Все още стотици хиляди българи са работещи бедни, а неравенствата в доходите остават най-високите за целия Европейски съюз
На 1 май отбелязваме Деня на труда и международната работническа солидарност. Денят се отбелязва от 1890 г. с резолюция, приета на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, Франция (14-21 юли 1889 г.).
На 1 май в много държави по света се припомнят постиженията на организираното работническо движение.
Тази дата се свързва с началото на голяма стачна вълна през 1886 г. в САЩ с искане за осемчасов работен ден, в която се включват над 300 000 работници.
Правото на труд е основно човешко право, признато от ООН с Всеобщата декларация за правата на човека. На този ден си припомняме и правата за равно възнаграждение за равен труд, справедливо възнаграждение, съответстващо на човешкото достойнство, на здравословни и безопасни условия на труд, на почивка и периодичен платен отпуск, както и на синдикална защита.
„Въпреки че в Конституцията на Република България е записано, че държавата е социална и правова, то до днес социалният елемент е твърде слабо засегнат, а нарушението на трудовите права е често срещана практика. Все още стотици хиляди българи са работещи бедни, а неравенствата в доходите остават най-високите за целия Европейски съюз. Намиращи се в многопластова икономическа, социална и здравна криза, предизвикана от дългосрочното влияние на пандемията и ужасяващите събития в Украйна, на днешния 1 май заявяваме отново, че е немислимо бъдещето на работеща България без увеличаването на доходите в страната по начин, който да не отнема покупателна способност. Напротив! Покупателната ни способност трябва да нараства. Нещо повече, минималната заплата също трябва да продължи да расте и да бъде обвързана със заплатата за издръжка. По този начин минималното заплащане у нас ще отговаря на реалностите и ще гарантира, че нито един работещ няма да изпада под линията на бедност“, пишат от КНСБ по повод 1 май.
