Никита Михалков: Скъпи господа, Русия трябва да се заслужи!

„Наказват“ ни с невъзможността да видим гей парада в Антверпен… „Цивилизованият“ свят не може да свикне, че с нас може да говори само като с равни. Да, това захласване по чара на „свободния свят“ е все още живо,  но този свят, който беше толкова желан и очарователен за нас, изчезна, казва знаменитият руски режисьор в интервю за ТАСС

Никита Михалков, президент на Московския международен филмов фестивал (ММКФ), който се провежда в момента в столицата, даде интервю за ТАСС. Михалков каза кой никога не би бил поканен на ММКФ, сподели определението си за руснак, разказа дали сериалът на Надежда Михалкова „Номинация“ го е обидил и кога ще пристигне в Донецк.

– Никита Сергеевич, онзи ден казахте: „Времето за взаимно възхищение отмина“. И аргументирано обяснихте, че ситуацията в света сега е изключително тежка, ужасна. И тук възниква въпросът: колко е подходящо тогава да се проведе Московският филмов фестивал? Все пак това е, извинете за клишето, кинопразник, внушаващ възхищение и всеобща радост. Необходимо ли е сега? 

– Слушайте, благодарение на началото на специална военна операция на 24 февруари тази година всичко, което се случва в Донбас, не дойде при нас. Нямаме полицейски час, нямаме военно положение, слава богу хората си живеят ежедневието. Защо да не отидат на кино и да не посетят фестивалната програма. Друг разговор е, че това не трябва да ги отблъсква от съзнанието, че някъде там за това днешно спокойствие и мирен живот се лее кръвта на сънародниците им, което трябва да ги принуди по един или друг начин всеки на мястото си да помогне за наближаването на победата. Основното е кинозалата да не се превръща в бойно поле, така че хората да имат възможност да се изслушат, да се опознаят, да се опитат да се разберат чрез филмите, които гледат на фестивала.

– А когато избирахте гости и филми за ММКФ, поставихте ли такива условия? От поредицата: „Трябва по някакъв начин да определите позицията си по отношение на Русия“. Имаше ли идеологически мотиви или ограничения? 

– Разбирате ли, аз не се меся в процеса на подбор, аз съм много страстен и решителен човек. И затова не се смятам, че имам право да използвам позицията си, да се намесвам в програмата на фестивала. Друг разговор е, че има неща, които явно са просто русофобски измислици. 

— Вие лично кого със сигурност не бихте поканили на Московския фестивал или кой филм със сигурност не бихте включили в програмата?  

— В програмата има много остри и необичайни творби, за това е фестивалът. Но, да речем, не бих включил хората, които идват тук съзнателно да обиждат моята страна или нейната политика, или нейния народ, защото това няма нищо общо със свободата на словото или демокрацията, това е политическо русофобско пристрастие, което се използва, за да влезете в тенденция и да печелите точки при най-простите спекулации.

– Смятате ли, че тази година руският комитет за Оскарите трябва да се събере през септември и да номинира филма за Оскар?

– Напуснах тази комисия. Струва ми се, че е просто безсмислено да се избира филм, който да представя Руската федерация в страна, която по същество отрича съществуването на Русия сега. Освен това, признайте, самият Оскар вече се е превърнал в абсолютно идеологическа награда на регионалната комисия и за да я получите, трябва да изпълните задължителните условия – да има трансджендър, цветнокож или любов към човек с маймуна или нещо друго, което днес определя моралното състояние на едно „цивилизовано“ общество.

Моето предложение, което изглежда получи известно движение, е създаването на Евразийска академия с Евразийска награда (подобна на Оскар). Една богата, скъпа награда, която се провежда всяка година във всяка страна, която е част от тази Евразийска академия, и която се присъжда на филми, които отговарят на вътрешните критерии, по които живеят тези страни и тяхната култура. Трябва да се формулират правила, по които ще се избират картините за Евразийската награда, като в основата на всичко трябва да стоят два принципа: търсене на смисъл и художествена стойност. Между другото, дискредитирането на Оскарите не е само моя гледна точка, знаете ли как през последните години падна гледаемостта на церемонията по връчването на Оскарите по телевизията в целия свят?

– Разбира се.

— Фантастично! Тоест виждаме: има нормални хора, които не искат да съществуват по законите, които им се предлагат. Например, знаете, че последното китайско проучване установи, че само 15% от държавите по света подкрепят санкциите срещу Русия, докато 85% не са. И на тези хора вече не им е интересно да гледат едни и същи лица и да слушат едни и същи благодарности на мама и тате, призиви за „зелен“ дневен ред и ругатни срещу руснаците. Това е скучно.

– Възможно ли е връчването на Евразийския Оскар през 2023 г.? 

