Не е нужно правителство, за да се каже, че има правителство, а е нужно да има работещо правителство, което се справя със задачите, казва проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Необходимо е краткосрочно програмно правителство, което да се фокусира изключително около овладяването на кризата, а не да обслужва политическите амбиции на партии и отделни личности. Всичко трябва да бъде открито и публично, за да ограничи съмненията, че това е сделка с оглед на някакви облаги, препоръчва в интервю проф. Александър Маринов – председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев.
Нов кабинет в рамките на този е утопия, може би е най-добре да се помисли дали да няма антикризисен кабинет със срок и конкретни задачи, казва в друго интервю Йордан Цонев – зам.-председател на ДПС и депутат от Движението.
Програмно правителство, съставено от сегашните 4 партии с мандат до края на годината е изход от кризата. Това е формулировката на лидера на БСП Корнелия Нинова. Тя ще я предложи на останалите партии от четворната коалиция да подпишат общо споразумение, а не както досега – БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ подписаха двустранни споразумения с мандатоносителя „Продължаваме промяната“.
В рамките на последните дни от различни политически посоки се заговори за програмен кабинет с кратък срок. Проблемът е, че говорителите на тезата си представят такъв тип управление по различен начин и осъществен чрез различна технология. Като съдим по последните събития от деня, такъв тип кабинет изглежда все по-малко възможен. Няма как бъдещ програмен кабинет да стане открито и публично, за да се ограничат съмненията, че това е сделка с оглед на някакви облаги след информацията, че 7 депутати от „Има такъв народ“ напускат партията, за да допълнят необходимата до 12 бройка, която да осигури гласуването на кабинета в парламента. Според техния лидер Слави Трифонов, правят го за постове и за пари. Що се отнася до тезите на Корнелия Нинова или на Йордан Цонев, те вече изглеждат напълно нереалистични.
– Съществува ли в политологията термин за нов стар кабинет, подкрепен от отцепили се от напусналия коалиционен партньор депутати, около които витаят съмнения за продажност, чиято елегантна квалификация е „хора с правилната мотивация да променят България”? Проф. Маринов, висящата ситуация на кабинета изяснява ли се с набиране на нужните за правителство на малцинството депутати, както в самото начало обяви и министър-председателят Петков?
– Ако ми позволите първо две уточнения. Първо, аз говоря от свое име като политически изследовател, не говоря от името на президента, нито от името на Стратегическия съвет. Второ, не съм давал препоръки никому, изразих просто своето мнение за някакви по-скоро хипотетични възможности за някакъв по-приемлив изход от кризата. Препоръки и съвети не давам поради една много проста причина, че непоисканите съвети са безсмислени. И така, на въпроса ви. Неслучайно един такъв формат се нарича „програмно правителство“. Тоест, акцентът е върху това, около което се обединяват, обикновено за кратък срок политически сили, които иначе трудно биха работили заедно. Разбира се, някой би могъл да възрази, че всяко правителство би трябвало да има програма, но тук става дума за нещо друго. Става дума не за политическа програма, одобрена в този вид от избирателите, става дума за неотложна аварийна мярка, в която се набелязват няколко изключително важни, критично важни цели, заради които е възможно да бъдат временно, подчертавам – временно, загърбени другите естествени и сериозни различия. Има ли такива в момента, имам предвид цели, тоест, проблеми, които трябва да бъдат решени или поне смекчени? Според мен, има, и не само според мен, това е очевидно – имаме криза: икономическа, енергийна, социална, задълбочаваща се, имаме външни проблеми сериозни, нестабилност и т.н. Следователно, ако разсъждаваме рационално, това би могло да се случи.
