Управляващият Социалдемократически съюз на съседна Македония на премиера Зоран Заев загуби надпреварата за кметското място в столицата Скопие.
Досегашният кмет на Скопие Петре Шилегов изостана значително от Данела Арсовска, която бе подкрепена от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ. Кандидатите на ВМРО-ДПМНЕ победиха и в други ключови градове в Северна Македония като Охрид ,Битоля,Ресен, Гевгелия и Кратово.
В Охрид и Битоля избирателната активност достигна над 60 %. Битката за Скопие се превърна в своеобразна „сталинградска“ както за премиера на Северна Македония Зоран Заев така и за лидера на основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ на Християн Мицкоски.
В крайна сметка Арсовска спечили с 20 000 гласа по отношение на Шилегов. Тя ще бъде и първата жена кмет на Скопие, 30 години откакто Северна Македония се отдели от бивша Югославия и тръгна по пътя на независимостта.
Втория тур на местните избори беше най оспорваната част от местните избори.
Основната грешката, която допусна премиера Заев и управляващия СДСМ бе разиграването на българската карта и обявяването на информацията, че Дане(и)ла Арсовска има българско гражданство.
Заев каза в предаването „Утрински брифинг”, че „в Скопие все пак се избира градоначалник, а не кмет – за това може да се кандидатира в България заигравайки се с историята от периода 1941-1944 г. по време на българската администрация в Македония , когато е бил ползван терминът “кмет”, а след това се налага “градоначалник”.
Макар да заяви, че според него, няма нищо лошо в това Арсовска да е български гражданин, но добави, че политически, етично и морално не било честно тя да крие това и да се опитва да манипулира гражданите в Скопие.
Това доведе до истерията , която се създаде около това дали Арсовска има или няма българско гражданство, а темата стана централна за всички играчи в македонския политически блок.
Наличието на българска лична карта и гражданство на Арсовска бе потвърдено от сайта на българското министерство на вътрешните работи.
В крайна сметка след загубата на местните избори и столицата Скопие премиера на страната Зоран Заев, както бе обещал подаде оставката си като премиер на Северна Македония и лидер на СДСМ след като честити на ВМРО-ДПМНЕ за победата им на втория кръг на местните избори. Но оставката на премиера Заев означава , че Северна Македония остава без правителство, до съставянето на нов кабинет.
Заев каза, че не трябва да има предсрочни парламентарни избори и добави, че ще остане начело на правителството, докато бъде съставено ново правителство и необходимото парламентарно мнозинство, което според него би могло да се увеличи в Собранието.
Той припомни, че е горд с това, че е вкарал Северна Македония в НАТО, че през 2020-та година страната му е получила препоръка за членство в ЕС, както и че след близо 20 години е бил проведено преброяването.
Заев не пропусна да отбележи разочарованието си , че тези избори са показали странни съюзи между жертви и насилници, които са формирани от същите тези преди 4 години, които убиваха в парламента, напомняйки на събитията от 27 април 2017 година станали известни като „кървавия четвъртък“.
Заев каза, че той е върнал свободата и демокрацията след дългогодишното авторитарно управление на бившия лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, казвайки че именно това означава той да понесе отговорност за изборния резултат.
Заев загатна, че според него част от победата на ВМРО-ДПМНЕ е резултат от наливане на пари “отвън”, без да даде уточнения за кои държави става въпрос.
Но за наблюдателите на процесите в страната, няма съмнение, че парите идват от Будапеща където се укрива Никола Груевски, а кампанията бе организирана от медиите финансирани от Унгария и Словения, чийто премиери Виктор Орбан и Янез Янша са близки приятели на бившия лидер на ВМРО-ДПМНЕ.
Втория тур на местните избори в Северна Македония размести сериозно пластовете и в местния албански политически блок. Партньора на Зоран Заев в управляващата коалиция Демократическият съюз за интеграция на Али Ахмети загуби както в Тетово, така и в Гостивар.
