към държавния бюджет.

На следващ етап, следва да бъде обсъдено създаването на оптимални конкурентни условия и приемането на едни и същи правила при отдаването на всички ловни територии в страната.

Изцяло трябва да бъдат пренаписани и правилата за създаване на ловни огради за интензивно стопанисване на дивеча и правилата за временно ограничаване на достъпа до ловните територии, така че да се гарантира спазването на правата и интересите на всички заинтересовани страни.

 

Приложение А. Списък на всички оградени площи по чл. 10, т.2 и чл. 8, ал. 4 от ЗЛОД в България
ДЛС/ДГСИме на  ловностопанския районПлощ на БИСД в хаСтопанисващо лице
1234
ДГС МиджурДЛСР Раяновци БИСД Китка131,1ДГС Муджур
ДГС ЛовечДУ Бялка БИСД497,3Бялка ЕАД
ДГС ЛесидренДУ Бялка БИСД Лалча1316Бялка ЕАД
ДГС БуйновциДДУ Буковец439,5Гимел АД
ДЛС Воден-Ири ХисарДЛСР Воден8694,9ДЛС Воден-Ири Хисар
ДГС ЕленаДДУ Буковец344,2Гимел АД
ДГС ЕленаДДУ Буковец129,7Гимел АД
ДЛС Росица – гр. СевлиевоДЛСР Росица197,8ДЛС Росица – гр. Севлиево/ Тера тур сервиз ЕООД
ДГС Сеслав – гр. КубратДДУ Остър меч336,2ДГС Сеслав – гр. Кубрат
ДГС СилистраДДУ Зли дол262,3„Зли дол хънтинг” ООД, гр. Силистра
ДГС ВърбицаСиврията834„Билдинг-строй експрес” ЕООД ??
ДГС ДобричДончево593„Дончево Хънтинг“ ООД
ДГС ТърговищеМомино162,3„Лов и риболов – Търговище“ ЕООД, гр. Търговище
ДГС ЦоневоКичера365,2„Болкан трейжър“ ООД, гр. Дългопол
ДГС ШуменИвански210,4„Автомагистрали Черно море“ АД
ДЛС БалчикБалчик1021,90„Манекс Стар” ООД
ДЛС БалчикБатово188,80„Манекс Стар” ООД
ДЛС БалчикЦърква281,20„Манекс Стар” ООД
ДЛС ПаламараБараката58,9„Тера тур сервиз“ ЕООД ??
ДЛС ПаламараЖилино201,8„Тера тур сервиз“ ЕООД ??
ДЛС ПаламараПаламара1227„Тера тур сервиз“ ЕООД ??
ДЛС ПаламараДъ6рава119,4„Тера тур сервиз“ ЕООД ??
ДЛС ТервелКьостата2586,4„Агриком С” ЕООД
ДЛС ТервелЗлатия693,9„Агриком С” ЕООД
ДЛС ШербаГорска барака1039,7„Етрополски бук“ ЕООД/“Фабрика Медикет“ АД ?
ДЛС ШербаФазаналията301,2„Етрополски бук“ ЕООД/“Фабрика Медикет“ АД ?
ДЛС ШербаГрадището148,9„Етрополски бук“ ЕООД/“Фабрика Медикет“ АД ?
ДЛС ШербаДолапчиеви чуки214,3„Етрополски бук“ ЕООД/“Фабрика Медикет“ АД ?
ДЛС ШербаШерба2038,8„Етрополски бук“ ЕООД/“Фабрика Медикет“ АД ?
ДЛС ШербаСамотино295,4„Етрополски бук“ ЕООД/“Фабрика Медикет“ АД ?
ДЛС Черни ломЕленово285,6„Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД
ДЛС Черни ломГ. Градище215„Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД
ДЛС Черни ломКрепча195,9„Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД
ДГС КреснаДДУ „Синаница“,99,6„Езерец Хънтинг“ ЕООД
ДЛС ТетевенЛР ДУ ОП „Бабешка“278,7„Етрополски бук – 2“ ЕООД
ДГС ИхтиманДУ „Еледжик“169,3НЛРС – СЛРБ
ДГС ЕтрополеБИСД Езерище1461,5Ешъклар Елен Хънтинг
ДЛС ИскърДЛСР Искър4869,0ДЛС „Искър“/БИО МАЙНИНГ АД
ДГС ДупницаДУ „Дяк“75,1„Каро Трейдинг“ ООД гр.София
ДЛС Дикчан„БАТИЩА“460,3ДЛС Дикчан
ДЛС Дикчан„СТАРИЯ ДИКЧАН“682,8ДЛС Дикчан
ДГС МестаБИСД „Елдермен“140,6ДГС Места
ДГС БеловоТипчовица55,0ДГС Белово
ДЛС Кричим72,0ДЛС Кричим
ДЛС Витошко-СтуденаМатница28,2ДЛС Витошко-Студена/Градус АД?
ДЛС Витошко-СтуденаБела вода507,2ДЛС Витошко-Студена/Градус АД?
ДЛС Витошко-СтуденаПетрус286,2ДЛС Витошко-Студена/Градус АД?
ДГС БрезникБукова глава259,0ДЛС Витошко-Студена
ДГС РазлогДЛСР Разлог, БИСД Цветкова ливада5,2„Хидроенергострой“ ООД гр. Благоевград
ДЛС АрамлиецДЛСР Каловица БИСД45,1ДЛС Арамлиец/