Winbet – на един клик разстояние! (18+)
Дали ще се случи, това е друга тема, разбира се, защото осъществяването на тази хипотеза изисква майсторство и определено адекватно поведение от страна на политиците. Аз съм съгласен с това, че вие цитирахте тази моя мисъл, в смисъл, съгласен съм, че поставихте акцент върху нея, че всичко трябва да бъде ясно и прозрачно. И в такъв случай би било редно именно министър-председателят като лидер на това правителство и най-голямата от управляващите партии, да формулира тези ясни, конкретни, краткосрочни цели и да ги предложи на останалите. Държа да отбележа, не само на участниците в досегашната управляваща коалиция, защото идеята за програмно правителство не предполага априорното изключване на един или друг. Програмното правителство се предлага, така да се каже слага се на масата като възможност, и ако има съгласие и подкрепа за целите, всеки е добре дошъл да ги подкрепи. Подчертавам: краткосрочни цели, конкретни действия, обозрим хоризонт и постоянна отчетност за хода на напредъка по тези цели. На теория, а и от опита на други страни знаем, че това е възможно. В България, за съжаление, много неща, които на други места се случват, по-често за лошо, понякога за добро, у нас не се случват. Така изглежда картината към днешна дата.
– Така очертаващото се правителство на трима коалиционни партньори, оформено по този начин с допълнение от „хора с правилната мотивация“, ще бъде ли в състояние да изпълни огромната си отговорност към гражданите и обещанията, дадени за справяне с инфлацията и икономическата криза?
– Аз не бих нарекъл това програмно правителство.
– То не е програмно, то по същество е същото.
– Аз смятам, че това е правителство на политическото оцеляване. Разбира се, понякога за да свършиш работа, трябва да оцелееш. Но аз смятам, че ако това е подходът, той е неправилен и няма да даде резултат. Защото преди, да кажем, преди някой да вземе решение да напусне досегашната си парламентарна група и партия, и да подкрепи нещо друго, трябва да стане ясно какво друго подкрепя конкретно, а не мотивацията да променим България. Това е прекалено общо. И освен това е дългосрочно и много сложно и трудно усилие. Тук става дума за конкретни неща – какво точно? Аз бих казал въпросът не е само за това да се съберат, броейки с пръстите на ръцете 7, 9 или 12 души, а да се осигури съответната политическа и обществена подкрепа. Защото проблемът на такъв подход с аритметично събиране на 121 гласа, е, че той не поражда доверие и подкрепа, а точно обратното. Говоря за обществото, не говоря в парламентарната сграда. За съжаление, липсата на конкретика, на убедително предложение от рода: „Ние искаме в следващите 3 или 6 месеца да направим това, и това, и това. И след това, ако го постигнем, можем да разсъждаваме, какво ще се случи по-нататък.“ Няма конкретика, има общи приказки: „Дайте да живеем по-добре. Да няма лоши неща, да има хубави неща.“ Така не се прави това. И поради тази причина формулата е неясна, поражда съмнения, ще породи и атаки, и едва ли ще доведе до необходимата дееспособност на правителството и парламента, подчертавам – дееспособност. Тук не е въпросът да седят и да не падат, а да вършат работа. Не съм оптимист, че по този начин може да се постигне тази много трудна задача. Тя наистина е много трудна.
– И как ще работи такова правителство на оцеляването, след като ще му се наложи да осигурява всекидневно кворум, и какви законопроекти ще може да прокара?
– То това не е най-страшното. Ние знаем от световната, европейската практика, че има правителства на малцинството, които хайде да не е всекидневно, но по важните въпроси преговарят, намират съгласия, намират подкрепа. И всъщност, това е някакъв вариант на програмно правителство, макар и по-аморфно, по-дисперсирано. В нашия случай аз не виждам, как това ще стане, защото нямат, пак казвам, няма конкретика в диалога. Вие си спомняте, когато ние се зарадвахме на бързия и лек начин, по който беше изработено и подписано коалиционното споразумение, и се оказа, че сме се зарадвали предварително, защото всъщност много от конкретните неща, които станаха препъни камъци, бяха просто заобиколени, премълчани или приети в една максимално обтекаема формулировка, след това когато става дума за конкретика, стана трудно. Освен всичко останало има още един много сериозен проблем.
