Крум Зарков: Надявам се да „докараме“ държавата по-близо до Русе

BIG5ИНТЕРВЮКрум Зарков: Надявам се да "докараме" държавата по-близо до Русе
Цялостната съдебна реформа изисква не само политическа воля, а време и компетенция, казва водачът на листата на „БСП за България“ в 19-и МИР в интервю за в. „Дума“

 

КРУМ ЗАРКОВ е роден през 1982 г. в София. Завършил е Университет Париж 1 „Пантеон-Сорбона“, специалност Международно публично право и право на международните организации. Работил е в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 41-вото и 42-рото Народно събрание. Народен представител от „БСП за България“ в 44-тото, 45-ото и 46-ото НС и зам.-председател на парламентарната група. Владее френски и английски език.

 

– Г-н Зарков, за трети път тази година ще има парламентарни избори, как ще мотивирате хората да гласуват, в частност за „БСП за България“?

– За всички тази последователност на изборите създава голяма трудност – и за партиите, и за БСП, и за избирателите. Естествено, няма да променим основните послания, които са залегнали в политиката на БСП, тъй като, за съжаление, нищо не се е променило. Напротив, кризите се задълбочават и изискват категорични решения. Това, което ще направим специално в Русе, за да допринесем в тази кампания, е да разкажем по-конкретно на русенци и жителите на областта как точно тези предложения ще се приложат на местно ниво и ще подобрят техния живот. Ще ви дам един пример. Когато БСП говори за финансова децентрализация, в Русе това може да се приведе в конкретна мярка – процент от таксата, която се събира от минаващите през Дунав мост, да остава в общината. Той трябва да е на разположение на местното самоуправление, а не да се праща в София и след това русенци да очакват благоволението на поредния министър на финансите. Ето това е конкретен пример, а имаме програма с множество такива.

– БСП вече представи основните акценти от програмата си за първите 100 дни на следващия парламент. Кои мерки приоритетно могат да бъдат приложени в Русе?

– Практически всички мерки от програмата ни в областта на здравеопазването и икономиката. Имаме конкретни приложения за този регион, който, както много други от Северна България, страда. Районът обаче има предимството да е запазил критичния си капацитет, който му позволява не само много бързо да отскочи, а и да бъде мотор за икономическо, културно и социално развитие на цяла Северна България. Всъщност, основната ни цел като кандидати за народни представители от БСП в Русе е най-накрая да накараме централните власти да разберат важността и стратегическото значение на Русе и региона. Районът прекалено дълго време беше игнориран от централната власт. Това е загуба за всички, не само за русенци, а за цялата страна.

– Какво се надявате да промените с евентуален нов мандат като депутат? 

– Надявам се да бъдем още по-успешни в докарването на държавата по-близо до Русе и русенци. Ние имаме няколко приоритетни за града задачи, които не може да бъдат изпълнени само със силите на кмет и община. Такива са задачите за мръсния въздух, за възстановяване на ключови за региона предприятия в корабостроителния сектор и кораборемонта, за построяване на нов мост, за създаване на качествена пътна инфраструктура. Тук е най-смъртоносният пътен участък в България – между Бяла и Русе. Това са все неща, които трябва да бъдат направени с помощта и с основната роля на централната власт. Ние трябва да бъдем онези хора, които да притискат, да настояват и да обясняват важността на всички тези проекти.

– За краткото си съществуване последният парламент си бе поставил амбициозната задача за съдебна реформа. Изглеждаше сякаш има консенсус по темата, а единственото, което в крайна сметка бе постигнато, е отнемането на Бюрото по защита от Гешев…

– Дори тази малка крачка стана много трудно… В цялата си сложност парламентарното управление на една страна се изгражда върху един доста ясен принцип – трябва да е налице устойчиво мнозинство, съответно и опозиция. В момента, в който стана ясно, че такова мнозинство няма да се конструира в този парламент, всички по-амбициозни и по-трудни задачи станаха неизпълними. Все пак се свърши някаква работа, вие споменахте Бюрото, това бе може би не най-важният, но съществен акт. Друго, което се свърши, е, че напредна сериозно работата по закриването на специализираните съд и прокуратура. Свърши се немалка работа, върху която може да се стъпи, за да се продължи напред. Много работа в парламента, но и в Министерството на правосъдието, където под ръководството на министър Янаки Стоилов бе изготвен много качествен доклад, който наистина поставяше въпросите и разкриваше детайли, които вносителите не бяха забелязали. Освен това даваше и известни варианти на решения, много от които, струва ми се, бяха приети в правната комисия. Напредъкът по този въпрос не е за подценяване.

Цялостната съдебна реформа изисква не само политическа воля – това е съществено, но недостатъчно условие. Изисква се компетентност и време, за да може реформата този път да не бъде поредният повод за скандал след няколко месеца, а действително да допринесе за подобряване на състоянието на правовата държава.

– Какво трябва да бъде променено в тази сфера?

– В БСП и Съвета по правосъдие към Националния съвет изготвихме много сериозна програма, в която са залегнали редица мерки. Ще спомена само най-общите от тях. Трябва най-сетне да се изпълнят различните препоръки на международните институции и да се реконструира ВСС по начин, по който фактически той да не се оказва в ръцете на прокуратурата. Трябва също така да се направи нещо, за което БСП настоява от години – отказите на прокурора да разследва дадено престъпление, включително даже срещу себе си, да могат да подлежат на контрол извън прокуратурата, т.е. на съдебен контрол. Това е и решението на въпроса кой да разследва главния прокурор. Трябва също така да се направят достатъчно законови промени, така че когато някои човешки права бъдат нарушени, първо, да може да бъдат удовлетворени от българските съдилища, а не да трябва да се чака с години и да се ходи до Страсбург. И, второ, когато държавата е санкционирана, това да не се плаща от всички нас, данъкоплатците, а да се плаща от длъжностните лица, които са пряко виновни за нарушението на правата. Противното означава, че тези, чиито права са нарушени в сегашната система, плащат сами на себе си обезщетения. Сами разбирате, че това не е правилно. Има още десетки неща, които минават през ключови промени в десетки други закони.

– А ако не се постигне консенсус по предложенията ви?

– Когато всички говорят за консенсус, нека бъде ясно, че не трябва консенсус между всички. Страната ни има нужда и от опозиция. Трябва мнозинство, повече от 121 народни представители, които да мислят в една посока, и там, където не са съгласни един с друг, да имат механизми за дискусия и на базата на общо доверие и уважение да формират решения, приемливи за това мнозинство. Това важи и за законите в съдебната власт. Много е лесно да се намери консенсус на базисно ниво, например – закривайте спецпрокуратурата. Много по-трудно е обаче, когато се влезе в детайли, защото това са сложни въпроси, които пораждат десетки други, и всеки от тях трябва да бъде решен. Една от другите теми – и на съдебната реформа, и на програмата на БСП, е подобряване качеството на законодателството. Законите трябва да се пишат, обсъждат и приемат така, че да не се налагат непрекъснато изменения и промени, които в крайна сметка правят така, че все едно няма закон.

[td_block_social_counter]

Последни новини