В момента проблемът не е толкова във физическия недостиг на храна, а в намаляването на наличността й за населението на най-бедните страни. Ако високите цени на горивата в Съединените щати имат значителен принос за ускоряването на инфлацията, тогава мащабирането на продоволствената криза заплашва ЕС с безпрецедентна миграционна вълна от Северна Африка и Близкия изток, която може да надхвърли по мащаб миграционната вълна, предизвикана от Арабската пролет, сирийската, либийската, афганистанската и коронавирусната криза, взети заедно. И в този смисъл логиката на конфронтацията между основните геополитически играчи губи остатъците от всякаква рационалност, , пише бизнес анализаторът Глеб Простаков за „Взгляд“
За предстоящата продоволствена криза в света започнаха да говорят шумно и сериозно. Ръководителят на Световната хранителна програма (WFP) Дейвид Бийзли на изслушване в ООН на 6 юни призова за незабавно решаване на въпроса с доставките на украинско зърно. Близо 300 милиона души по света са изправени пред глад, според WFP, а десетки милиони могат да умрат. Най-трудната ситуация може да е в Африка на юг от Сахара. Проблемите заплашват и Близкия изток, Централна Азия и най-бедните страни от Латинска Америка.
В същото време Бийзли каза, че именно 20 милиона тона зърно от Украйна са ключът към предотвратяването на хуманитарна катастрофа в световен мащаб. Такъв фокус върху украинското зърно със сигурност е почит към настоящата политическа мода на Запад, където Русия е началото и краят на всички световни проблеми. Украйна наистина е основен износител на зърно, но нейният дял в общото производство, разбира се, не играе решаваща роля по отношение на световната продоволствена сигурност.
При нормална ситуация дори значително количество от 20 милиона тона зърно може лесно да бъде компенсирано чрез преразпределение на хранителните потоци. Но сега човечеството е изправено пред вида на идеалната буря: военен конфликт в Украйна, лоша реколта в редица големи донори на храни и безпрецедентни санкции срещу голяма световна сила, която доставя на пазара не само храна, но и необходимите за производството му торове.
В момента проблемът не е толкова във физическия недостиг на храна, а в намаляването на наличността й за населението на най-бедните страни.
Борсовите цени на основните култури чупят рекорди. Страните износителки обаче налагат ограничения на външните доставки, опасявайки се, че страните от „златния милиард“ ще купуват за в бъдеще в ущърб на собствената си продоволствена сигурност. Това прави не само Русия, но и Индия, Казахстан и например Турция, която ограничи износа на зеленчуци. Основният мотив за наложените ограничения не е заплахата от недостиг – тези страни могат да се изхранват сами, а борбата срещу инфлацията при цената на храните.
Ограниченията за износ, от една страна, имат ефект на доминото на други пазари, провокирайки „хранителен егоизъм”. Деблокирането на украинското зърно, ако бъде договорено, е подобно на еднократна доза лекарство, което ще облекчи страданието, но няма да излекува пациента.
И в този смисъл твърдението на ръководителя на Световната хранителна програма е меко казано преувеличение.
Истинският проблем не е разпределението на реколтата, вече прибрана от Украйна, а бъдещето на реколтата по света. Не напразно генералният секретар на ООН Антониу Гутериш говори все по-настойчиво за необходимостта от решаване на проблема с доставките на минерални торове от Русия и Украйна – а това е много по-системно важен проблем от съдбата на зърното в украински складове.
Междувременно ЕС, по силата на шестия кръг от санкции, нанесе нов удар на доставките на торове. Санкциите бяха затегнати срещу най-големия доставчик на калиеви торове в света – Беларускалий и неговото търговско дружество. Лични санкции бяха въведени и срещу собствениците на руски производители на торове. И така, след въвеждането на санкции срещу съпругата на бившия собственик на „Еврохим“ Андрей Мелниченко, на когото тя прехвърли акциите на компанията, доставката на торове за ЕС беше поставена под въпрос.
Швейцария обаче, освободена от колективните задължения на ЕС, напротив, отмени всички санкции от „Еврохим“ в края на май. Наложените по-рано санкции срещу Русия разрушават логистиката на доставките (забрана за влизане в пристанища на кораби под руски флаг), ограничават закупуването на семена, селскостопанска техника и необходими компоненти. Да не говорим за факта, че рекордното поскъпване на петрола провокира рязко поскъпване на горива и смазочни материали, което влиза в крайните цени на храните.
Взети заедно, тези фактори могат да провокират проблеми в бъдещите реколти, които са многократно по-големи от украинското зърно, което е излязло от обращение. И сега това ще стане, ако вече не е станало, истински предвестник на хуманитарна катастрофа от планетарен мащаб.
Що се отнася до износа на украинско зърно, тук целите и средствата влязоха в твърда хватка. Европейският съюз настоява за деблокиране на износа, но иска да го направи при свои условия. И така, на 7 юни германският канцлер Олаф Шолц обяви отказа си да премахне санкциите от Беларус в замяна на транзита на украинско зърно през нейна територия. Президентът на Украйна Владимир Зеленски, който по-рано също разкритикува опитите на Москва и Анкара да разработят план за износ на украинско зърно през черноморските пристанища, също изрази нежеланието си да разгледа подобна възможност. Безкомпромисната позиция на ЕС изглежда още по-самоубийствена на фона например на плановете на САЩ за частично премахване на санкциите срещу Венецуела и преговорите за премахване на санкциите с Иран – всичко това, за да дадат на пазара допълнителни количества петрол.
Ако високите цени на горивата в Съединените щати имат значителен принос за ускоряването на инфлацията, тогава мащабирането на продоволствената криза заплашва ЕС с безпрецедентна миграционна вълна от Северна Африка и Близкия изток, която може да надхвърли по мащаб миграционната вълна, предизвикана от Арабската пролет, сирийската, либийската, афганистанската и коронавирусната криза, взети заедно. И в този смисъл логиката на конфронтацията между основните геополитически играчи губи остатъците от всякаква рационалност.