Програмното правителство е начинание, което изисква добра воля, търпение, сдържаност и минимизиране на конфликтността, тъй като и без това то представлява един труден компромис. Но вие виждате, какво се случва в последните дни, какво се случва днес. Аз не съм следил внимателно, подочух някои фрагменти. В тази нажежена обстановка на такива тежки обвинения, а те ще бъдат не просто взаимни, те ще бъдат във всички посоки, аз не виждам, как може да се изгради една нормална работеща атмосфера или нормален работещ режим на действие на правителството и най-вече на парламента. Тъй като можем да предвидим, от утре какво ще се случва в парламента, това не е толкова трудно, не е нужно да сме ясновидци. И тази непрекъсната ескалация, тази размяна на стъпки, ужким в името на доброто, ми напомня за този стар анекдот от едно време, че такава борба за мир ще падне, че камък върху камък няма да остане. И се опасявам, че вече твърде късно е и едва ли е възможно да бъде даден някакъв заден ход – много неща се изприказваха и направиха.
– Очевидно в Народното събрание започна пренареждане на силите. За ефективно управление обаче е необходим работещ парламент. Виждате ли решения на тази усложнена ситуация в законодателната институция?
– Според мен, поне и от теоретична, и от практическа гледна точка в моя опит работещият парламент не е парламент, който има някакво макар и крехко, текущо мнозинство. Парламентът също е една много сложна машина, мога така да се изразя, която може да работи само при определени условия. А иначе има достатъчно начини и инструменти тя да бъде блокирана, да бъде саботирана, и въобще всичко да става много бавно, много мъчително и най-често да се получава резултат различен от желания, от крайния. На въпроса ви ще отговоря така: а дано, ама надали. Не ми се виждат големи шансовете да се нормализира обстановката. Дано да бъркам. Обаче, всеки час, да не кажа всяка минута ни заливат в публичното пространство с такива неща, които 1/10 от тях ако са верни, то тогава залата би трябвало да бъде полупразна заради хора, които ще трябва да обикалят по други институции.
– Проф. Маринов, какъв ще е хоризонтът на това правителство? Тоест, докога то ще може да издържи и кому е необходима агонията в следващите месеци само заради едното оцеляване, тъй като никакъв ефект няма да има полезен и за страната, а и за самите партии в това оцеляващо мнозинство?
– Това е въпросът, г-жо Събчева, че не е нужно правителство за да се каже, че има правителство, а е нужно да има работещо правителство, което се справя със задачите. Ако допуснем тази вероятност, тя не изглежда много голяма, но ако допуснем, че правителство започне да работи по-добре, по-ефективно, което зависи в много голяма степен от това, как парламентът ще работи, тогава има шансове да продължи и по-дълго. Но аз отново бих искал да кажа: липсва ясната обосновка на целите, които са всъщност и причините то първо да съществува, да оцелее, и след това да работи. Това липсва, няма конкретика. Ако има такава конкретика, ще бъде и по-лесно да убеди обществото, че трябва да се загърбят някои стари и нови различия и обиди, и да се работи. Обаче, няма такава конкретика. Защото една част от нещата, които се говорят, сами по себе си са важни и необходими, но те не могат да се превърнат в основни точки на едно краткосрочно програмно правителство в такава ситуация, поради простата причина, че са остро конфликтни. И априори изключват всякакъв диалог, всякаква дори частична инструментална подкрепа от страна на опозицията. А сегашната ситуация не е такава, в която едно управляващо мнозинство може безапелационно да налага волята си. За съжаление казвам, защото се надявахме това мнозинство да бъде наистина ориентирано към постигане на промяната, за която всички мечтаехме и се борихме според възможностите си. Сега трябва да се търси друг подход. Това не означава съглашателство, не означава безпринципни сделки, а просто изваждане пред скоби на няколко важни неща. Това нещо няма как да се случи със сила, дори, подчертавам, дори, ако управляващите имаха достатъчно убедително и работещо ефективно мнозинство. А в сегашното насипно състояние това е невъзможно, дори да го искат, те не могат да го постигнат.
– За да отговорим на въпроса, който вие поставяте – дали това може да се случи, може би трябва да отидем по-назад и да се поинтересуваме какво реално разби коалицията? И дали самите коалиционни партньори го осъзнават или се опитват да се самозалъгват и да се скриват зад някакви несъстоятелни, измислени аргументи, обвинявайки се един друг?
