Дания, близък съюзник на САЩ, e нещо като регионален технологичен хъб за няколко ключови станции за цифрова инфраструктура, изразяваща се в подводни интернет кабели от и до Швеция, Норвегия, Германия, Холандия и Великобритания.
Затова не е изненадващо, че тази иначе тиха страна, в която секретните служби никога не участват в политическите борби, попадна в епицентъра на международен скандал, свързан с подслушване на висши европейски политици. Да. Имало е нищо гнило в Дания.
Според разследване на датското обществено радио и телевизия, американската служба за сигурност NSA е използвала датската подводна кабелна мрежа поне до 2014 г., за да подслушват хора от четири държави – Германия, Швеция, Норвегия и Франция.
Разкритията се основават на поверителен доклад на датското военно разузнаване, който е бил предаден и на екип, включващ датски, шведски и норвежки телевизионни оператори (съответно DR, SVT и NRK), както и френския вестник Le Monde, германския вестник Süddeutsche Zeitung и германските обществени телевизионни оператори NDR и WDR.
Според документите, подслушването не е ставало по сателитен път, а чрез целенасочени въздействие върху кабелите и използването на разработен от NSA софтуер за анализ, известен като Xkeyscore. NSA е прихващала обаждания, текстови съобщения и съобщения в чата към и от телефони на служители в съседните страни.
За съществуването на този софтуер разказа още преди години Едуард Сноудън. Тогава се появиха и първите обвинения, че лидери в Европа са били подслушвани. В интервю пред германска медиа Norddeutscher Rundfunk през 2014 г., Сноудън описа XKeyscore по следния начин:
“Можете да четете имейли на всеки по света, всеки, за когото имате имейл адрес. Всеки уебсайт: Можете да следите трафик към и от него. Всеки компютър, на който седи човек: Можете да го проследите. Всеки лаптоп, който проследявате: можете да го следвате, докато се движи от място на място по целия свят. Това е едно гише за достъп до информацията на НСА.
Можете да маркирате лица … Да приемем, че работите в голяма германска корпорация и аз искам достъп до тази мрежа, мога да проследя вашето потребителско име на уебсайт във форум някъде, мога да науча истинското ви име, мога да проследя асоциации с приятелите ви и мога да изградя така наречения дигитален отпечатък, който е уникална за вас мрежова активност”.
Няколко часа след като европейските медии се позоваха на разследването на датската обществена медия, Сноудън написа недвусмислено в Twitter: “Ако само имаше някаква причина за разследване преди много години. О, защо никой не ни предупреди?”.
Междувременно, френският президент Еманюел Макрон и Ангела Меркел призоваха САЩ и Дания да дадат обяснения за обвиненията в шпиониране на някои високопоставени лица, включително на германската канцлерка, предаде Франс прес.
“Ако информацията е точна, това не е приемливо между съюзници”, а “още по-малко между съюзници и европейски партньори”, заяви Макрон след края на съвместното френско-германско правителствено заседание.
Меркел подкрепи думите му. “Държа на доверието, което свързва европейци и американци” и “между нас няма място за подозрения”, подчерта френският президент. “Затова очакваме пълна яснота. Поискахме нашите датски и американски партньори да предоставят цялата информация за тези разкрития и за случилото се и очакваме тези отговори”, каза той. “Мога само да се присъединя към думите на Еманюел Макрон”, заяви Ангела Меркел.
Според журналистическото разследване датското правителство е знаело за участието на своите тайни служби в операцията по подслушване. Операцията на датското разузнаване /FE/ и NSA е прихванала водещи политици в Швеция, Норвегия, Холандия и Франция, както и в Германия.
Датското разузнаване също така е помагало на американската агенция да шпионира датските министерства на външните работи и финансите, както и датски производител на оръжия. След като подробностите са станали ясни неотдавна, датското правителство е принудило цялото ръководство на FE да се оттегли през 2020 г.
