Своеобразен “червен код” за опасност за оползотворяването на европейските пари за земеделие обяви преди дни новият земеделски министър Христо Бозуков.
“Положението не е никак розово, усвоени са едва 56% от Програмата за развитие на селските райони, стартът на някои приеми не тръгва цели 3 години и наред с всичко това кандидатстването по ключови схеми, които са и най-атрактивни за фермерите, е пуснато в изключително кратки срокове и създава риск не всички фермери да изготвят проектите си на време”, обобщи Бозуков.
Подобно на гасене на пожар още в първите си дни новият министър удължи сроковете за кандидатстване. Това ще даде повече време на фермерите и предприемачите в хранителната индустрия да изготвят проектите си за модернизиране на земеделски стопанства и на предприятия за преработка на храни, пише Еuractiv.
Тревожни данни
Данните за изплатените средства по настоящата Програма за развитие на селските райони изглеждат много тревожно. По данни към 30 април т.г., са платени 1.354 милиарда евро или 57% от бюджета на програмата. Общият бюджет е близо 2.4 милиарда евро. Финалният срок за договаряне на проекти е до 2023 г., а за разплащането им до 2025 г.
Новият министър Христо Бозуков изказа опасения, че България няма да успее да усвои в цялост оставащите средства през следващите 4 години. Той наистина има основания да се съмнява, защото във времето от 2014 до 2020 г., т.е. за 7 години са разплатени около 50% от програмата, а сега за 4 години и половина трябва да се свърши същата работа.
Ситуацията щеше да е още по-скандална, а загубите повече от сигурни, ако ЕК не беше удължила сроковете заради пандемията. Първоначалният срок за договаряне на проектите изтече в края на миналата година.
Голямото затлачване от 3 години, споменато от Бозуков, се оказва за мярката по програмата “Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти”.
Covid като спасител
Истината обаче е, че разплатените пари щяха да са дори по-малко от настоящите 57%, ако не беше настъпила пандемията. Covid се оказа “спасител” за по-бързото усвояване на европарите, защото бе позволено част от средствата да се изсипят като субсидии на калпак, вместо да се инвестира в дългосрочни проекти.
Бившият земеделски министър на ГЕРБ Десислава Танева се възползва повече от умело и пренасочи средства от мерки, които екипа й и предшествениците й не можеха да стартират с години.
От настоящата Програма за развитие на селските райони бяха извадени общо 74.3 млн. евро или близо 150 млн. лв. и пренасочени за субсидии. Как се случи това?
През август 2020 г. бяха извадени 30 млн. евро, с които трябваше да се прокарва широколентов интернет в селата, но нищо не се направи с тези пари. Непопулярното решение бе взето, докато в България течеше дистанционно обучение и телевизиите изобилстваха с репортажи от страната, на които родители се жалваха, че заради липса на качествен интернет децата им не могат да се обучават. Средствата отидоха за корона-субсидии на фермерите.
През септември 2020 г. кабинетът на бившия премиер Борисов зачеркна още 20 млн. евро. Със средствата трябваше да се реализират проекти за управление на риска от градушки, наводнения и други капризи на времето, но бе взето решение да се прехвърлят към Фонда на фондовете (ФнФ) за стартиране на нисколихвена кредитна линия на земеделците.
Накрая общата сума на пренасочените пари набъбва до близо 150 млн. лв. Независимо че тези европари се зачеркват от програмата и с тях не са реализирани инвестиционни проекти, те счетоводно се водят усвоени по програмата.
Буксуват и евтините кредити
Проверка на EURACTIV България показа, че 20 млн. евро са прехвърлени към Фонда на фондовете за стартиране на нисколихвена кредитна линия за реализиране на земеделски проекти. От тях все още реално не е усвоена и стотинка.
Липсата на кредитиране на проекти по ПРСР също е сериозен проблем. Всеки инвестиционен проект по програмата първо се изпълнява със собствени средства на фермера, които са предимно кредити и след изпълнение на проекта се плаща субсидията от 50%. По време на изпълнение може да се изплатят авансови и междинни плащания, които обаче са недостатъчни за реализацията на целия проект.
Минута е малко
Новият земеделски министър Христо Бозуков обяви още, че кандидатстването по двете най-атрактивни мерки на ПРСР – за нови и модернизация на съществуващи ферми и фабрики за храни са заложени твърде кратки срокове. Мярката “Инвестиции в земеделски стопанства” с общ бюджет 422 млн. лева бе отворена за кандидатстване на 19 април и проекти се приемаха до 23 юли.
Бозуков обяви, че взема решение за удължаването на този срок до края на септември. Той се аргументира, че през лятото тече активен труд по прибиране на реколтата и земеделците няма да успеят да подготвят в тези кратки срокове проектите си. От думите на министъра стана ясно, че тази сума няма да се разбие на отделни бюджети за подсекторите в земеделието – растениевъдство, животновъдство, биопроизводство, зърнопроизводство, както настояваше бранша. Освен това няма и да отпадне и изискването фирмите да имат 36 месечна история, за да могат да кандидатстват. Това също бе искане на новите фермери, навлизащи в отрасъла.
Кандидатстването по другото перо “Инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти” с бюджет над 387 млн. лв. ще продължи до края на ноември.
Отворен остава въпроса дали удължаването на тези срокове действително се прави с грижа за фермерите и възможността те да имат повече време за подготовка на проектите или с новите срокове се цели проектите да бъдат одобрени от потенциалното ново правителство след изборите на 11 юли или от настоящото служебно, ако мандатът му се удължи.