– Отново ще започна с една народна мъдрост, че когато колата се обърне, пътища много. Има много причини за това. Ние, разбира се, ще чуем, и вече чуваме различни причини за разтурването на коалицията, но преди това си струва да си помисли, кои бяха мините, които бяха заложени в нея още при формирането й, които нямаше как да не избухнат. Нямаше как да не избухнат, и най-вече ако бяха положени усилия да бъдат обезвредени, може би нямаше да видим това, което се случи. Но самият начин, по който беше създадена и работеше коалицията, като едно така да се каже стихийно явление, като едно наместване по някакви необясними правила, то нямаше даже и правила, по някакви необясними стъпки – „а, пък може да ни се размине, а, може да не паднем“, и в един момент се оказа, че този начин на работа няма как да издържи. Аз и при вас, и в други свои изказвания съм изразявал мнението, не защото искам на някой да давам акъл, а просто защото ми се искаше, наистина ми се искаше това ново управление, това мнозинство да тръгне по пътя на необходимата на обществото промяна. Но има нещо, което трябва да ни бъде за поука на нас, и не толкова на сегашните управляващи, колкото за бъдеще – политиката, както всяка друга сфера на дейност, има своите писани и неписани закони. И тези закони първо, трябва да се познават, и второ, не бива да се нарушават, защото последиците от тяхното нарушаване винаги са едни и същи. Те неслучайно са били извлечени от столетия практическа дейност. И поради тази причина мога да кажа сега, както съм се опитвал тактично да предупреждавам, без да го искам, че игнорирането на тези закони или закономерности ще свърши зле, и то свърши зле. Имаше достатъчно симптоми и накрая вече симптомите се превърнаха в един голям синдром. Това е истината, че много неща бяха сбъркани от самото начало, бяха дълбоко, принципно сбъркани. Не се прави така. Когато се прави така, краят е следващият, който е този, който видяхме. И има по-дребни неща, има по-големи неща, но в своята съвкупност поуката е, че дори когато искаш да внесеш огромни промени в политиката, пак трябва да се съобразяваш със законите на тази политика. Иначе не може да стане по никакъв начин.
– Критиците обвиняват „Има такъв народ“, че връщат ДПС и ГЕРБ във властта. Но дали цялата четворна, несъстоятелна коалиция, която през месеците ни се показа като такава, всъщност не го прави? Цялата тази коалиция, която в известна степен компрометира очакванията, надеждите, мечтите, ако искате, за промяна.
– Да, съгласен съм с такава преценка, защото „Има такъв народ“ са днешните злодеите, днешните виновници. Само че причините за разпада, за неудачите на тази коалиция, те не са свързани само с „Има такъв народ“, те са свързани със самия начин, по който беше създадена тази коалиция, беше свързана най-вече с липсата на ясна политическа и управленска програма, прекалено много общи приказки, пожелания, много малко работа и почти никакви резултати. Тоест, всички имат своята отговорност, макар и различна в различните етапи, в различните ситуации. Общо взето това беше един неудачен опит, трябва да го признаем. Дали може да се поправи, дали нещо друго може да се направи, това вече е въпрос на анализ на различни варианти. Но такава, каквато досега се прояви, и както досега работеше тази коалиция, тя просто не доказа, че може да свърши работата. Това е истината. Не ми е приятно, защото аз съм бил и оставам привърженик на тази посока на промени, но като някаква декларация или приказки, а като резултатни действия, а такива за съжаление няма.
– А сега накъде?
– Ами то ще си проличи. Кой може да каже накъде? Има различни варианти. Не виждам много добър вариант, но донякъде това е неизбежно. За съжаление, тези промени, за които ние всички говорим, и мнозина от нас наистина желаят да се случат, ще се случат по-бавно, по-мъчително, по-противоречиво отколкото ми се иска. Дано все пак, да се надяваме, че ще се случат.
– Предсрочни избори? След тях ще се случат тези промени или?
– От много гледни точки предсрочните избори не са вариант.
– Е да де, но при тази наличност какъв друг вариант има изобщо?
– Ами да, може да се окаже, че това е единствената реална ситуация. Не казвам изход, но като не може да се случи друго, ще се случат избори.
източник: агенция „Фокус“, интервю на Цоня Събчева
