Потресът „Казвам се Атанас Атанасов – министър на културата“

BIG5ПРОФИЛПотресът "Казвам се Атанас Атанасов - министър на културата"
Ива Николова с коментар в „Пик“ за първата пресконференция на министъра на културата

 

Черни мисли напъплят всеки, дори и най-неизкушен от културата и изкуството човек, който е имал нещастието да види и чуе първата пресконференция на министъра на културата Атанас Атанасов. Още от първия миг. Още от първото му изречение: „Казвам се Атанас Атанасов“.

Много правилен подход – досега на български министър на културата май не му се е налагало да се представя. Защото и физиономията, и името му говорят много за него. Но в случая с Атанас Атанасов – нито физиономията, нито името. Освен може би нахилената му за щяло и не щяло муцунка, която силно го родее с тика на разтеглената уста на патрона му Кирил Петков.

Следващия потрес настава от обявеното му образование – завършил колеж по актьорско майсторство в САЩ. Колеж! Нещо между средно и висше образование, което в българските реалии се нарича „техникум“, тъй като обучението в него е между 2 и 3 години. Макар че у нас дори в техникумите има между 4 и 5-годишно обучение.

България е имала и други актьори на най-високия пост в Министерството на културата. С висше образование, с 5-годишно обучение, включително и любими преподаватели в Академията за театрално и филмово изкуство и с изключително сериозни изяви на сцената и екрана. И то какви актьори! Само един Стефан Данаилов стига. Студентите му го наричаха „Мастер“.

А тоя клетник Атанас Атанасов какъв да го наречеш. Особено след като го чуеш какви ги плещи. Той например „вярва в богатата българска култура“. Вярва, значи?! А какво е да не вярваш в богатата българска култура. Нямам представа, но той, щом вярва, значи знае и какво е да не вярва.

И обещава на направи така, че „да се гордеем с едно светло бъдеще на България на световната карта“.

Сладък, я прочети поне кратката история на България за домакини, за да разбереш откога държавата ни е на световната карта и кой друг е обещавал „светло бъдеще“, та да не дрънкаш брадати глупости и клишета. От сорта на това, че днес „ще отгледаме плодовете, които да оставим на следващите поколения“ – прости ми , Господи!

Начо Папазов пасти да яде! Специално за Атанасов: министър на просветата и културата.

Е, вярно, до 1962 г. Но то кое в момента не е като тогава?

Истински прозрения са и обявените приоритети на въпросния „културен“ Атанасов: достъп до културата (Не стана ясно кой я е запрял някъде недостъпна); международен културен обмен (Човекът явно не следи и не зная, че обменът по тая линия направо кипи); опазване на културното наследство (Не думай! Направо е разтърсваща иновация за това ведомство).

Това нещо Атанасов обяви още, че „контекстът е леко мрачен“, поради което ще преодолява „упадъка да си човек на културата“. По тая линия на тоя министър доста работа му предстои, защото контекстът не е „леко мрачен“, а става направо черен, като се има предвид до какъв упадък се е сринала родната култура, щом е поверена в ръцете на такъв юнак.

Не ни остава нищо друго, освен да повярваме на думите му „ще продължаваме да се състояваме“, пък току-виж се научил да борави с глаголните форми.

Особено в компанията на зам.-министърката си Весела Кондакова, която явно е дялан камък. И с ГЕРБ е работила прекрасно в министерството, и на служебния Велислав Минеков е била заместничка, и въпреки че е завършила славянска филология в Пловдив, музикална асоциация е оглавявала, а сега подхваща сценичните изкуства, киното, училищата по изкуства, Фонда „13 века България“, НДК и авторското право. Дай й сили, Господи! Е, можеш и да я свалиш на земята.

Но тя неминуемо ще се справи, защото дори на пръв поглед е типично олицетворение на една малко архаична представа за ИСТИНСКА представителка на изкуството и културата – хем е жена, хем не прилича съвсем на жена. По-бамбашка е.

А отговорите на въпросите на тази първа пресконференция на Атанас Атанасов направо заковаха последния пирон в капака на родната култура. И нещата станаха още по-страшни от заканата на другия заместник на Атанасов – Бойко Кадинов, който заяви: „Ще работим NOW“, преди да се усети и да каже „сега“. После заяви, че трябва да станем „ТРАНСПЕРЕНТНИ“, както и да бъдем „OPEN MIND“. Родна реч омайна, сладка, що звучиш навред край мен…

Между другото, присъствието на Кадинов, както и мънкането на Атанасов в отговор на въпросите, само подчертаваше, че провинциалният читалищен благотворител може и да е подходящ за управляващите на „Просто Киро“ и баш Кокорчо по хасковска линия, но определено не е за това място.

Затова NOW със сигурност можем да кажем, че след целия този псевдокултурен водевил наум ни идва само едно – безсмъртните думи на безсмъртния Радой Ралин: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“.

Страшно си е наистина.

източник: ПИК

[td_block_social_counter]

Последни новини