Шефът на l’Occitane Райнолд Гайгер: Сляпо следваме санкциите срещу Русия, които се връщат като бумеранг

BIG5АНАЛИЗШефът на l'Occitane Райнолд Гайгер: Сляпо следваме санкциите срещу Русия, които се...

 

„Не за първи път санкциите, инициирани от САЩ, засягат пряко европейските компании, както беше в случая с изтеглянето им от Виенското споразумение за иранската ядрена програма. Историята се повтаря днес в Русия по още по-пагубен начин. Престижният Йейлски университет, присвоявайки си правото на цензор в индустриалния свят, изготви списък на компаниите, работещи в Русия, като дава добри и лоши точки в зависимост от това дали тези компании са прекратили или не присъствието си в страната. Този списък с имена на компании, които все още имат дейност в Русия, беше хвърлен в социалните мрежи, които след това се развилняха. В този момент, за по-малко от част, l’Occitane се сблъска с няколкостотин атаки и също толкова заплахи за бойкот, за да напусне Русия. Нещо, което, за съжаление, трябваше да направи, защото отмъстителността на интернет потребителите ставаше непоносимо и рискуваше да застраши дейността ѝ в други региони на света“. 

 

Австрийският милиардер Райнолд Гайгер, генерален директор на козметичната компания L’Occitane, публично поставя под въпросв своя статия във „Фигаро“ ефекта от санкциите срещу Русия, които се връщат като бумеранг върху Европа. За първи път бизнесмен от световен мащаб критикува открито от толкова висока трибуна политиката на санкции спрямо Русия.

Еврото се срива и пада почти до паритет с долара и швейцарския франк. Рублата е на най-високата си позиция въпреки санкциите, въведени след нахлуването в Украйна. Няма съмнение, че не това беше търсеният ефект!

Като директор на предприятие мога само да се тревожа, още повече, че инфлацията расте и се задава рецесия.

Решавайки да нападне Украйна, президентът Путин доведе войната до прага на Европа.

Тази агресия е неприемлива и трябва да бъде категорично осъдена. Трябва ли обаче да осъждаме руския народ, който няма нищо общо с автократичното решение на президента Путин?

Трябва ли да прилагаме слепешката всеобхватни санкции, които не засягат непременно руските военни усилия?

Въпреки че западните страни не са във война, отношенията с Русия на Путин днес са силно разстроени.

Въпреки че Европа на 27-те най-накрая отдели някакви средства за развитие на единна отбрана, тя все още е едва в начален стадий. САЩ остават неизбежен фактор със своя мощен ядрен арсенал, защото френските и британските ядрени сили не могат сами да възпират ефективно Русия.

Тази ситуация оказва влияние върху санкциите, предприети от Г-7, НАТО и ЕС, последиците от които имат ефект на бумеранг първо върху европейските икономики.

От своя страна, президентът Путин, който е изградил специални отношения с китайския си колега Си Дзинпин, изглежда не е обезпокоен от санкциите върху руския газ и петрол. Сега те се изнасят в по-големи количества за Китай, но също и за Индия, докато ограниченията наказват европейските страни.

Не за първи път санкциите, инициирани от САЩ, засягат пряко европейските предприятия, както беше в случая с изтеглянето им от Виенското споразумение за иранската ядрена програма. Историята се повтаря днес в Русия по още по-пагубен начин.

Престижният Йейлски университет, присвоявайки си правото на цензор в индустриалния свят, изготви списък на компаниите, работещи в Русия, като дава добри и лоши точки в зависимост от това дали тези компании са прекратили или не присъствието си в страната.

Този списък с имена на компании, които все още имат дейност в Русия, беше хвърлен в социалните мрежи, които след това се развилняха. В този момент, за по-малко от част, l’Occitane се сблъска с няколкостотин атаки и също толкова заплахи за бойкот, за да напусне Русия. Нещо, което, за съжаление, трябваше да направи, защото отмъстителността на интернет потребителите ставаше непоносимо и рискуваше да застраши дейността ѝ в други региони на света.

За повече от четвърт век упорита работа ние развихме проспериращ бизнес в Русия. С голяма тъга си мисля за нашите 720 служители, които трябваше да изоставим, напускайки страната.

Нашето присъствие обаче, подобно на много малки и средни предприятия, не допринася по никакъв начин за военните усилия на Путин и не можеше да се смята за колаборационистко.

Нищо не е просто в този конфликт, но как да не бъдеш разочарован, когато за един ден години на труд са поставени под въпрос от несправедливи решения?

Няма нужда да се прикриваме, защото същото разочарование преобладава, виждайки как Европа се изтегля от Русия и отстъпва място на руските и азиатски компании.

Шефът на предприятие, поставен пред свършен факт, няма друг избор, освен да се осланя на политиците, които в крайна сметка решават съдбата на народите, които са ги избрали.

Не можем да обвиняваме САЩ, когато защитават своите интереси, но трябва да се тревожим, когато Европа изостава, защото вече няма визионери, които да защитават и поемат съдбата ѝ, както в епохата на Чърчил, Аденауер и Дьо Гол.

Проблясък в този конфликт все пак е споразумението за зърното, подписано на 22 юли от Русия, Украйна, Турция и ООН. Разбира се, споразумението е много крехко, но трябва да се придържаме към него, за да живее надеждата за слагане на край на тази война.

Когато мирът бъде подписан и санкциите отменени, ще трябва да се въоръжим с търпение, за да бъдат възстановени загубените пазарни дялове.

Тогава разочарованието ще е само мимолетно, защото предприемаческата тръпка никога не умира.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

източник: Гласове

[td_block_social_counter]

Последни новини