Реваншизъм под формата на фарс

0
367
Проф. Светлана Шаренкова: А с какво Нидал Алгафари допринесе за идейното многообразие в БСП?

 

Отстраняването на известните журналистки Велислава Дърева и Велиана Христова от левия вестник ДУМА предизвика истинска интелектуална буря и обществена реакция в тяхна подкрепа. В интернет петициите в тяхна защита се включиха както стотици социалисти, така и ярки опоненти на БСП. Обедини ги уважението към труда на най-компетентния журналист в сферата на науката, образованието и духовността Велиана Христова и към ярката публицистка Велислава Дърева, които се осмелиха да бият тревога за състоянието на БСП и на левия печат.

И какъв бе отговорът на този гръмовен обществен резонанс!? Абсурден – с публикуването текст във в. ДУМА на Нидал Алгафари, написан с хулигански тон срещу Дърева, която допреди броени дни беше „политически наблюдател” на същия вестник. Авторът на тази грозна публикация нашумя напоследък като ярък защитник на ГЕРБ, Борисов и кандидата им за президент проф. Анастас Герджиков. Ако този пасквил не беше намерил място на страниците на в. ДУМА, нямаше да коментираме грубите и неколегиални квалификации срещу Велислава Дърева. Но публикуването му във вестника, в който журналистката е работила над тридесет години е в груб разрез с професионалната и партийната етика и с човешкия морал.

В текста на Алгафари, легитимиран от ДУМА, се съдържат няколко брутални неистини, които заслужават не просто възмущение, но и ясен отговор. Той пише (цитатите са без редакторска намеса): „Първото ударче с малкото чукче по канарата на БСП, още преди 10. 11., дойде от „враговете“ с партиен билет. Това ударче отлюспи не малко членове и симпатизанти. Госпожа Дърева, де ли беше?”.

Преди 10 ноември 1989 г. Велислава бе един от малкото реални дисиденти в България, когато това далеч не беше безопасно занимание – бе уволнявана и изключена от партията. Тя бе член на Комитета за екологична защита на Русе и на Клуба за гласност и преустройство, заедно с личности като Валери Петров, Стефан Продев, Анжел Вагенщайн, акад. Алексей Шелудко, Копринка Червенкова, Мария Бойкикева, проф. Чавдар Кюранов, Светлин Русев, Нешка Робева и много други. Те застанаха с имената и авторитета си не за да „отлюспват” партийни членове с „чукчето”, а защото искаха връщане към идейните корени на Благоевата партия и социализъм с човешко лице. Това бяха големи личности, интелектуални колоси, които не се бореха за власт и пари, а за социална справедливост. И след 10 ноември 1989 г. не изневериха на идеалите си за социална държава. А къде беше тогава информаторът на Държавна сигурност Нидал Алгафари!? И къде е сега? Нима със задна дата е станал живковист, щом така се възмушава от „вредните” дисиденти!?

И продължава: „След това се създадоха фракции и идейни движения в БСП, които смениха малкото чукче с здрав и голям чук. Късове от БДП се разлетяха. Госпожа Дърева, къде ли беше?”.

Силата на БСП винаги е била в многообразието на идеи и възгледи, но и в свободата те да бъдат изразявани! В БСП има и комунисти, и социалдемократи, и социални консерватори. И не е страшно, ако в партията има идейни течения (което е уставно право), а в колективните й органи има спорове, различия и дебати. Но става страшно, когато се правят опити БСП да се превърне в лидерска и еднолично управлявана партия, когато се потъпква свободата на словото в партията, и когато колективният ум, чест и съвест се заменят с послушни изпълнители на мръсни политически поръчки.

А с какво Нидал Алгафари допринесе за идейното многообразие в БСП? Миналото ни припомня, че като платен пиар експерт и консултант на изборни кампании на партията „фундаменталният” му принос бе, че пръв въведе чалгата като елемент от агитацията. Това начинание освен до огромни харчове не доведе до прилив на гласове, защото българските социалисти са мислещи хора, не понасят опростачването и профанизацията в политиката. Затова и Алгафари се преориентира към ГЕРБ…

И още един цитат: „Новите“ другари, взеха хубавината на вестника – парите, сграда, печатница, чиновнически и журналистически апарат, разпространението на „Работническо дело“, а „тежестите“, като разправите с опонентите, омаскаряването на изпадналите в немилост, дитирамбите по възхвалата на Първия на партията и правата партийна линия, оставиха зад борда”.

Може би Алгафари не помни или не знае, но през 1990 г. БСП оцеля във време на пещерен антикомунизъм и реваншизъм благодарение на два фактора – волята на стотици хиляди социалисти да защитят идеите и делото на живота си, и второ на левият печат и в частност в. ДУМА. Талантът на големи публицисти като Стефан Продев и Коста Андреев преведе не просто левите издания, а БСП през преизподнята на политическото отрицание, на репресиите и клеветите. А Велислава Дърева през всичките тези години бе едно от най-ярките пера на българската преса и истински дразнител и опонент на пещерните антикомунисти и сините агитки. За нея социализмът е кауза и затова тя без високи партийни или държавни постове (за разлика от много други) си остана рицар на лявото слово!

Алгафари продължава в пасквила си: „Дали, другарката Дърева, може да преброи статиите, анализите, коментарите против собствената си партия, което се изписаха и публикуваха във вестника за който така милее”.

А дали господинът прави разлика между собствено критично мнение и гражданска позиция и „писане против партията”!? Никога БКП/БСП не е просперирала, когато някой си е въобразявал подобно на Луи XVI, че „Партията – това съм аз”. БСП не е ГЕРБ, където всяка критика към Борисов се приема за предателство и води до изключване и репресия. Разумната критика, различното мнение, идейният дебат са имунната система за всяка демократична структура, особено за БСП, която помни и възходите си, но и грешките си в 130-годишната си история. Не е случайно, че досега нямаше ръководство, което да е уволнявало инакомислещи журналисти. А инакомислие в левия печат и във в. ДУМА е имало – и срещу десния плосък данък, и срещу НАТО и американските бази, и по много други политически теми. Но затова в левия печат има големи имена и личности с ярка гражданска позиция, чийто авторитет и влияние се пренасят и върху социалистическата партия. Те са публицисти и журналисти, а не пиари от хранилката, които са обучени само да хвалят „шефа”.

Проф. Светлана Шаренкова

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here