Тетрадките на гнева: По следите на „Жълтите жилетки“

0
276
Еманюел Макрон беше преизбран, след като на първия тур на президентските избори привлече едва 20% от регистрираните избиратели. В същото време институциите на Петата република се задъхват. Бунтът на „жълтите жилетки“ през 2019 г. беше само предупредителен изстрел, но последвалите го „тетрадки за оплаквания“ си останаха в кутиите. Изследователи и граждани обаче се заровиха в тях. Какво откриха?

 

Le Monde diplomatique

Веднага след като беше преизбран, Макрон обеща: вторият му мандат ще бъде под знака на „демократичното обновление“; с форми на активност, които ще преодолеят пропастта между гражданите и техните избраници. Президентът може би трябва да започне с усвояване на уроците от инициативи, които се появиха в предишния му петгодишен мандат, по време на движението на „жълтите жилетки“, в средите на което се зародиха нов тип консултации с народа.

Някои от тези инициативи бяха задвижени от самите демонстранти. Така например идеята за „тетрадки за оплаквания“ се роди сред „жълтите жилетки“. В Либурн (Libourne), в департамента Жиронд (Gironde), те канеха участниците да запишат своите оплаквания и искания. Това започна още в първите дни на движението – през ноември 2018 г., на кръгови кръстовища и на други места, на които се събират хора. След това идеята беше подета от Асоциацията на селските кметове на Франция. Между декември 2018 г. и януари 2019 г. те създадоха своя собствена колекция в цялата страна. И накрая, между януари и март 2019 г., правителството въведе „тетрадки за свободно изразяване“ в кметствата и по-рядко в приемните на депутатите от президентското мнозинство. Правителството представи инициативата като част от „големия дебат“, организиран онлайн. Тази твърде богата колекция от оплаквания позволява да се разбере какви са очакванията към институциите: към Президента на Републиката, правителството, депутатите и местните избраници.

Загрижен бързо да започне обсъждане на резултатите от „големия дебат“, Макрон повери обработката на цифровите данни на частни компании. Предоставените 680 000 страници текстове бяха обработени за двадесет дни. Компютърният анализ открои повтарящи се искания. Едно от най-ясно изразените – за възстановяване на данъка върху богатството (ISF), беше оставено настрана. Президентът просто обеща „обективна оценка“, а резултатите от нея бяха съобщени тихичко, тъй като не бяха в очакваната посока. Гневът и надеждата, които изкачат веднага, след като човек хвърли поглед върху документите, бяха заличени. Накрая президентският удар се състоеше в това да представи този синтез като израз на социалното движение.

Много „жълти жилетки“ обаче отказаха да участват в това, което те възприеха като симулация на консултация. „Големият дебат е на улицата“ – казва графит, който можеше да се види в Бордо на 5 януари 2019 г. Преди всичко начинът на консултация (главно цифров) предполага известни компютърни умения и ефективна интернет връзка. Оттук и свръхпредставянето на жителите на големите градове сред респондентите, в ущърб на хората от селските райони, които все пак бяха в основата на движението на „жълтите жилетки“.

Да живееш достойно от своя труд

ВЪПРЕКИ че не са дело единствено на „жълтите жилетки“, тетрадките за оплаквания, депозирани в кметствата, несъмнено представляват пряк израз на това социално движение. Те никога не станаха обект на прецизен анализ. През февруари 2020 г., по време на движението срещу пенсионната реформа, във Висшето училище по политически науки в Бордо (Sciences Po Bordeaux) беше организиран „алтернативен амфитеатър“. От публиката Марсел Гилембе, ангажиран чрез групата On-theRic с предложението за референдум по гражданска инициатива (RIC) (1), задава въпрос: „Знаете ли къде са оплакванията?“ Създава се екип от доброволци. Той открива, че от февруари 2019 г. ведомствените архиви са получили тези документи и щателно са ги класифицирали.

Започва съвместна работа. Група „жълти жилетки“ и изследователи пристъпват към търпеливо дигитализиране на оплакванията, съхранявани във ведомствените архиви на департамента Жиронд, чиито власти подкрепят проекта; след това – към пълното обработване на хилядите страници, за да приложат накрая метод за количествен и лексикометричен анализ (2).

След пълната транскрипция на текстовете, извършена ръчно, за да се гарантира качеството, тази работа позволява да бъдат идентифицирани „класове“ от сходни термини или изрази. Този набор от политически мнения дава възможност да се откроят теми и в същото време свидетелства за огромното разнообразие от групи и ориентации.