Тетово за местните албанци има същата тежест каквато столица Скопие за водещите партии в македонския политически блок в югозападната ни съседка.
След ожесточена кампания Тетово за първи път премина от партия на Али Ахмети към малката албанска партия „Беса“ на Билал Касами, която също е част от управляващата коалиция. Кандидата на Ахмети – Теута Арифи, загуби от Билал Касами с близо 14%.
Вътрешно албанските битки за надмощие поставиха пред сложен избор Зоран Заев на чия страна да застане между двамата си партньори Али Ахмети или Билал Касами.
Сходна битка за надмощие в албанския блок се разигра и във втория по значимост град доминиран от местните албанци – Гостивар където кандидата на опозицията от „Алианса на албанците“ и „Алтернатива“ Арбен Таварари победи кандидата на Демократичния съюз за интеграция Невзат Бейта с много сериозна преднина достигаща 17%.
А, изборите в Дебър останаха нерешени между Алианса на албанците и Демократичния съюз за интеграция, нов тур за местен градоначалник ще се проведе на 14 ноември. Местните избори в Северна Македония надмиха своя локален характер и се превърнаха във второ полувреме на парламентарните избори от лятото на 2020 година за управляващите и опозицията в страната.
Те се превърнаха в залог за политическото бъдеще на съседна Македония. В тях можеше да се видят както вътрешните фактори свързани с недовършените политически и икономически реформи така и регионалните отношения, които предизвикаха недоволството на гражданите на Северна Македония, заради забавянето на преговорите на Скопие с ЕС и не на последно място българското вето, което се превърна в негов двигател.
Сега към властта в Северна Македония с активната помощ на България са се запътили от ВМРО-ДПМНE , които не само през последните 4 години , но и преди това по времето на бившия си лидер и премиер Никола Груевски се обявяваха срещу постигането на решение с България и Гърция и държаха страната като заложник на своята изолационистка политика.
Няма никакво съмнение, че именно Груевски е избирал Арсовска за кандидат за кмет на Скопие, още повече че освен подкрепя антибългарския курс на ДПМНЕ, е й почетен консул на Унгария, чиято страна го подслони, когато той избяга с унгарски дипломатически автомобил преминавайки през Албания, Черна Гора, Сърбия и стигайки до Будапеща преди три години.
ДПМНЕ през последните 14 години водеше негативна кампания против преговорите с България, а преди няколко месеца успя да принуди всички парламентарни сили в Собранието да създадат свои документ с червени линии, които връзва ръцете на правителството по отношение на преговорите със София.
Лидерът на опозиционния Алианс на албанците Зиядин Села, които преди четири години едва не се прости с живота си от нападението на активисти на ВМРО-ДПМНЕ , днес е техен партньор в свалянето на Зоран Заев прогнозира, че от 1-ви ноември в Северна Македония ще има ново парламентарно мнозинство към, което вероятно ще се присъединят и петима депутати от партията на Али Ахмети, колкото липсват на опозицията да смени управляващата коалиция на Зоран Заев.
Дали това е политически блъф ще видим? Едно обаче от сега е ясно, че местните избори разместиха значително пластовете в югозападната ни съседка в сложен за Западните Балкани момент когато не се знае региона дали ще придължи към ЕС , заради нерешените сръбско-косовски отношения, кризата в Босна и Херцеговина, както и политическата нестабилност в Черна Гора.
При евентуално идване на власт на пропутинската ВМРО-ДПМНЕ в югозападната ни съседка, неизвестно остава и бъдещето на Коридор 8 които трябва да преначертае търговската и икономическата карта на Западните Балкани и да свърже Черно море с Адриатическо и региона с ЕС.
Все елементи, които правят балканското домино сложно за подреждане, защото зад тази нестабилност в региона стоят външни и регионални сили, които не искат да го видят част от ЕС.
източник: foreigninsider.com
автор: Николай Кръстев
