Първан Симеонов: Най-интересното е защо ГЕРБ ги няма в консултациите, а ДПС са там

BIG5ИНТЕРВЮПърван Симеонов: Най-интересното е защо ГЕРБ ги няма в консултациите, а ДПС...

 

Ако се търси външна подкрепа най-логичното е БСП, защото съгласете се това е основната опозиционна сила в последното десетилетие, казва социологът Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп Интернешънъл“, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

 

Господин Симеонов, след последните заявки за консултации, какво виждаме – помъдряване ли в „Има такъв народ“, израстване, може би?
Най-интересното е защо ГЕРБ ги няма, а ДПС са там? Това е най-интересното в покана. Всъщност това е много любопитно и честно казано ние не получихме отговор на този въпрос. От това, което чух в материала, вероятно ще получим някак, нали в крайна сметка идеята на всички е да махат модела на ДПС. Ясно, че е логично ГЕРБ да не участват в такива консултации, защото вече се заявиха като опозиция, ясно е по тази логика, че и ДПС не би трябвало да участват в консултациите. Нали, малко е, как да кажа, има помъдряване, има, определено има вече навлизане в политическото при „Има такъв народ“, въпросът е да не стане прекалено. Защото оправданието „народът така иска“, това е вярно, съвършено вярно. В крайна сметка нали затова направихме още едни избори, да махнем вече червените линии, да стане ясно, че народът така ги нарежда и няма да се ходи на трети избори, каквото такова. Но в крайна сметка, когато до вчера говориш ГЕРБ и ДПС, а днес кажеш – ГЕРБ вън, ДПС вътре, ще има въпроси. Аз предполагам, че ще има ясен отговор. Аз самият се питам, но поне засега не съм го чул.

Един от възможните отговори, те го заявиха още в предните дни – ако ДПС ни даде подкрепа, ние какво да правим, да я върнем ли?
То не става дума за това. То и за ГЕРБ важи, и за БСП важи това. Въпросът е, че ако правиш консултации за бъдещето на страната, евентуално за конституционна реформа, за какво ли не – значи или всички, или тези, които донякъде приемаш. Някак най-логичното за мен беше да има консултации между четирите формации, т.е. „Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се БГ. Ние идваме“, и ако се търси външна подкрепа най-логичното според мен е БСП, защото съгласете се това е основната опозиционна сила в последното десетилетие. При това, сила която премина през едно вътрешно прочистване, граничещо на моменти с чистка, но във всеки случай опозиция, при това последователна, даже доста по-последователна от много други. Това е първият вариант. Втори вариант е максималистичният – каниш на консултации всички и тези, които искат да те подкрепят, ще те подкрепят. Но идеята, че каниш всички без ГЕРБ, а ДПС вътре е идея, която ще събужда доста въпроси.

Сянката на ДПС отново се появи, всички говорят и питат за ДПС за пореден път. Това обаче вече не отива ли към едно сатанизиране на ДПС в интерес на истината?
– Това е отделен въпрос. За мен ДПС е доста демонизирано, къде справедливо, къде съвсем не. Това важи за много сектори в българския политически живот, за много личности. Знаете каква фиксация има към някои личности, които са обявени за чистото зло и някак си ние наивно смятаме, че от тях произтича всичко. А пък има цели сектори в българското общество, които все още като не могат да си обяснят нещо, казват ами това е Държавна сигурност и ДПС, което е изключително наивно особено в частта си Държавна сигурност да се мисли 3 десетилетия, след като България вече е в западна орбита и повече от ясно е, че в България думата имат най-вече западните фактори. Разбира се с много условности, с доста източна намеса, която от време навреме проличава. Но само помислете какъв беше професионалният състав и посланията на кабинета, който Трифонов показа. Това беше кабинет, който беше направен очевидно с идеята да се хареса на западните ни партньори, ама крещящо. И на този фон да казваш тук е Държавна сигурност, това са едни обяснения от миналото, които това са едни пароли за твърди електорати, които от време навреме политиците изговарят, не съм сигурен дали ги вярват. Но за съжаление има хора в България, които все още си обясняват нещата по този начин. Но че ще има сянка на ДПС тук в тази ситуация, ще има по две причини. Първо, вчера в знаковото гласуване за Ива Митева се намеси и ДПС. И второ, сега това с поканата наистина е прелюбопитно. Това какво означава – че се готви кабинет на всички заедно с ДПС без ГЕРБ. И това малко, пак казвам, ще има много въпроси. А, че ДПС, както и „Има такъв народ“ правилно са обяснили според мен, може да ги подкрепи и нищо не може да се направи срещу това, това също е вярно. И ДПС го прави назад в историята, ако помните ДПС беше долепено трайно в левия ъгъл до БСП, после плавно години наред излизаше, премести се вдясно и тъй да се каже натрапи на няколко пъти политическата си подкрепа на ГЕРБ. ГЕРБ нямаше къде да ходят, още повече, тъй да се каже, бизнес крилото на ДПС, знаете, това е основно обвинение към ГЕРБ, че може и да не са правили политика с ДПС, което е съмнително, но бизнес с ДПС май са правили, което е основно обвинение към тях от „Има такъв народ“ и партиите на протеста. Тъй че ДПС ги умеят тези неща, да направят ситуацията изглежда такава, все едно всичко зависи от тях. И тук Трифонов трябва да се прави, защото тази хватка на ДПС, дори когато е услуга, е мечешка услуга в политически план разбира се.

