Frankfurter Allgemeine Zeitung: Присъди за крадците на България минават през смяната на прокурор №1 Иван Гешев

BIG5АНАЛИЗFrankfurter Allgemeine Zeitung: Присъди за крадците на България минават през смяната на...

 

Изборът на президент в България тече, но тъй като изходът му е до голяма степен предизвестен, вниманието е насочено по-скоро към парливия въпрос за съставянето на правителство, пише Михаел Мартенс във ФАЦ.

 

Популярният държавен глава Румен Радев получи на първия тур на 14 ноември над 49% от гласовете, припомня Михаел Мартенс и изказва предположението, че и на балотажа той ще спечели срещу значително по-слабо представилия се Анастас Герджиков. Но България не е президентска република, изтъква германският журналист във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ), а въпросът каква коалиция ще управлява страната след третите за годината парламентарни избори, си остава неясен.

Коалицията ще е сложна

Авторът отбелязва, че двамата абсолвенти от Харвард Кирил Петков и Асен Василев са спечелили една четвърт от гласовете на 14 ноември, което, според Мартенс, е впечатляващо постижение на фона на раздробения политически ландшафт в България. Все пак страната ще има нужда от сложна коалиция, съставена от поне четири партии в управлението.

Михаел Мартенс цитира двете централни цели, формулирани от потенциалния министър-председател Кирил Петков: че няма да има никакво сътрудничество с Бойко Борисов; и ще има готовност за компромиси с потенциалните коалиционни партньори, но не и в борбата срещу корупцията.

Авторитетният германски ежедневник цитира думите на Петков, че е необходима смяна на главния прокурор Иван Гешев, за да има функционираща главна прокуратура и осъдителни присъди за крадците. ФАЦ обаче отбелязва, че колкото и да са единни по въпроса четирите партии от потенциалния бъдещ кабинет, отстраняването на Гешев е всичко друго, но не и сигурно, тъй като по конституция парламентарното мнозинство не може току така да освободи главния прокурор от поста му.

Напрегнати очаквания в Северна Македония

Неизвестно е и как под управлението на едно ново правителство ще се позиционира София във външнополитически план. В Северна Македония очакват България да отмени досегашното си вето за започването на преговори за членство в ЕС. В Скопие се надяват, че в условията на служебно правителство, преизбраният президент Радев би могъл още през декември да вземе съответното решение.

Според германския анализатор има и друг вариант: ветото да бъде отложено до края на присъединителните преговори. В този случай България би могла да даде съгласието си за започване на преговори, но да постави като условие за фактическото членство на Северна Македония разрешаването на спора за езиковите и историческите корени на македонската нация.

Реалистично ли е това?

Дали обаче това е реалистично, пита германското издание и обяснява, че Кирил Петков досега не е заявил недвусмислено дали под негово управление България ще се откаже от ветото срещу Северна Македония. В това няма нищо изненадващо с оглед на данните за настроенията в страната, цитирани от Торстен Гайслер, ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер“ в София: „В допитванията над 80 процента от анкетираните казват, че са против съгласието на България за започване на присъединителни преговори със Северна Македония, докато конфликтът за „историческите факти“ между двете страни не бъде разрешен“.

По щекотливата тема за Северна Македония австрийският „Дер Щандарт“ отбелязва, че и двамата кандидати за президентския пост в България има сходни позиции и поддържат досегашната линия. И двамата подчертават, че Скопие би трябвало да се придържа към Договора за добросъседство от 2017 година, да не допуска повече думи на омраза срещу България и да се откаже от каквито и да било териториални претенции.

източник: DW

[td_block_social_counter]

Последни новини