Повечето от тези, които са дали мнения или са написали оплаквания, не посочват пола или възрастта си. При 2000 анализирани участия само 458 са се идентифицирали като мъже, а 355 – като жени (съответно 22,9% и 17,7%). Все още можем да видим, че начините на участие, използвани от двата пола, често се различават: докато мъжете изразяват позиции, жените по-скоро описват свои преживявания (Вж. карето). Малко хора споменават професията си (160, или 8%), но сред тях има много пенсионери (120).

Класът думи, който екипът е именувал като „жълти жилетки“ (8,4% от масива), обхваща термини и теми на това социално движение, и по-специално критиката му към „презрението“, „арогантността“, дори насилието от страна на държавния глава. Президентът фокусира гнева, олицетворява „диктатурата“ и тиранията на стария монархически режим. „И така, кралю мой, чрез вашата арогантност и презрение към хората вие имате движение, което вече не контролирате, движението на „жълтите жилетки“, обяснява един от анкетираните, докато друг изисква „президентът на Република да слезе от пиедестала си и да се обърне към нашия народ без арогантност“. „Народът“ пък, в контраст с властта, се свързва със „смелостта“, със „сърцето“ – качества, които силно липсват на Макрон.

Най-често изразяваната претенция е „да можеш да живееш достойно от работа или пенсия“ (15,4% от масива). За жителка на Мериняк е „неприемливо в ХХI век хората да не могат да живеят достойно от работата си“. Много участници описват като несправедливи увеличаването на задължителните разходи и на някои социални осигурителни вноски като CSG, както и глобите, свързани с повечето камери за засичане на скоростта по пътищата. Оттеглянето на държавата от социалните политики (особено намаляването на жилищната помощ) се заклеймява като фактор за неравенство.

Двойка от Фложаг (Flaujagues) дори предлага да „се преразгледат социалните минимуми, за да се намали групата от почти 8 милиона души, намиращи се под прага на бедността, и за да се позволи на всички да живеят при достойни условия. Да бъде вдигната с 200 евро минималната заплата, за да се увеличи покупателната способност на домакинствата и физическите лица, като това стане или пряко, или под формата на намалени данъци“. Подчертава се също така изоставянето, което преживяват хората с увреждания и техните близки. „Дефицитите по отношение на структура, достъп, квалифициран и достатъчен на брой персонал, са слабото звено за това население“, обяснява жител на Оданж (Audenge).

Жалбите често правят връзка между възможността да се живее достойно и данъчното облагане, което се възприема като един от основните лостове на социалната справедливост. Премахването на данъка върху богатството (ISF) е представено като ярък символ на несправедливостта, която цари в тази сфера. В тетрадките за оплаквания се посочва също така укриването на данъци от големите компании, както и липсата на солидарност сред богатите. Така се оформя едно опозиционно класово съзнание, което засяга по-малко професията, отколкото категориите „ние“ ̶ т.е. хората, които живеят от своя труд, и „те“ ̶ тези, които рентиерстват или експлоатират труда на другите: „Създателите на блага (работници, служители, търговци, инженери, художници и т.н.), които чрез гласа си дават реалната политическа власт, срещу бездейните консуматори (акционери, големи шефове, банкери)“, четем в тетрадките.

Темата за участието в политическите процеси представлява вторият раздел на нашата анкета (14% от масива). Механизмите на участие от типа „голям дебат“ или „тетрадки за оплаквания“ са обект на различни оценки ̶ от благодарности („Благодаря ти Ален Жюпе !!!“, пише жена от Бордо (3)) до недоверие: „Инициатива, която трябва да бъде поздравена, [но] не съм наивен, смятам, че няма да промените политиката, уви!“, съжалява мъж от Либурн. Като цяло обаче тонът остава положителен, механизмите за допитване създават усещането, че на хората им се обръща внимание.

Демократичните механизми са обект на горчиви наблюдения, но и на предложения, често взети от „жълтите жилетки“: така например в „тетрадките“ често се появява референдумът по гражданска инициатива (RIC), както и реформата на избирателната система. „Дали не бихме подобрили нашата демокрация, ако направим гласуването задължително, като се вземат предвид невалидните гласове и празните бюлетини?“, предлага мъж от Лабард. Други призовават да се въведе пропорционален вот за парламентарните избори. Остра критика е насочена и към депутатите и висшите държавни служители. Техните „привилегии“ и техният „начин на живот“ скандализират. Обратно, жалбите изразяват голяма загриженост за местните избраници и за местните държавни служители, по-специално за кметовете.

