Проф. Марк Креймър: НАТО няма да защити Украйна срещу нашествие в Приазовието

BIG5ИНТЕРВЮПроф. Марк Креймър: НАТО няма да защити Украйна срещу нашествие в Приазовието
Предупрежденията за икономически натиск върху Русия са съмнителни, коментира пред БНР преподавателят по история в Харвардския университет

 

Европа и Съединените щати не само не желаят да воюват за Украйна. Техните възможности за икономически натиск върху Русия са до голяма степен изчерпани, не на последно място заради решенията на български, германски и други европейски политици от последните години за скрепяване на енергийните връзки с Москва. Енергийната уязвимост на Европа (доказана и с рекордното поскъпване на природния газ през последните месеци) отслабва западната дипломация. А провал на дипломатите може да доведе до руско нашествие в Украйна. Дори ограничено по мащаби, то може, на свой ред, да насърчи аспирациите на Китай към Тайван и така да предизвика нежелани за Вашингтон събития на хиляди километри от Крим и Донбас“.

Мнението е на проф. Марк Креймър, изследовател на Студената война и преподавател по история в Харвардския университет, който даде интервю за предаването „Събота 150“.

– Конфликтът в Донбас премина през „горещата“ си фаза през 2014 и 2015 година. След това настъпи относително затишие, но през пролетта на 2021 година напрежението рязко се покачи с обвиненията на Киев към Москва, че струпва войски в близост до украинските граници. Защо руското ръководство избра тъкмо този момент да търси по по-агресивен начин изпълнение на Минските съглашения и целите си в Украйна? Може ли това да е свързано с промяната в Белия дом – в началото на 2020 г. Доналд Тръмп отстъпи президентския пост на Джо Байдън?

– Не мисля. Самият Тръмп се отнасяше крайно почтително към Путин – даже странно почтително – по причини, които си остават неизяснени и до днес. Но администрацията на Тръмп възприе твърда линия по отношение на Москва. Линията на Байдън е малко по-твърда, но като цяло администрацията му продължи същата политика.

Наистина, до миналата година президентът Путин изглеждаше доволен от ситуацията, която се създаде в Донбас през 2015-а. Защото замразеният конфликт там му дава възможност да държи в шах украинското ръководство, да го накара да приеме – не де юре, но де факто – съществено руско присъствие в Източна Украйна и да се откаже да се опитва да си върне Крим.

От тази гледна точка не ми е съвсем ясно защо именно сега руското ръководство поставя това статукво под въпрос и защо точно по този заплашителен начин. Референдумът от 2020 г. и измененията в конституцията гарантираха на Путин възможността да остане на власт поне до 2036-а. Така че е не ясно какво може да спечели вътрешнополитически от една конфронтация в Украйна днес. Признавам си, все още не мога да си обясня защо през последната година руските власти оказват такъв натиск за решение на украинския проблем.

– Как може да се развие украинската криза, ако дипломацията не успее?

– Русия има пред себе си няколко варианта за военни действия. Единият е десант по крайбрежието на Азовско море. Целта му би била завладяване на ивица територия, която се простира от Донбас на югозапад, към Крим. Така Москва ще си осигури сухопътен достъп до този полуостров (който бе анексиран през 2014 г. – бел. ред.).

Има вероятност руските сили да предприемат по-амбициозно настъпление към Днепър и Киев. Но такова настъпление ще бъде не само по-широкомащабно, но и по-скъпоструващо. Не съм сигурен, че руското ръководство има предвид такъв вариант, тъй като той е съпроводен от доста неизвестни, включително от политически последици в самата Русия. Така че, ако бях на мястото на украинските военни, щях да се тревожа доста повече от евентуална ограничена операция в Азовско море – твърде малко са възможностите да ѝ се противопоставят.

Winbet – най-голямо разнообразие от пазари! (18+)

Руската операция в Крим през 2014 носеше сравнително малък риск. Със сигурност изненада много хора, изненада и мен. Същото важи за Донбас. Бях в Донбас през февруари 2014 и мога да ви уверя, че никой там не говореше за въоръжена съпротива, въпреки че не им харесваше това, което ставаше в Киев.

Днес обаче вече няма как някой да бъде заварен неподготвен. Руските власти показаха много ясно какво правят. Затова се чудя дали всичко това, което става днес, не цели просто да се генерира натиск върху западните държави да наложат, от своя страна, на Киев да приеме някакво споразумение. Какво точно иска руското правителство да извлече от тази ситуация си остава мистерия.

– Днес се засилват тенденциите за военна интеграция на Беларус в Русия и на Украйна в НАТО. Между двете сили няма повече буфери. Предвидими ли са действията на Запада в случай на ескалация на конфликта в Украйна? Може ли да се стигне до пряк сблъсък с Русия?

– Не мисля, че ще се случи. Защото Украйна не е членка на НАТО и гаранциите за сигурност, които чл. 5 на Северноатлантическият пакт предоставя, не се отнасят за Киев. Киев не е и на път да влезе в НАТО. Този въпрос бе поставен на срещата на върха в Букурещ още през 2008 година и тогава французите и германците пресякоха молбите на украинците и грузинците да получат Планове за действие за членство в Пакта. Така че днешните изявления от Кремъл, че Украйна едва ли не ще бъде интегрирана в НАТО представят един напълно измислен проблем. Те са по-скоро политическо перчене.