Ловни хълмове ЕООД ?

ДЛС АрамлиецДЛСР Сакарала БИСД103,1ДЛС Арамлиец/

Ловни хълмове ЕООД ?

ДЛС АрамлиецДЛСР Церова БИСД86,0ДЛС Арамлиец
ДЛС АрамлиецДЛСР Чаршията БИСД82,6ДЛС Арамлиец
ДЛС ИзвораДЛСР Извора Лисичево315,1ДЛС Извора/ Юпитер метал ООД
ДЛС ИзвораДЛСР Извора Лисичево35,4ДЛС Извора/ Юпитер метал ООД
ДГС ДоспатДУ Омана569,9Интерагро Сливен ЕООД
ДГС ДоспатПЛСР Доспат1,2ОСЛР Доспат, гр. Доспат
ДГС СмолянПЛСР Търън1,0ЛРС Глухар, с. Славейно
ДГС Акад. Н. Хайтов (Хвойна)ДУ Червена Кр. Борун164,6Марина СЗ ЕООД
ДГС Широка полянаПЛСР Широка поляна8,0ЛРС Сокол, гр. Смолян
ДГС АсеновградДУ 40те извора338,7Найс Хънт ООД
ДГС АсеновградПЛСР Асеновград 22,0ЛРД Сокол, гр. Асеновград
ДЛС КормисошДЛСР Кормисош222,4ДЛС Кормисош/ Стандарт хънт ЕАД
ДЛС КормисошДЛСР Кормисош103,6ДЛС Кормисош/ Стандарт хънт ЕАД
ДГС ПловдивДУ Бяла черква113,7Рента груп-Еко хотел Здравец ЕООД
ДГС ПловдивДУ Бяла черква58,4Рента груп-Еко хотел Здравец ЕООД
ДГС ПловдивПЛСР Съединение 7014,0ЛРС Съединиение 1906
ДГС ПървомайПЛСР Искра10,2ЛРС Марица, гр. Първомай
ДЛС ТракияДЛСР Тъмраш110,2ДЛС Тракия/Тит-Тихомир Трендафилов ЕООД
ДЛС ТракияДЛСР Тъмраш96,3ДЛС Тракия/Тит-Тихомир Трендафилов ЕООД
ДГС АлабакДЛСР Начовото697,9ДГС Алабак
ДГС БатакПЛСР Батак2,0ЛРС Батак
ДЛС БоровоДЛСР Борово159,3ДЛС Борово
ДГС Пазарджик159,9ЛРС Сокол-1893, гр. Пазарджик
ДГС ПанагюрищеДУ Братия Вълковете101,1Асарел Медет АД
ДГС ПанагюрищеДУ Елака Бунай548,2Асарел Медет АД
ДГС ПанагюрищеДУ БИСД Г. Бенковски100,9ДГС Панагюрище
ДГС ПанагюрищеПЛСР Елшица2,7ЛРС Глиган, гр. Панагюрище
ДГС ПанагюрищеПЛСР Баня2,5ЛРС Глиган, гр. Панагюрище
ДГС РакитовоДУ Пашино бърдо336,8ДГС Ракитово
ДГС РакитовоДУ Каркария644,0Интер експо България ЕООД
ДГС РакитовоДУ Каркария222,7Интер експо България ЕООД
ДГС РакитовоПЛСР Ракитово3,0ЛРС Велинград
ДЛС ЧепиноДЛСР Чехльово200,0ДЛС Чепино
ДЛС Широка полянаДЛСР Широка поляна39,7ДЛС Широка поляна
ДГС РодопиДУ Картела198,8Родопи биомас ЕООД
