ИТН иска ново териториално деление, БСП – подобряване на общинските пътища, ДБ – ревизия на парите за общините

BIG5АКЦЕНТИИТН иска ново териториално деление, БСП - подобряване на общинските пътища, ДБ...
Третият кръг преговори за кабинет с акценти сигурност, регионално развитие и култура 

 

В поредния кръг от преговори за съставяне на правителство четирите партии – „Продължаваме промяната“, БСП, “Има такъв народ“ и „Демократична България“ – обсъдиха политики за регионално развитие.

От БСП настояват за подобряване на общинската пътна мрежа и Програма за финансова децентрализация на общините.

От „Има такъв народ“ искат ново административно-териториално деление и данъчни облекчения за „зелено строителство“.

А „Демократична България“ настоява за ревизия на публичното финансиране на общините, което според дясната коалиция, е авторитарно, както и за промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

 

Асен Гагаузов от БСП започна представяне на приоритетите на партията по темата. Една от най-важните задачи на регионалното развитие е да създаде най-добри условия за разположение на техническата инфраструктура – пътната, железопътната мрежи, дигиталните услуги, за да бъдат поставени при равни условията хората, които искат да живея и развиват бизнес в България.

Заявление за участие в дискусията от БСП са дали Борислав Гуцанов, Генади Събков, Петко Тюфекчиев, Михаил Лисков, Стефан Начев, от ИТН – Георги Георгиев, Гроздан Караджов, Силвия Бакърджиева, Владо Вълков, Галя Бърдарска, от ДБ – Зарко Маринов, Надежда Йорданова, Йордан Иванов, Надежда Бобчева, Грети Стефанова, от ПП – Йордан Терзийски, Богомил Петков.

Дискусията в сектор „Култура“ започна с близо два часа закъснение заради продължилите по-дълго преговори в сектор „Екология“. От името на „Продължаваме промяната“ дискусията води Кирил Петков.

Сред участниците в разговорите по въпросите на културата са Александър Симов, Боян Ангелов и Александър Горчев /БСП/, Пламен Николов, Георги Султанов и Манол Манолов /ИТН/, Стоян Михалев, Александър Кьосев, Бонка Василева /ДБ/, а от ПП са Кирил Петков, Весела Кондакова и доц.Тодор Мечкарски.

Финансирането на културния сектор трябва да достигне до 1,5 процента от брутния вътрешен продукт /БВП/. Това е предложението на „Демократична България“ /ДБ/ за средносрочните мерки в областта, каза по време на преговорите за сформиране на ново правителство Васил Гюров от ДБ. Гюров посочи, че процентът може да се увеличи като резултат от преобразуване на Закона за меценатството в Закон за меценатството, спонсорството и дарителството и насочване към сектора както на държавни средства, така и на частни.

В краткосрочните предложения е процентът на финансирането да е един, допълни Бонка Василева. В краткосрочен план ДБ предлагат още увеличението на средствата да стане с обвързване с въвеждане на реформи. Василева отбеляза, че културните иституции трябва да станат работещи.

Други промени са свързани с въвеждане на дигитализацията на сектора. Тя трябва да има три насоки – като част от общата администрацията; като културно наследство; като форма на децентрализация, посочи Александър Кьосев.

Те предлагат и създаване на временна комисия по декриминализация на българската култура, чиято цел е да прекрати такъв вид практики, а не да разследва.
Друга краткосрочна мярка предвижда извеждане на фонд „Култура“ и Националният институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ от Министерството на културата и превръщането им в национални агенции. ДБ предлагат и въвеждане на ваучери за културни услуги за младите хора и мерки за пострадалите от пандемията културни сектори.

Средносрочните мерки за промени предвиждат редица законодателни инициативи, свързани с реформа и хармонизиране на нормативната база, отбеляза Гюров. Предлагат закони за всички отделни изкуства и творчески индустрии; ревизия на Закона за културното наследство и Закона за радиото и телевизията; оптимизиране на Закона за авторското право; създаване на нов Закон за статута на артиста и твореца, включващ достойно заплащане, социална защита и справедлива пенсия.

Трябва да се увеличи бюджета за култура, няма как да продължи с ниското финансиране. Това каза един от лидерите на ПП Кирил Петков. Според него, оттук нататък кой каква партия познава не трябва да бъде фактор за финансирането на културата. По думите на Петков парите трябва да следват качеството. Трябва да запазим културното си наследство, това трябва да е приоритет в културната, в туристическа, в образователната стратегия, смята той. Петков отбеляза, че предприемачеството не трябва да е табу в сектора – трябва държавата да финансира повече, но не може цялата култура да е единствено базирана на публични средства. Част от подкрепата трябва да е частна, а друга коствена.

Сигурен съм, че трябва да променим много в културата, тъй като в момента я губим, коментира той.

Според „Продължаваме Промяната“ в повече от 80 процента от повдигнатите теми има припокриване между предложенията на другите формации и техните идеи. Те отбелязаха, че е спешно приемането на Националната стратегия за култура. От нея тръгват всички следващи политики, промяна в нормативната уредба и т.н., за да знаем къде отиваме, коментираха от формацията. „Продължаваме Промяната“ наблегнаха на устройствения правилник на Министерството на културата.

При сценичните изкуства трябва да има гарантиран фонд „Работна заплата“, за да не са притеснени творците в театрите, коментираха от формацията. Според тях е задължително субсидирането от държавата да остане. Предлагат въвеждане на изисквания за атестация и мандатност на директорите. Съгласни са ДДС върху книгите да е девет процента.

Безспорно трябва да се увеличат доходите в сектор „Култура“, въпросът е как да стане това, коментираха от партията. Според тях трябва да има механизъм, който да гарантира справедливост.

Трябва да се поощтрят любителските дейности в чилащитата, да има актуализиране на учебните проблами в училищата по изкуствата. Културните институти в чужбина трябва да са с общо брандиране, смятат още от ПП.

 

 

[td_block_social_counter]

Последни новини