НАТО никога не е защитавала страни, които не членуват в организацията. И това е правилно, защото е невъзможно да защитаваш всекиго и всичко. За 30 години, откакто Съветският съюз се разпадна, Русия се меси многократно в съседните бивши съветски републики – в Грузия, Молдова, Таджикистан, Украйна. НАТО не стори нищо в тези случаи, няма да го направи и сега. Никоя натовска държава не е предлагала военна интервенция в Украйна в случай на руско нападение. Така че конфликт между Запада и Русия може да бъде избегнат – въобще няма да се стигне до това. Единственият въпрос е какво ще е отмъщението в случай на руска атака срещу Украйна.

– През 1991 година, когато Съветският съюз се разпадаше, едно от големите притеснения на американските лидери беше у кого ще попадне ядреният арсенал на пропадащата свръхсила. Падането на СССР бе резултат, освен на всичко друго, и на продължителната икономическа борба със Запада. Днес западните лидери говорят за безпрецедентни санкции срещу Москва в случай на нова ескалация на войната в Украйна. Не се ли връщаме така 30 години назад? Не води ли тази политика към същите рискове, пред които бяхме изправени през 91-ва?

– Ако наистина през 90-те години имаше такъв хаос, какъвто описва администрацията на Путин, Русия наистина щеше да се разпадне. Има някои региони в Русия – като Далечния Изток, Северен Кавказ, части от Западен Сибир – които според мен щяха да се развият по-добре като отделни държави. Но нищо такова не се случи. Не мисля, че се връщаме към 90-те години – това нито е осъществимо, нито е желателно. Руското правителство вече е консолидирало контрола си върху цялата руска територия. Двете войни в Чечения (от 1994-96 и от 1999-2000 г.) на практика сложиха точка на спекулациите, че Русия ще се разпадне. Не мисля, че да се сее хаос в Русия е възможно на този етап. Не съм убеден, че това е замисълът на западните лидери.

Западните държави – тук включвам администрацията на Байдън и европейските правителства – наистина предупредиха, че ескалация в Украйна ще има тежки икономически последици за Русия. Но не съм сигурен какво точно имат предвид. Вариантите пред Запада в това отношение са силно ограничени. Санкциите, които бяха наложени в отговор на анексирането на Крим, вече до голяма степен отразяват възможностите и капацитета на западните държави. Изключване на Москва от банковата система SWIFT ще ѝ навреди, но няма да я съкруши.

Най-ефективният начин да се въздейства върху руското ръководство би бил да бъде прекратен вносът на руски природен газ. Но това няма да се случи заради страните в Европа, които са почти изцяло зависими от този внос. Една от причините за това са глупавите мерки, предприети от предишните български правителства под влияние на руските дезинформационни кампании за фракинга. България е само един от многото примери в Европейския съюз. Германия е икономически най-важният пример, но България е тази, която показа най-ясно защо ще бъде много трудно да се нанесе икономическа вреда на Русия днес.

Възможностите на европейците са значително ограничени и затова намирам изявленията на европейските политици за някакви безпрецедентни санкции срещу Москва за твърде смътни. Самата Русия може да причини доста вреди на европейците. Това ще струва скъпо и на руснаците, но не съм сигурен, че те ще платят крайната сметка. Подозирам, че Западът ще трябва да я плати.

– Споделяте ли тезата, че ескалация в Украйна може да провокира китайско нашествие в Тайван?

– Смятам, че китайците ще използват една такава криза. Може би не веднага, но ако станат свидетели на бездействие на НАТО по отношение на руска агресия срещу Украйна. Действията, които Пекин ще предприеме, ще зависят и от събитията в самия Тайван. Ескалация в Украйна няма да предизвика веднага китайско нападение, но ще увеличи съществено риска това да се случи.

Евентуален опит на Китай да присъедини Тайван със сила трябва да срещне отпор. Това е много по-важно за Съединените щати от една ограничена операция на руснаците в Украйна – поради значението на Тайван за международната сигурност. Ще бъде тежък удар за Съединените щати, ако тези, които водят американската външна политика, не отвърнат подобаващо на такава акция.

– Дали растящата конфронтация с Китай ще принуди Вашингтон в крайна сметка да потърси трайно съглашение с Москва?

– Потенциал за сътрудничество между Запада и Русия по отношение на Китай има. Китай е изгряващата глобална сила. През последното десетилетие той развива много бързо въоръжените си сили, включително ядрените. Докато Русия не само няма китайските икономически и демографски ресурси – в демографско отношение тя запада, губи милиони от най-образованите и икономически най-активните руснаци. Така че потенциал за сътрудничество със Запада, което да позволи на Русия да сдържа Китай, има. Но това ще е много трудно, докато Москва държи на днешната си политика спрямо Украйна.

[td_block_social_counter]

Последни новини