Първан Симеонов: Бъдещето на Борисов ще се реши на местните избори

BIG5ИНТЕРВЮПърван Симеонов: Бъдещето на Борисов ще се реши на местните избори
Корените на ГЕРБ са в местната власт и ще видим колко устойчиви са техните кметове след две години. Тогава пак ще си говорим за ГЕРБ след Борисов. Наполеоновото завръщане обикновено не свършва добре. Дори народът да повика Борисов отново на сцената, самата ера „Борисов“ ми се струва отминала, казва в интервю на Мediapool социологът Първан Симеонов

 

– Г-н Симеонов, очаквате ли реални реформи от бъдещето правителство, което ще се формира около „Продължаваме промяната“?

– Очакват се реформи, защото има мандат от народа. В същото време си мисля, че надали ще има много голям замах в реформирането, защото това е коалиционно правителство, което все пак е изградено върху някакви компромиси. Засега имаме вече заявка за реформа в здравеопазването, което показва, че смелост не липсва. В тази сфера обикновено политиците не смеят да пипат, защото винаги има сериозен отпор от гилдията. Но нещата не може да продължават постарому и явно това се осъзнава. Има някои много модни теми, които са малко прекалени за моя вкус. Странно е да се говори за въглеродния отпечатък на армията. По-скоро трябва да се говори как да имаме силна армия, нали така? Странно е да имаме министър на климатичните промени, защото ние имаме нужда от министър за човешките ресурси и демографските въпроси. Това не значи да имаме нова администрация, а единна точка за достъп и хоризонтална администрация. Големият проблем на България в момента е човешкият капитал, а не климатичните промени, с извинение…

– Има ли възможност за пълен мандат?

– Има такава възможност. Самият факт, че те преговарят толкова дълго, означава, че се канят да останат дълго. За договорените правителства се смята, че са заченати в консенсус, което е едва ли не първороден грях. Поради това общото очакване е за нестабилност. Но понякога се получава обратното. Когато всичко е договорено, обикновено никой не гледа в полето на другия. Всеки си гледа своето и това намалява факторите на нестабилност. Плюс това, колкото повече субекти са в едно управление, толкова по-малко са в опозиция. Трябва да си припомним, че това не е формула от типа на кабинета „Орешарски“ или тройната коалиция. Тук се съвместяват съвместими неща. През 2005 и 2013 година бяха съвместени несъвместими неща, при това обратно на очакванията. Така че новото правителство може и да поостане.

– Вероятно в един момент за някои от партиите в коалицията оставането на власт ще се превърне и във въпрос на оцеляване, което също действа сплотяващо.

– Да, защото при едни следващи избори някой от тях може да се окаже опасно близо до бариерата.

– Кой е най-големият риск за бъдещия кабинет?

– Най-големият риск е, ако някоя от партиите реши, че може и сама. Например „Продължаваме промяната“. В новата българска политическа история има моменти, когато е било възможно по-голямата партия да се освободи от сателитите чрез предсрочни избори и своеобразен вот на доверие. Борисов имаше такъв тип изкушение през пролетта на 2020 година, но тогава той не се поддаде. Станишев също имаше такъв момент след приемането на България в ЕС през 2007 година, но също не се възползва. Има възможност, ако бъдещото правителство набере някаква инерция, „Продължаваме промяна“ да поиска да продължи свободна. Това е екзотичен проблем в случай на успешна история за тях – success story, както биха казали част от участниците в тези преговори (смее се). Но има и много подводни камъни. Един от тях са свръхочакванията. Ако това правителство генерира свръхочаквания, то със сигурност няма да може да отговори на всички тях. Допреди два месеца голяма част от хората в „Продължаваме промяната“ не са си представяли, че ще управляват държава. Петков и Василев изглеждат доста готови, те явно са се подготвяли години наред за този момент, но другите около тях не са.

– А кое е най-голямото предимство?

– Най-голямо предимство е ситуацията. Те уцелиха момента. Нямаше по-добър момент от този, за да се даде една позитивна визия, да имаш идея и план, а и да се асоциираш с президента Радев. Това е удивително прецизно политическо позициониране във времето, а и в политическото пространство. Това само показва, че тези двама сравнително млади български политици имат огромни политически качества. Преди 20 години българите избраха едни други като тях – подготвени западни хора. След 10 години се отвратиха от подготвените западни хора и поканиха едно „момче от народа“ и още 10 години бяха нужни отново да се върнем на акъла за подготвените западни хора. Помните, че бунтът срещу Борисов бе в голяма степен естетически – хора не искаха повече „вие сте прости и аз съм прост“, а искаха вече умни хора. И ето, тези дойдоха и влизат в ролята на умните хора. Предимството им е, че тези са наистина умни.

