Гергана Пирозова: Никой никога не зачете достойнството на умиращия човек. Относно действията на т.нар. журналистка си има една дума, която ясно я описва – мародер, при това извършващ престъплението с особен цинизъм – публично – в името на облага се обира последното достойнството на труп пред очите на всички. Съд до дупка на болницата и на медията!
Днес не спирам да мисля за репортажа на Цънцарова с болния от Ковид, който 15 минути космонавти го блъскаха с ток и на финала умря пред очите на зрителите. И ето представям си няколко възможни ситуации:
- Журналистката попада напълно случайно на сцена по спасяването на гражданин в спешно отделение, при това, О, чудо – точно навреме умиращ. Сеща се, че трябва да пита роднините може ли да предава евентуалната смърт в ефир пред целия свят? Те, предполага се, са в шок, защо пък смърт.
- Още докато му пускат ток на анонимната за нас жертва, Журналистката вече е свързана с роднините и те:
А: ужасно щастливи, че ще станат известни с жив труп по целия свят, дават своето съгласие, нали вече са предупредени, че ще мре роднината, ако спазваме етиката, де, че Цънцарова е питала някого предварително
Б: не дават своето съгласие, защото никой никога не се е свързал с тях, но това няма как да знаем никога
- Пациентът анонимник умира пред камерите, тогава Журналистката отново решава, че все пак трябва да попита роднините дали може да излъчи кадрите със смъртта на роднината им, които ще се пускат в ефир (може и години) и евентуално мъката им може да се възпроизвежда милиони пъти. Това, разбира се, съвпада с узнаването, че роднината е умрял току що, но в името не журналистиката ги пита, а те:
А: дават веднага своето съгласие смъртта на баща, майка, брат, сестра, дете в ефир да бъде разпространявана милиони пъти в името на доброто.
Б: са в шок и не разбират изобщо какво ги питат, но ние това няма как да знаем
- Журналистката не е питала никого дали може да излъчва кадри с нечия смърт, защото не знае изобщо кой е под завивките, съответно няма значение
- Не съществува никаква смърт в ефир и затова не се налага да се пита никого.
- Последна и най-важна точка – НИКОЙ НИКОГА НЕ ЗАЧЕТЕ ДОСТОЙНСТВОТО НА УМИРАЩИЯ ЧОВЕК и да го пита предварително – може ли да снимаме как умирате, за да послужите за назидание, страх, болка и отвращение по целия свят, защото искаме да спасим света чрез назидание, страх, болка и отвращение?
Обявявам, че забранявам да бъда снимана аз и моите близки докато умираме и това да бъде разпространявано в името на какво и да било, ако ще и на световния мир и спасяването на сините китове.
Има ли писмено разрешение от роднините за излъчване на този смъртоносен репортаж, ако роднините са се съгласили, то, те питали ли са умиращия може ли смъртта му да се превърне в репортаж? Ако не са се съгласили – съд до дупка на болницата и на медията!
Относно действията на т.нар. журналистка си има една дума, която ясно я описва – мародер, при това извършващ престъплението с особен цинизъм – публично – в името на облага се обира последното достойнството на труп пред очите на всички.
И последно – ако още някой тук пусне чувал с неизвестен нему труп вътре, за да предизвиква ужким страх от Ковид, но едновременно с това да бъде считан за благороден човек, тъй щото с илюстрация спасява животи, то ще го смятам за мародер.
https://www.facebook.com/gergana.pirozova/posts/10159403196240629
