Толкова ли не виждаме Гърция какво направи? Некадърието на тогавашното правителство на ГЕРБ и Външно министерство на ГЕРБ, ако сега не можем да го видим – кога да го видим? Защо в Гърция са изключително щастливи? Защо отличените са премиерите на Гърция и на Македония? Защо Заев навсякъде започва с Гърция? Кой е бил до Македония от 92-ра година досега? Ние и правителството на ГЕРБ ни докара дотук, коментира лидерът на ПП АБВ Румен Петков в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 5-ата година от подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Северна Македония, която се навършва през 2022 г.
– През 2022 г. се навършват 5 години от подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония. Можем ли да кажем какви са последиците от него?
– Пет години по-късно поради неадекватността в действията на българското правителство, поради некоректността в действията на правителството на Македония, след това на Северна Македония, сме много зле. Вместо да черпим дивидентите от това, че сме първата държава, която призна Македония, че сме държавата, която подкрепяше Македония през цялото време на нейния път към ЕС, ние допуснахме с тяхното много активно съучастие едно пренапрягане, от което загуби нашата история, нашата историческа памет и нашето национално достойнство. Ние като АБВ предложихме още преди четири години един много ясен подход да изчистим въпроса с общата история. Този въпрос няма теми, по които може да имаме разнопосочни разбирания и разногласия със страните членки на ЕС. Ние подготвихме специална книга, 30 екземпляра, от които сме връчили на българското правителство преди 4 години, в които сме обобщили докладите на всички мисии на държавите-членки на ЕС до техните правителства, където въстанията, борбата за съхраняване на историческата и на националния дух, навсякъде тези представители няма никакво значение дали става дума за Австро-Унгария, за Италия, за Испания и Англия, се говори само и единствено за български въстания, български четници, за българска съпротива за запазване на българското православие. Документацията на тези наши партньори, посестрими държави в ЕС, са пределно ясни. За съжаление правителството на Борисов, коленичейки пред някого, включително ние ходихме на среща с акад. Георги Марков, с други представители и светила на българската историческа мисъл, а там тезата беше: сега ни притискат от Щатите и НАТО, трябва малко да се затаим. Затаихме се и стигнахме дотук.
– Плюсовете или минусите надделяват?
– Категорично – минусите. Казвам го с болка. Толкова ли не виждаме Гърция какво направи? Гърция, която спираше Македония десетилетия, Гърция, която поставяше пред Македония пречки десетилетия. Гърция написа договор, в който от преименуване на летища, булеварди, площади до съдържание на учебници по история, всичко беше разписано и върви по график. Некадърието на тогавашното правителство на ГЕРБ и Външно министерство на ГЕРБ, ако сега не можем да го видим – кога да го видим? Този нюанс, казвам го с ирония разбира се, в поведението на гръцките власти и поведението на българските. Защо в Гърция са изключително щастливи? Защо отличените са премиерите на Гърция и на Македония? Защо Заев навсякъде започва с Гърция? Кой е бил до Македония от 92-ра година досега? Ние и правителството на ГЕРБ ни докара дотук.
– Как се отрази според Вас на македонските българи този договор?
– Договорът като договор, не е лош, въпреки че като договор далеч не изчерпва потребностите на двете държави по изясняване на взаимоотношенията и перспективите. Ние трябва да търсим перспективата без да забравяме историята. Аз не мисля, че действията след договора се отразиха добре на българите в Македония. Плюс това не бива да забравяме, че беше арестуван директора на Дирекцията за българите в чужбина. Какво стана там? Има ли повдигнато обвинение? Те бяха арестувани една камара народ. Продаваха ли се паспорти и българско гражданство на македонски граждани, кои са те, с какво се занимават, как битуват там? Колко от тях са говорили против България? Не искам да звучи дребнаво, но това е част от нашата най-близка история, от вчерашната ни история. Ако ние не видим, че имаше търговци в храма, пардон в правителството и една от задачите им беше да продават български паспорти насам и натам и най-вече натам, значи нищо не виждаме. Действията на българските институции, на първо място на правителството и неговите агенции, не способстваха за добрия и спокоен живот на българите в Северна Македония.
– Необходим ли е анекс към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество и има ли политическа воля?
– Анексът може да бъде едно изречение: „общата ни история до 1944 г.“ Ние сме признали Македония. Не виждам какво ще спечелим като подскачаме на тема език. Не виждам какво ще спечелим като подскачаме на други теми. Идентифицираме ли общата история, нямаме от какво да се безпокоим и притесняваме. Разбира се, нужен ни е един анекс, който много ясно да разпишат нашите и техните ангажименти, които са свързани с начина на интерпретиране на историята, с начина на възпитание на децата, с начина на възпитание на обществата ни, ангажиментите на институциите като отношение към историята и утрешния ден. Това, което сега слушам, този зоологически ентусиазъм: дайте да направим комисии за транспорта. Имаме междуправителствена комисия. Дайте да видим тази комисия колко пъти се е събирала последните 4 години и какви въпроси е гледала. Има междуправителствени работни групи. Много е лошо, когато човек отиде в една стая и не знае какво е излизало от тази стария преди него, защото рискува да стане за смях. Крачката между това да станеш за смях, да станеш за срам не е много голяма.
източник: агенция „Фокус“