Winbet – на един клик разстояние! (18+)

– Това е четворна или петорна коалиция, ако смятаме и президента?

– Логично е да виждаме нещо като петорна коалиция, защото президентът беше победителят от протестите. Той бе основната фигура, която синхронизира всички тези на протестите. Неговата проекция в ежедневната политика в началото беше Слави Трифонов, който успяваше да синхронизира и да даде трибуна на всички протестни течения – червени, сини, всякакви. Но той явно не беше на висотата на ситуацията и не разбра какъв шанс му се дава. Поради това президентът пое инициативата и състави правителство, което се оказа успешно като формула.

– Сегашната коалиция всъщност е по формулата на президента…

– Точно така. Тази формула бе нарисувана още през април, да не говорим за юли. Слави Трифонов отказа да се припознае в тази формула, но след третите избори всичко си дойде на мястото. Второто завъртане на пералнята поизпра и образа на Борисов, но изпра и образа на промяната, ако трябва да сме честни. Дори цветовете им не се смесиха. Разделителните линии между статукво и промяна останаха ясни, но превесът е на промяната. Наистина има мегдан да се говори за петорна коалиция. Тя е вид четворна, но под президентския патронаж. Въпрос на мъдрост е от страна на Корнелия Нинова дали ще се сражава с това положение, което ми се струва почти обречено усилие. Или тя ще се опита да се вози в синхрон с останалите, което ми се струва по-правилната политика. Ако има избор между Нинова или Радев в лявото консервативно пространство, хората биха избрали Радев. Един опитен политик би трябвало да може да преглъща огорченията си, да плава с вълните, вместо да се мъчи да бъде вълнолом.

– Как ще се позиционира президентът Радев занапред?

– Това е много важен въпрос. Едно от големите изкушения за него е да се опита да заеме по-пряк контрол върху управлението. Другият вариант е да остане в рамките на президентската институция. Според мен той ще остане в рамките на президентството си. Радев дава вид на човек на правилата, даже на моменти действа твърде праволинейно. Ако Радев не просто беше излязъл на площада, а беше скочил в реалната политика, той щеше лично със своя партия вече да е победил на изборите. Радев не го направи и остана в президентската си роля, но с ярко противопоставяне на Борисов. Не съм много сигурен, че на Радев му се правеше и служебно правителство, но се наложи. В един момент служебното правителство започна да му тежи, защото проблемите на управлението започнаха да стават проблеми на Радев. Досега сме виждали как Радев иска да остане в рамките на президентската институция, но да видим сега. Нов мандат, нов късмет.

– Възможно ли е завръщането на Бойко Борисов в старата му роля или трябва да започне да мисли за оттегляне към почетното председателство в ГЕРБ?

– За Борисов също идват нелоши дни, защото друг ще се пържи, а той ще гледа отстрани и ще назидава. Това е роля, която той искаше още през април, но Слави Трифонов не го допусна, като предизвика нови избори и го извози. Понякога така става в политиката. Борисов обаче е политическа зодия Близнаци. Той се радва на това да стои отстрани и да критикува, но се вижда, че много му се иска пак да е начело. Някак не може да млъкне. В тази ситуация е най-добре да спреш да говориш, за да не дразниш хората, особено след като те за пореден път са се произнесли срещу теб. Времето обаче лекува и Борисов трябва да се опита да запази големия политически капитал, който има. След една-две години може историята да започне да дава добри оценки за него. Иска се търпение, но Борисов е показал, че това е едно от качествата, които най-много му липсват.

– Не го виждате като почетен председател?

– Иска се конструктивност за излизане от изолацията, а не ярост. ГЕРБ прилага ярост, с което консолидира своите хора, но не излиза от изолацията. Дали консолидацията на ГЕРБ е успешна, ще видим след две години на местните избори, защото ГЕРБ е местна власт плюс еврофондове. Корените на ГЕРБ са в местната власт и ще видим колко устойчиви са техните кметове след две години. Тогава пак ще си говорим за ГЕРБ след Борисов. Известни са в историята моменти, в които някой се завръща за малко. Наполеоновото завръщане обикновено не свършва добре. Дори народът да повика Борисов отново на сцената, самата ера „Борисов“ ми се струва отминала. Не съм много сигурен, че историята ще даде лоша оценка на Борисов. След години, когато се обърнем назад, може да видим, че българите пазят някакви сантименти към него.

– Ще се запомни ли правителството на Кирил Петков с войната му срещу главния прокурор Иван Гешев или проблемът ще реши с тихо прибиране на Гешев в окопа?

– Не знам. Фронтът вече е отворен, но ми се струва, че Иван Гешев също е фронтовак и ще отвърне. Това наистина ще е интересно за гледане.

източник: mediapool.bg

[td_block_social_counter]

Последни новини