– Обаче, ако поразсъждаваме по следния начин – в по-предишното Народно събрание, 44-то, ситуацията пак беше същата – единствената опозиция беше БСП или поне те така се заявиха като единствена опозиция, защото помним, че тогава ДПС подкрепяше ГЕРБ в много законопроекти, партия „Воля“ и Обединени патриоти също почти бяха заедно. Така че едва ли сега виждаме нещо по-различно, което се случва, просто нещата се обръщат, както самият вие казахте.

Ако това е вярно, ще се потвърди един от най-популярните слухове в социалните медии, това че просто ДПС превключва пистите от ГЕРБ към други. В крайна сметка, аз затова казвам, че тази ситуация е леко опасна за господин Трифонов и за другите, защото това е едно от основните съмнения, което те трябва да разсейват занапред. А имайте предвид, че в предишния мандат ДПС все пак на думи заявяваше себе си като опозиция, още от самото начало, да не говорим, че на няколко пъти да, имаше един такъв широк абстрактен почти коалиционен формат по някои ключови въпроси, по които ДПС подкрепяше ГЕРБ, а Патриотите пищяха. В общи линии имаше, те бяха някаква система за взаимно сдържане. Знаете, ГЕРБ така управлява винаги, балансирайки между две крила. Те се сдържаха взаимно сражавайки се ДПС и Патриотите, което между другото често вероятно е работило в полза и на двете страни. Но във всеки случай ДПС наричаше себе си опозиция. Сега ДПС не нарича себе си опозиция от първия ден, а казва ние работим за стабилно правителство, модернизация на страната и т.н., което е нов етап наистина. Това е важно как ще го отиграва „Има такъв народ“, защото пак казвам, това е едно от основните подозрения към тях. Че това е наивно подозрение и т.н., да имах вече възможност да кажа. Но, че е жилаво и че ще стои на дневен ред, това е без съмнение.

