Тихомир Безлов за “Петата колона” на Русия в България

BIG5ИНТЕРВЮТихомир Безлов за “Петата колона” на Русия в България
Единствените страни, за които Кремъл каза, че трябва да излязат от НАТО, са Румъния и България. Това навярно не е случайно и води към нерадостни предположения за евентуална следваща военна операция, казва Тихомир Безлов пред „Дойче Веле“

 

– Локална ли е войната в Украйна или по-скоро става дума за продължение на хибридната война, която режимът на Путин отдавна води със Запада?

–  Във военен план поне досега войната е локална – въпреки че това е най-голямата война в Европа след Втората световна война и въпреки че военна помощ за Украйна предоставят всички членове на НАТО (без България и Унгария) плюс развити страни като Япония, Тайван, Австралия и няколко други. В икономически план обаче налице са всички признаци на започваща глобална война с налагането на санкции на Русия и Беларус от Запада и контрадействията на Русия. Заради надеждата, че Русия все пак може да стане кооперативна и предсказуема, през последните 20 години нейните суровини се интегрираха твърде дълбоко в световната икономика. Предполага се, че тепърва ще усещаме тежките последици от тази война.

Има доста дискусии какво точно е хибридна война, но безспорно след 2014 година етикетът започна да се използва постоянно. Със забраните на руски медии в западните страни и на западни медии и западните социални мрежи в Русия тази война навлезе в нова остра фаза. Но тепърва вероятно ще видим как в нея, освен „меки инструменти“ като руска пропаганда, се осъществяват и „мокри операции“. В периода 2014-2021 станаха известни различни „мокри операции“, каквито не е имало от времето на Андропов в КГБ. Например, случаите с опитите за отравяне на Скрипал и Гебрев и взривяване на военни обекти (складове и цехове) в Чехия и България.

– Ако сведем хибридна война до основното – износ на пропаганда и корупция, какви са пораженията, които тя нанесе на България?

–  Аз лично мисля, че България е един от тестовите руски полигони на хибридната война. Има много доказателства, че през 2012-2013 Кремъл първо в България пробва модела на руски бюджети за производство на контент в класическите медии и разпространяването му чрез различни форми на финансиране и в социалните медии. След това през 2014 видяхме много от тези модели в Украйна.

Разбира се, трудно се доказват случаите, в които Кремъл използва корупцията като инструмент в България. Според различни световни експерти обаче има много индиректни данни за корупционни плащания, особено в българската енергетика.

– Имаме ли систематична представа какви са каналите и средствата, с които влиянието на Кремъл прониква в България?

–  За да имаме такава, са необходими и многогодишни системни усилия на специализирани институции – контраразузнавателните и финансовите, каквито очевидно няма. Може само да предполагаме на базата на фрагментарни истории в медиите и на някакъв личен или групов опит. А и можем да си дадем сметка за много примери за „персонални канали“ на това влияние в политически партии и политици, медии и журналисти, военни и служители от специалните служби, преподаватели в университети, хора на културата и дори духовници.

– До каква степен може да се идентифицира надеждно присъствието им в политиката и медиите? Войната направи ли по-видима „петата колона“ на Путин?

–  Ако приемем дефиницията за „пета колона“ на франкисткия генерал Мола, може да се каже, че тя в България стана доста видима 1-2 месеца преди началото на войната в Украйна и особено след това. Терминът „пета колона“ се появява през 1936, когато генерал Мола казва, че е повел войниците си в четири колони към Мадрид, където имало и „пета колона“, която щяла да подкопае усилията на Републиканското правителство отвътре.

Сега като че ли най-ясно „петата колона“ в България се видя в политиката. Но е много трудно да се прецени в настоящия момент до каква степен трите политически партии, които се смятат за проруски – БСП, „Възраждане“ (наследила, според политолози, разочарования електорат на „Атака“) и новата партия на генерал Янев „Български възход“ – просто се борят за проруския електорат в България и/или получават „указания“ от Кремъл. Досега единственото публично свидетелство за директно руско финансово влияние върху политиката в България е едно изказване на бившия партньор на „Атака“ Валери Симеонов.

В международен план такова свидетелство е включването на водещи европейски политици в бордовете на големи руски компании. Вероятно най-известният пример е Герхард Шрьодер в борда на „Газпром“, но си заслужава да се спомене и името на бившия премиер на Италия Матео Ренци, на бившите канцлери на Австрия Кристиан Керн и Волфганг Шюсел, както и на бившия премиер на Финландия Еско Ахо. За България единственото известно име засега е на Ирина Бокова – българският кандидат за председател на ООН, която бе включена в борда на PJSC Phosagro.

