Чудесата в тая държава не спират – таман се наканиш да напишеш статус за едно и то вече станало друго. Ето, вече не ми се пише за избледняващата холограма от Червен бряг, защото има ново чудо за коментиране – разказът на матурата по БЕЛ след 7 клас.
Паднал се е текст на автора Красимир Бачков. Търся автора в интернет, попадам на профила му във Фейсбук и виждам следния статус:
„ИМА БОГ! Днес на изпита се падна мой текст. За разлика от писателите – храненици на Сорос… „,
и така нататък, в тоя стил.
Викам – ебаси, да не е някакъв фалшив профил на истинския автор, я да потърся още статуси надолу. Намерих ги, но няма да ги цитирам, можете и сами да ги видите – те не заслужават кой знае какво внимание.
Да ви кажа обаче за разказа. На изпита текстът е наречен „Талисман“, де факто обаче се нарича „Обсидиан“.
В него става дума за момче, чиято майка работи в супермаркет, баща му работи нещо друго, а самото момче е в музикална паралелка с профил – разбира се – ГАЙДА.
Бащата много обича да ходи на риба в свободното си време, но когато момчето е в пети клас, той продава всичките си въдици (на съседа!), за да му купи… гайда.
После в разказа се появява и болно момиче, което има нужда от лечение, но момчето ѝ подарява камъче, и момичето оздравява, защото камъчето е магично.
Сега, не искам да кърша хатъра на просълзените, но, първо, тоя сюжет го имаме в българската литература, нарича се „По жицата“ и с него мисля че се изчерпва нуждата от кахърни разкази за сиромаси, каруци, болни момичета и бели лястовици на надеждата.
Второ, аман от селски пейзажи и сюжети. Поредното поколение, което не получи възможност да разсъждава върху актуален текст, написан на съвременен език – не, отново имаме ниви, цървули, гайди и тегоба и, разбира се, магично камъче, което „лекува“. Само Жълтата маймуна от Царичина и самата Ванга не бяха оплетени в сюжета, но сигурно просто не е останало място за тях.
Трето, аман от патриотично-вълшебни сугестии, които имат за цел да ни разкрият вековната мъдрост на българския народ, неговата душевност, вяра, добродетели, сиромашия и, не на последно място – енергийна лековитост на речните му камъни, пещери, гори и самодиви.
Кой в МОН е решил, че този разказ е ценен и си заслужава мисленето, четенето и преразказа на национален изпит след 7-ми клас? Кога тези деца ще започнат да учат и да бъдат изпитвани по адекватен начин? Докога ще се учат текстове, с които нито едно дете не може да се отъждестви, да разбере, да усети и осмисли?
Подобно на страшната простотия с пожарникаря на матурата след 4-ти клас и тук отново някой е сметнал децата за писарушки, за които не е важно посланието или смисъла, важно е да се напише ПОДРОБЕН ПРЕРАЗКАЗ на една псевдо творба, изпълнена с псевдо патриотични и заблуждаващи послания, излизащи от бялата гайда на надеждата. Както каза баща ми – не от тромпет или пиано, не дай си боже.
И всъщност, излъгах ви, че статусите на този автор не заслужават внимание. Вече заслужават, защото хиляди деца са чели текста му за гайди и магични камъчета, и са го преразказвали, и след това някои от тях сигурно са отворили Фейсбук и са прочели мнението на автора и по други теми, по-важни от гайдите и въдиците. Откровени идиотщини, писани на капслок – „фалшиви пандемии, кемтрейлс, лапите на СЗО, насилствено инжектиране с отрови, глад и терор“.
Това ли е критичното мислене, за което така силно възлагаме надежди да бъде поощрявано и насърчавано в българското училище? Това ли е? Гайди, камъчета и магии, кемтрейлс, отрови и пръскане от небето и после – защо ИТН е в парламента, защо се крадат милиони и милиарди, защо сме „най-бедния народ в Европа“ и защо все някой идва да ни оправя.
Еми щото докато народът е улисан в надежди, страх, лястовици и вълшебни кристали, докато свири на гайда, докато ходи увит в шевици и цървули и въобще – докато спи, някой, както пееше Нети, краде птици и много други неща покрай тях.
И, ще ме прощавате, МОН, но в някакъв смисъл вие сте съучастник в това престъпление.
https://www.facebook.com/krasitta/posts/pfbid0hBwjH9ZrtLrKP6t3uhcEzHL1nkFBGKjf7EjKzcjiwNRv7LGERkRytd9uAFHQxNUXl