– Вие вчера изразихте оптимизъм по отношение на това, че този път изглежда, че ще успеят да се разберат партиите и да има някакъв кабинет. Как виждате обаче живота на този кабинет?
Няма да е леко, както си личи. Затова най-доброто би било те да се разберат за една програма минимум от реформи, каквито различните партии искат и върху каквито се съгласяват. И да действат напред. Най-добрият вариант тук би бил да се постави ясна пътна карта какво трябва да се свърши. Това трябва да е основният разговор, а решаването на персоналния разговор за министри и т.н., как да ви кажа, най-доброто решаване на такъв разговор е той въобще да не започва. Ако могат да се въздържат от персоналния разговор и да останат на разговор политики, това е въпрос на мъдрост и на здрави нерви и то най-вече от страна на „Демократична България“, защото те са най-опитните по терена. Разбира се много, страшно много опит има в „Изправи се“, но „Изправи се“ са по-малка формация, от тях не зависят толкова неща. А „Демократична България“ са тези, които биха могли да се изкушат, да искат места, да не харесват едно или друго предложение на Трифонов и от това да се минира разговорът. А формацията на господин Трифонов, както стана ясно, поне досега не видяхме да е най-диалогичната на света. Да, сега се поправят, във всеки случай всичко зависи от това дали „Демократична България“ са научили уроците от миналото. А един от основните уроци от тяхното минало е, че не бива да очакват да стъпят на нечии рамене и да водят своите политики. Те така си мислеха, че ще направят с ГЕРБ. Значи ГЕРБ е едно голямо, простовато нещо, а ние тук сме умни, съответно сега ще се качим на техните рамене, ще проведем нашите си политики. Е, не стана така. Както е известно после останаха извън парламента, а ГЕРБ спечели поредни избори. Не бива да се отнасят така към Трифонов по никакъв начин. И аз мисля, че те са понаучили този урок. Видяхте Христо Иванов вече каза – ние за лица въобще не говорим. И второто нещо, което той каза – ние няма да играем в тази игра с председател на парламента. Защото имаше слухове, че те ще правят търговия – т.е. ние искаме председател на парламента, пък няма да искаме лица в кабинета, някакви такива неща. Т.е. Иванов много мъдро според мен си сдържа нервите, въпреки че масово привържениците му в социалните медии започнаха да гаврят Слави след гафа с Николай Василев, но самият Иванов си сдържа нервите и си спомням ясно каза „трябва все пак да запазим някакви мостове“. Запази ги, след това направи публичен отказ от претенции. Ето това е играта на „Демократична България“ – мъдро, без грешките от миналото и без настървения на тема властови позиции. Защото крехка е възможността да има кабинет, но все пак я има тази възможност и всеки егоцентризъм или политически егоизъм би я минирал почти до невъзможност да се състави правителство.

Сега е моментът да тестваме мъдростта на политиците, разума и всичко останало.
Да, сега е моментът.

Между другото днес депутатите ще се занимават със закриването на специализираните съдилища и прокуратура. Смятате ли, че и след искането за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев цената на спойката между този бъдещ кабинет ще бъде именно главата на главния прокурор?
Аз съм много скептичен, с това, което започнахме разговора, с тези персонализации на разговора. Някак си на нас ни се обяснява, че господин Гешев е самото зло и като махнем господин Гешев всичко ще се оправи или като махнем специализираните съдилища. Извинявайте, но аз помня същите сергии – интелектуални, правни сергии, прогресивни, либерални, които преди десетилетия ни убеждаваха в предимствата на специализираното правосъдие. Да не говорим пък, че предшествениците на „Демократична България“, някогашната реформаторска сила на прехода СДС, извинявайте, но тогава разговорът беше точно обратният – как да е независимо обвинението, а не как да се превърне в някаква функция на държавата. Т.е. някак имам чувството, че като общество се лутаме между две крайности, обясняваме нещата персонално, през личности и смятаме, че като стане сега нашата конкретна идея ще стане добре. Аз не съм много сигурен в това. Някак по-скоро винаги съм бил привърженик на идеята за еволюционните промени, за това да бъде постоянен гражданският натиск, през който институциите да започнат да работят, а не да променяме институционалната рамка след само няколко години. Вижте, България не разполага, ще го кажа максимално абстрактно, България не разполага с някакъв друг народ. Това сме ние, това което е горе в институциите е отражение на това, което сме ние като общество. Значи, колкото и да ги сменяме тези институции, колкото и да нарочим, да сочим с пръст някого, конкретно – кой, кой, кой, вместо да питаме какво да се прави, защо се случват нещата и т.н., ние наивно питаме кой години наред и това ни изяжда главата. Значи, важното е просто да натискаме постоянно и ако може без някакви резки движения. Между другото това е и поръчката на българския народ на тези избори. Не се вижда той да е дал някакво смазващо предимство на когото и да било. Което означава, че българския народ иска от своите политици един нормален диалог, а не някакви революции. И мисля, че и самият Слави Трифонов го разбира. Това ми се струва важно да се отбелязва постоянно, защото иначе създаваме едни политически фетиши, дето сега ще направим прословутата съдебна реформа, за която се говори от години. Ами, как да ви кажа, длъжен съм като изследовател да предупредя още от сега, че и да я направим, и да не я направим, бързи резултати едва ли би следвало да очакваме. На общество като нашето нещата вече се случват бавно. Ние сме застаряващо, маргинализиращо се общество на глобалната карта и революционните очаквания са меко казано наивни.

[td_block_social_counter]

Последни новини