ПР-експертът Любомир Аламанов: Цялостна реформа е повече от необходима, за да се преодолеят тези 12 години застой
Казусът с полицейските издевателства, освен разбираемото отвращение, разкри и три тежки проблема на работата на институциите в България:
- Администрацията и нейните отговорности са центрирани около действията им, а не около резултатите. Т.е. един прокурор може да рапортува доволно, че е задвижил преписка, или че е преместил папка от едно бюро на друго. И това да означава, че си е свършил работата. А че няма резултат, това няма значение.
- Много често гражданите трябва да ръчкат, да изискват, да настояват, да заплашват, да водят медии, за да принудят институциите да си свършат работата. Особено когато тази работа е в полза на гражданите. Иначе, по закон и по правилата им, чиновниците може нищо да не направят. Сроковете си минават и гражданите губят правата си. В обратната ситуация, когато институциите наказват, имат огромна ефективност.
- Жертвите на насилие трябва всеки път да изживяват ужаса си, като разказват, говорят, дават показания, изобщо са активна страна в търсенето на отговорност. Независимо, че държавните институции може да имат други доказателства или информационни източници. Често институциите отказват да работят, ако не подложат жертвите на тормоз. Както се оправда прокурорката за малтретираните младежи зад колоните на Министерски Съвет.
Нали помните Конвенцията за защита от домашното насилие? Която Бившите не гласуваха? Е, тя основно това правеше – караше институциите да си вършат работата, даже и жертвите да не искат или да ги е страх да говорят.
Трябва ни такава Конвенция за всяко насилие.
Трябва ни такава Конвенция за всеки аспект на работата на институциите, за да работят.
Трябва ни тотална промяна на отношението и приоритетите на институциите.
Всичко това се знае от политици и държавни служители, но целенасочено не се прави нищо.
И да, има прекрасни хора, които и сега работят много в институциите. Но, както се казва, изключенията само потвърждават правилото. И разкриват огромния проблем с нереформираната администрация.
Страничен факт №1: 75% от законите на 44-то Народно събрание, онова на ПКП, са направени чрез Преходни и заключителни разпоредби на други закони. Т.е. без публично обсъждане, без оценка на въздействие, скрити в други текстове.
Институциите трябва да разберат, че техният отказ да работят ефективно на практика означава, че обявяват война на гражданите. Целенасоченото незачитане и неглижиране на правата ни означава забавяне на държавата по пътя на нормализирането й. А от това имат полза само политици, които искат да си останем източна сатрапия под управлението на Султан.
Цялостна реформа е повече от необходима. За да се преодолеят тези 12 години застой.
Хубав ден!
https://www.facebook.com/lubomir.alamanov/posts/10226227713505075