За мен най-голяма изненада бе огромният процент български бивши висши офицери, които се оказаха пропутински привърженици. Това от една страна бе очаквано заради факта, че България бе най-лоялният член на Варшавския договор, но от друга страна след 32 години демократично общество и 18 години членство в НАТО ситуацията в армията е шокираща.

Вероятно най-интересното направление, в което Кремъл се опитва да влияе в България, са медиите. Ние може да видим случаи на журналисти, които видимо получават финансиране от Русия, когато са пращани например в Сирия, за да правят репортажи за руските успехи. При това материалите на тези български журналисти сега се оказа, че се разпространяват и в други източноевропейски страни. Впечатляващо бе как тези журналисти са снабдявани от руските специални служби с документи от българските митници, българските военни заводи, български пристанища и летища, които очевидно те самите не са предоставили.
Друго място със силна „пета колона“ според мен е българската контраразузнавателна служба. Изтичането на секретни документи през 2015 година е само един от многото примери за проблемите там. Да не забравяме и това, че случаят с опита за убийството на Емилиян Гебрев, сина му и изпълнителния му директор се появи като тема три години по-късно, след опита за убийството на Скрипал и след публикация на журналистическо разследване на Bellingcat.

– БПЦ част ли е от „петата колона“?

–  Според хора, които са вътре в БПЦ и познават доста добре сложните отношения по върховете ѝ, се е получил голям гаф с руското влияние. Руският патриарх Кирил с високомерното си и арогантно отношение към проруските митрополити е успял да предизвика крайното им отчуждение. Неслучайно българският патриарх Неофит и митрополитите Николай и Йоан осъдиха експлицитно войната и смъмриха московската църква на Гергьовден. Отявлените русофили мълчат. С други думи като структура и политика българската църквата в момента не е част от Путинската „пета колона“. Разбира се, има много свидетелства, че отделни епископи и свещеници симпатизират на войната в Украйна

– А криминалните групировки симпатизират ли?

–  Интересното е, че представителите на силовите групировки като цяло симпатизират на Русия на Путин. Тяхното поведение е много противоречиво. От една страна се бият през 1990-те години срещу опита на руските криминални структури да завладеят техни източници на доход, а от друга страна помагат на руските служби да доставят нефтопродукти в Сърбия. Сега впечатленията ми са, че безспорно симпатизират на Русия. Едва ли е случайно, че при задържането в Украйна на Евелин Банев-Брендо е намерен позлатен телефон с лика на Путин. Разбира се, трябва да се каже, че хората от старите силови структури вече имат много ограничено икономическо влияние. Те са станали по-скоро рентиери, получаващи доходи от хотели, паркинги, недвижими имоти.

– Отзоваването на руски дипломати символичен жест ли е или те наистина са шпиони?

– Подозренията са, че в българския случай е по-скоро символичен жест. Представителите на западните служби често проявяват загриженост, че руските разузнавателни служби си играят с българските си колеги. Защото многократно ги превъзхождат като човешки и финансови ресурси, дори само в рамките на посолството им София.

– Защо посланик Митрофанова изостави дипломатичния тон и влезе в откровена атака срещу България?

–  Не знаем какви са причините – какви са личните ѝ мотиви и какви са инструкциите от Москва. Но едно възможно обяснение е това, че тя все пак е била депутат от партията на Жириновски и е склонна към по-екстремно поведение.

– Каква е крайната цел на Путин в България и какви са шансовете му да я постигне?

– Никой не е в състояние да прогнозира достатъчно добре намеренията на Путин. В този смисъл може да описваме само във варианти и сценарии плановете му за България. Вероятно не е случайно, че единствените страни, които Кремъл посочи, че трябва да излязат от НАТО, са Румъния и България. Това води към нерадостни предположения за евентуална следваща военна операция. За Путин би било много по-безпроблемно тя да е по линията Молдова-Румъния, отколкото да е към Полша. Според военната експертиза, полската армия има двойно по-голям капацитет от украинската, а зад Полша е Германия. Същевременно зад Румъния е България, която има изключително слаба армия и силни симпатии към Русия.

 

[td_block_social_counter]

Последни новини