ДГС КрумовградДУ Студен кладенец2,5НЛРС-СЛРБ, гр. София
ДЛС ЖендаДЛСР Болярци266,6ДЛС Женда
ДЛС ЖендаДЛСР Женда581,0ДЛС Женда
ДГС СредецКабата98,8Топаз Мел ООД
ДГС СредецЧифлика122,1Агрокорн ООД
ДГС Стара рекаЕскана79,7Коркос ООД
ДГС Нова ЗагораМеджерлик70,6Агроимпекс ДД ЕООД
ДГС КарнобатТасладжата 1 БИСД668,7Технострой-инженеринг-99 АД
ДГС ТвърдицаКозаревска река215,8Балкан Хънтинг Резерв ЕООД
ДГС МъглижЕнински Балкан-Пърково79,5Шипка Лес ЕАД
ДГС БургасБакърлъка48,6Радо 2014 ЕООД
ДГС ГурковоСондите224,9ДГС Гурково
ДГС ИвайловградАрмутли228,7Ермитаж Класик ЕООД
ДГС АйтосДъбрава348Кондор ЕООД
ДГС Стара ЗагораКолена22,3Пещострой ЕООД
ДЛС МазалатДЛСР Павел баня30ДЛС Мазалат/ Вавона ЕООД
ДЛС ГраматиковоДЛСР Петрова поляна555,9ДЛС Граматиково/ Ем Си Инвест ЕООД
ДЛС РопотамоБИСД Перла1200ДЛС Ропотамо
ДЛС РопотамоБИСД Извор495ДЛС Ропотамо
ДЛС НесебърБИСД Горска барака573,6ДЛС Несебър
ДЛС НесебърБИСД Калината109,3ДЛС Несебър
Общо:47000,23

 „Зелени закони“

Последни новини

Назначиха двама нови заместник-министри на енергетиката

 Мирослав Дамянов и Александър Николов са новите заместник-министри на енергетиката, назначени от служебния премиер Стефан Янев, съобщи министерството на енергетиката Мирослав Дамянов е с над...

Словесен вандализъм по никое време!

Призивите за премах­ване на Памет­ника на Съвет­с­ката армия са поредна русофоб­ска и антидемок­ратична провокация, въз­раж­дат на езика на омразата и са във вреда на...

Изгониха и шефа на Митниците Георги Костов, сменя го човек на Орешарски

 Служебното правителство продължава с кадровите рокади в приходните агенции – Георги Костов днес беше отстранен от ръководството на Агенция „Митници“ и заменен от Павел...

Министър Асен Василев представи екипа си, ще търси увеличаване на приходите от големите данъкоплатци

 „Както обещахме, тук сме да представим екипа на Министерство на финансите през следващите месеци до изборите и назначаването на редовно правителство на Република България”....