– Мога да кажа само едно: може още през 2023 г., ако това решение за организацията на Евразийската филмова академия бъде взето на най-високо политическо ниво от президентите и премиерите на участващите страни, тогава ще работа.

— Никита Сергеевич, ако погледнете малко от другата страна… Андрей Сергеевич Кончаловски (бел.ред.: брат на Никита Михалков), каза в интервю за ТАСС, че културата на Русия ще оцелее без Европа, но Европа няма да оцелее без руската култура. Съгласни ли сте?

– Много се радвам, че Андрей Сергеевич каза това. Никога не съм имал неговия опит в познаването на света и може би затова винаги съм мислил така.

Знаеш ли, има нещо толкова интересно… Съгласете се, че наличието на свобода е когато винаги имаш избор, нали? Мисля, че сте съгласни. Съответно липсата на свобода е когато нямаш такъв избор. А според мен най-висшата свобода е когато не се налага да избираш. Не защото нямате избор, а защото сте го направили от детството. Може би това стеснява кръгозора ви, може би ограничава способността ви да гледате на темата от различни ъгли, но аз жертвам това за вътрешния мир, който ми дава съзнанието за моя свободен избор, което ми помага да се опитам да отговоря на всякакви въпроси.

Андрон Сергеевич измина огромен път от отхвърляне до приемане. Най-образованият човек, с абсолютно невероятна вътрешна база, ерудиция. Но по-ценно за мен е това, което казва сега. Защото премина през отричане. Не поех по този път. Това, знаете, е като църковна служба. Аз например съм църковен от дете. (…) Смятам, че вътрешният път, по който е поел Андрон Сергеевич, е по-смислен и труден от моя.

– Сега виждаме как Европа решава въпроса за забраната на шенгенските визи за руснаците …

– Слушайте, знаете ли, при цялата измама, измама и двуличие на „цивилизования“ свят, аз се учудвам на детската му наивност – някакъв марионетен премиер на някаква марионетна държава публично обявява, че за руснаците посещението на Европа трябва да бъде привилегия, а не право и предлага премахване на шенгенските визи, въпреки факта, че международни експерти признават например Москва за един от най-модерните и напреднали градове в света.

А тези, които ще бъдат лишени от възможността да получат шенгенска виза, били ли са някога в Алтай, Красноярск, Саяните, Байкал, Долината на гейзерите в Камчатка? Тоест, разбирате ли, с целия вид на „ужаса“ на това лишаване от шенгенска виза, според мен се постига невероятна благословия – възможността да се обърнете към страната си, да оцените богатството си, да бъдете изумени на това, което имаме, и се усмихваме изненадано на онези, които ни наказват с невъзможността да видим гей парада в Антверпен.

„Цивилизованият“ свят не може да свикне, че с нас можете да говорите само като с равни. Да, това оригване на чара на „свободния свят“ е все още живо – дънки-дъвки-рокендрол. Но този свят, който беше толкова желан и очарователен за нас, изчезна. Представяте ли си какво е, когато очарованието на цял континент изчезне? Това е чарът. Вече няма и няма да я има онази Великобритания с Бийтълс, с Шекспировия театър или гения на Дикенс, който между другото преди почти 200 години написа „Мисията на Америка е да вулгаризира Вселената“.

Като цяло, като цяло днес, защитавайки Русия, ние защитаваме източника на жива вода на човечеството. Неразбирането на това е много опасно не само за тях, но и за нас. За да не зависим от никого и нищо, имаме всичко. Но само за това не трябва да изсичаме Сибир и да търгуваме с обла дървесина, а да строим и строим фабрики, които преработват нашата собствена дървесина. И продължавайки да търгуват с газ, нон-стоп да им осигуряват малките градове и села на страната им. И списъкът е безкраен. А в отговор на предложението руснаците да бъдат лишени от шенгенска виза, мога да кажа само едно: това е Русия, скъпи господа, която трябва да се заслужи, а не щастливата възможност да се яде кроасан на „Шан-з-Елизе“.

– Но не можете да отречете, че, да речем, дори в руската киноиндустрия вече има проблеми с техниката, както и в театрите. Оказа се, че имаме много малко собствени технологии.

– Говоря за това. Както, по мое мнение, г-н [Евгений] Пригожин много уместно отбеляза, домашните торби с пари от Рубльовка трябва да размърдат розовите си задници от меките столове и да не купуват готови ленти, а да инвестират в създаването на свои собствени. Идеята е банална, но животът ще ни принуди да я реализираме, иначе, както каза президентът Путин веднъж, те „се измъчват да гълтат прах“ в търсене на своите офшорни кооперации.. Друг въпрос е как да отървете руснака от фолклорното мислене, с което живее. Покривка за маса, летящ килим, жаба, гърбав кон – това е една неразрушима мечта – без да правите нищо, да получите всичко и още повече наведнъж. Казах ли ви, че измислих формулата на руски човек?