Христо Стоянов: Георги Господинов не е номиниран за Нобел, а е предложен. Както 2500 други всяка година

0
329

 

ОТНОСНО „НОБЕЛОВИТЕ ЛАУРЕАТИ“ НА БЪЛГАРИЯ ЗА ЛИТЕРАТУРА

Пускам този текст, публикуван преди пет години, за да не кажете, че не сте предупредени. По повод тъй нареченото „номиниране“ на Георги Господинов за Нобелова премия. Вероятно трябва да се обясни на нашите „журналисти“ разликата между „предложен“ и „номиниран“…

В този смисъл въпросното лице, представящо се за писател, е предложено.

Всяка година постъпват над 2500 – две хиляди и петстотин – до Нобеловия комитет. От тях се НОМИНИРАТ пет. Имаше едно сдружение на финландки, които години наред предлагаха за Нобелова премия финландския зет Димитър Стоянов Енастуенде Великолепния за Нобелова награда.

Всяко сдружение с идеална цел може да предложи свой фаворит. И други българи са предлагани – Радичков, Блага Димитрова, Левчев, ако не ме лъже паметта. Самият факт, че дори няма обратна връзка с комитета, т.е., няма отговор дори дали са получили предложението, е показателен.

Бих се радвал българин да получи тази награда. Въпреки че той по някакъв начин ще представя в изкривен вид българската литература по света.

А ето и текста, писан и публикуван преди години за въпросния НОМИНАТ, а вие си правете изводи:

НЕКА ДА КАЖЕМ, ЧЕ ЦАРЯТ Е ГОЛ

Защо трябва да бъда само аз онзи, който казва на тълпата: „ЦАРЯТ Е ГОЛ“?…

И сега ви го казвам: ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ, МИЛЕН РУСКОВ И КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ СА БЕЗДАРНИЦИ.

Те великолепно владеят изкуството на пиара, но не са талантливи. В текстовете им няма литература, има поза. А позьорството не е изкуство. След тях се трупат хора, които са податливи на внушения, хора, които ядат само храна, рекламирана по телевизиите…

Защо трябва да казвам, че гейдвойките не е необходимо да ни набиват в очите своята сексуална ориентираност така, както аз не навирам своята хетеросексуалност. Свободата да правят секс с когото си искат, я имат и никой не ги спира, но аз не искам от телевизиите да текат техните победоносни физиономии…

Какво са допринесли за развитието на човечеството – нека да прочетем стиховете им, прозата им (Оскар Уайлд), да покажат приноса си към науката…Саможертвата пред лицето на войната, пред лицето на смъртта в медицината. Но да ми се набива в очите единствено тяхната сексуална ориентираност като постижение в еволюционното развитие на човечеството, няма да приема…

Някой ще попита защо в един пост обединявам агресивното бездарие на Г.Г. и К.Т. и агресивността на хомосексуалистите. Връзката е повече от набиваща се в очите – и в двата случая иде реч за манталитет. Един и същ манталитет…

Да…Дами и господа. Те са голи. В което няма нищо страшно. Но не са естетични, защото месата на душите им висят…

ЕТО ЕДИН ТЕКСТ, КОЙТО ЩЕ ВИ УБЕДИ:

И ТОВА АКО Е ПОЕЗИЯ…

ТОВА Е „СТИХОТВОРЕНИЕ“ ОТ ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ. НЕКА ДА СЕ ОПИТАМЕ ДА ГО РАЗГЛЕДАМЕ:

МАЛКО СУТРЕШНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Навън е валяло дъжд
прохождаш сънен на сутринта и
(по пътеката към тоалетната)
шруп
охлювът под краката ти
убийство по невнимание
но това не смекчава вината
оглеждаш се
поради ранния час няма свидетели
избутваш трупа под тревите
натежали от капки
и това не отмива греха
убийството е толкова малко
че не можеш да го забравиш
през целия ден

Първият ред (защото това не може да се нарече стих) е логичен абсурд. Обстоятелствено обяснение, че е валяло дъжд, при това се уточнява, че НАВЪН е ставало събитието. И аз така знам – че дъждът се случва вън. Ако е вътре, значи къщата не е покрита, а ако е покрита, значи, че вътре не е валяло, а е прокапало. Някой може да възрази, че иде реч за метафора, но метафората си служи с друг инструментариум…

Лирическият герой после трябвало да проходи и го прави сънен. Като че ли всеки се събужда бодър. Иде реч за пълнеж на текста – защото дотук няма поезия и стихотворение.

И така добре проходил тръгва към тоалетната по пътеката. Явно иде реч за КЕНЕФ или НУЖНИК, а не за тоалетна. ТОАЛЕТНА в българския език идва едва след като НУЖНИКЪТ влиза в домовете…Има нюанси в българския език и ако някой не знае тези неща, нека да ги научи.

Издава се някакъв звук, но се оказва, че не е от това, което излиза от теб в дупката на кенефа , въпреки желаната от лирическия герой асоциация, а било някакъв охлюв. Охлювът е размазан и лирическото „Аз“ на поета е във вегански ужас, защото е извършил убийство. И лирическият герой прикрива убийството на нещастния охлюв, който е бил по-сънен от автора и не си е дал труда да пресече пътеката навреме.

И поетът решава да „ИЗБУТА“ трупа на охлюва под тревите. Бутането е процес, извършван с ръце, другото е подритване. Бутането, освен с ръце, впряга и цялото тяло. Освен в случаите, когато жена бута на мъж, или президент ПРОбутва ордени за подобно писание. Тревите, се оказва, че са натежали от капки, които не са паднали. Защото капките не отмиват, а отмива течаща вода. Иде реч за греха…

При така стеклия се текст трябва да се каже, че е грях да се пише подобно нещо. И орден „Св. св. Кирил и Методий“ да се присъжда за подобно писачество е грешно…Както и да се взима…

Отдавна не бях правил анализ на стихотворение, ама то пък това не е и стихотворение…

Ге­ор­ги Гос­по­ди­нов е от еру­ди­ра­ни­те гра­фо­ма­ни от по­ко­ле­ни­е­то след мен. То­ва е по­ко­ле­ни­е­то, ко­е­то ях­на по­ли­ти­чес­ки­те вет­ро­ве на вре­ме­то та­ка, как­то тех­ни­те ро­ди­те­ли бя­ха ях­на­ли “ап­рил­с­ки­те по­веи на Пар­ти­я­та” през 1956 го­ди­на…

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here