Вапцаров и Ботев били терористи, пишат разни снимки с украински знамена
Гледам да не джапам из калта, щото много мръсотия видях на младини и още имам пръски по обувките. Някой път обаче времето е толкова лошо, навес наоколо няма и човек остава само с един избор – да мине пътя до топлината на кревата, през “чара” на лайната. А навън вали ли, вали – не спира. Капки от помия падат от небето като малки камикадзета на безсмислието и безродието, които тичат нетърпеливо към своя неизбежен край. Към справедливата си среща с твърдата земя.
Вапцаров и Ботев били терористи, пишат разни снимки с украински знамена. Лица, които довчера не правиха разлика между руснаци и украинци, днес демонстрират своята глобална принадлежност към философията на МакДоналдс, пикаейки щедро върху хляба в собствения си дом.
Бабичката Леа Коен, например, от години не спира да плюе по българските класици и история. Иска бабето и то да изглежда високо. Ама, не може. Щото ем е дребно, ем е дърто, ем човещина и достойнство в Кауфланд не се продават. Обижда бабето, презира, мрази и Ботев, и Левски, мрази всички, много. Много. А наоколо чучулиги й пригласят. Някакъв Юлиан Попов – бивш служебен министър на околната среда и водите, назначен от Плевнелиев, и той пита: А Левски? Нали и той е терорист!
Представяте ли си, уважаеми хора, в каква септична яма живеем? Български министър да плюе по Васил Левски. Плюе, щото имал право, бил демократ. Чак терорист смее да го нарича. Него. Апостолът на свободата.
Българска журналистка пък храчи по Христо Ботев. И по Никола Вапцаров. Анархисти били. Комунисти били. Престъпници били…
Мятат лайна и не разбират, че не тях, а себе си мажат. Защото нито Левски, нито Ботев, нито Вапцаров могат да бъдат намокрени от капките на войнстващата комплексарщина на група жалки калтаци. Щото, както и да го гледаме, Леа Коен е само едно злобно бабе. Нищо повече. Бабе, застанало безпомощно пред портите на настъпващата вечност, самотно хлопащо в гумените ботуши на своята природна незначителност.
Палячовци със свирки яздят рикша, уважаеми хора. А рикшата – без гуми. Цирк на низостта. Или както казваше баща ми – нищета. Жалка нищета.
Васил Петев, Фейсбук