Често срещан е въпросът за обществените услуги (14% от масива) и към него се подхожда от различни страни: здравеопазване, образование, политики по заетостта, регионално планиране и т.н. Много участници в анкетата се оплакват от трудностите при достъпа. Поставен е и проблемът с приватизацията на обществените услуги. Тя е също толкова обезпокоителна, колкото и изчезването на тези услуги. „Поддържайте обществените услуги и не ги продавайте на частния сектор, както днес често се прави“, препоръчва човек от село Авенсан (Avensan). С особено внимание се споменават летищата и магистралите. По повод на планирано затваряне на две болници в Бордо в една жалба от Лабард се казва: „обществените услуги за съжаление не винаги са печеливши, но те са част от националната солидарност“.

Теми, отдалечени от обществения дебат

Следва въпросът за екологичния преход (13,2% от масива), който обхваща проблемите на транспорта, енергетиката и отпадъците, като се изтъкват прекомерните разходи. Това е особено валидно за районите с недостатъчно обслужване, където семейният, приятелският и професионалният живот силно зависят от автомобила. Ограничението на скоростта до 80 км/ч често е заклеймявано. В жалба на жител от малка община в района на Бордо се подчертават противоречията в обществените политики: „Днес екологичният преход е финансиран от хора, които поради недостатъчния обществен транспорт са принудени да карат колите си (дизел или не), за да отидат на работа. Би трябвало обществото да насочи вниманието си към транспортните фирми, превозващи стоки по пътищата и магистралите, вместо да ползват железниците, които не са така замърсяващи“. В същата община друг анкетиран предлага за товарни превози да се използват отново неизползваните железни пътища, вместо автомобилите.

За сметка на това някои теми (имиграция, престъпност, ислям, идентичност и т.н.) изглеждат много маргинални в жалбите от Жиронд. Така например сигурността се споменава само в 2,6% от масива, и ако се искат по-строги наказания, това се отнася до финансовите престъпления на белите якички. Още едно доказателство за огромната пропаст между субектите, които монополизират обществения дебат, и стремежите на гражданите.

„Господин Президент“

„Господин Президент,

Бих искала да обясните на моята 5 годишна дъщеря защо мама не включва парното навсякъде в къщата?

Защо мама не купува хляб всеки ден?

Защо вечер мама яде каквото е останало в чинията ѝ или пък вечеря само с чаша кафе?

Защо мама често прави спагети след 15-то число на месеца?

Защо мама трябва да прекоси много отдалечени от нас улици, за да си намери временна работа, докато според Вас една улица е достатъчна?

Защо Дядо Коледа носи подаръци, които мама е произвела?

Защо мама използва коледния бонус, за да плати данъка за жилище и за аудиовизуални услуги с неустойки заради закъснение?

Защо толкова къщи са празни, докато французи спят на улицата?

Защо мама редовно сортира наши неща и ги раздава на други хора, които нямат нищо?

Защо мама се чувства щастлива и казва, че е богата, когато успее да си позволи кафе навън, което е много по-хубаво от кафето в къщи?

Защо мама казва, че си е ударила крака, когато през нощта плаче в леглото и си проверява сметките?

Защо мама вече знае, че няма да може да ѝ плати образованието?

Защо тази година прабаба ѝ, която цял живот е работила като чистачка на заможни хора, получава пенсия от около 750 евро?

Защо тя отново идва да прекара зимата със семейството ни, като оставя резервоара за нафта празен?

Защо мама казва, че сме бедни, но не се оплаква, въпреки че е гневна?

Г-н Президент, помислете преди всичко да ѝ обясните как мама успява да запази достойнство и да остане смирена, когато тревогите на хората общо взето не Ви интересуват?

Ако след като ѝ обясните всичко това, все още Ви е останал дъх, кажете ѝ защо мама се срамува от Вас!

Майка като много други!“

Либурн, 30 ноември 2018 г. Източник: ведомствен архив на департамент Жиронд.

Превод Юрий Борисов

Граждански изследователски колектив

*Даниел и Жилбер Лефевр, Стефан Местре; Натан Габори, инженер конструктор; Марсел Гилембе, съосновател на групата On-the-Ric; Магали Дела Судда, научен сътрудник в Национален център за научни изследвания (CNRS); и Никола Патен, преподавател в Университета Бордо Монтен.
Превод Юрий Борисов

(1Референдум по гражданска инициатива (Référendum d’initiative Citoyenne, съкратено RIC) е предложение за конституционна поправка, чрез която да се въведе механизъм за пряка демокрация, позволяващ на френските граждани да подават петиции за референдум, без да е необходимо съгласието на парламента или президента (Бел. ред.)

(2Благодарение на безплатния софтуер IraMuteQ, който дава възможност да се извършват статистически анализи на масиви от текстове.

(3Ален Жюпе е кмет на Бордо от октомври 2006 г. до март 2019 г.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here