Навършват се 111 години от рождението на Тодор Живков. Държавника, ръководил успешно съдбините на България в течение на над 33 години от 1956 до 1989 г., когато започна нескончаемият преход.
Преходът бе роден на вълната на надеждите за промяна към по-добро, продължи с антикомунизъм и реваншизъм и завърши с обогатяване на малцина за сметка на интересите на българския народ. Доведе до неочаквана и нежелана от гражданите разруха – на икономиката и земеделието, на социалната система, на духовността, на идеалите и националното ни самочувствие, на националната сигурност и на лидерството. От тази времева дистанция вече можем обективно да оценим не само личността на Тодор Живков, но и неговия държавнически принос. Той бе политик, идващ от недрата на българския народ – от българското село с неговите добри традиции на прагматизъм и трудолюбие, на човечност и уважение към хората. Формиран като лидер във времето на антифашистката борба и градежа на социалната държава след 1956 г.
Основен стратег на т. нар. Априлска линия – някога твърде често споменавана, но реално и обективно – полезна за страната политическа линия за десталинизация и демократизация на социализма, за ускорен социално-икономически растеж и духовно разкрепостяване. Под негово ръководство за броени години са изградени основите на модерна България – доказват го не само сухите числа на статистиката, но и народната памет, в която мнозинството от българите и днес помнят времето на Живков с повече добро и по-малко лошо.
В годините на Живков и под неговото пряко и стратегическо ръководство бяха изградени стопански гиганти като „Кремиковци” и машиностроителните заводи, даващи 27% от износа, на химическата промишленост и биотехнологиите с 14% от износа. България бе сред водещите държави в Европа и Близкия изток в сфери като строежа на язовирни съоръжения, в тютюневата индустрия, в електрониката, в образованието и науката. С ядрените мощности на АЕЦ „Козлодуй” и модерната енергетика, превърнала ни в енергиен център и износител на Балканите. С издигането на българската електроника в ранг на национален приоритет, превърнало ни във водещ производител на Изтока. С модерното българско земеделие, преобразило българската земя и намиращо пазари в Съветския съюз, в Европа, в арабските страни. С превръщането ни в космическа държава с помощта на Съветския съюз. С политиката на духовно отваряне към света от 70-те и 80-те години, която постави България и българската култура и историческо наследство на световната сцена. Българското културно отваряне и патриотичният подем с честването на 1300-годишнината на Дунавска България, работещата социална държава, балансираната външна политика на лоялно членство в СИВ и Варшавския договор, но и с интензивни контакти с капиталистически страни като ФРГ, Австрия, Италия и Япония – това бе реалният български модел за социализъм с българска специфика.
България на Тодор Живков умееше да отстоява своя национален интерес и затова постигна удивителния успех през 80-те години на ХХ век да е класирана на престижното 27-о място по индекс на човешкото развитие по класациите на ООН – сред 180 държави, изпреварваща много от развитите страни. А населението достигна 9 милиона души.
Обективните данни сочат, че българският социализъм бе либерален, в максималната възможна за онази система степен на демократичност, с отказ от репресивност, от търсене на врага с партиен билет и от интелектуалната цензура. И всичко това също е свързано с личността и характера на лидера Живков – човек на труда и отговорността, държащ здраво на традиционните български ценности.
Днес много български семейства пазят в паметта си времето на Живков като време на социален подем и личностна реализация на обикновените хора – като социален статус, образование, придобиване на евтино жилище и комунални услуги, безплатно образование и здравеопазване, всеобща трудова заетост, достъпна евтина и качествена храна. Този спомен реално пазят и тези, които днес са яхнали вълната на пещерния антикомунизъм, русофобията, конформизма и реваншизма – та нали тези най-гласовити говорители до един са пребоядисали се комунисти и служители на властта.
Вълната на антикомунизма и на перестроечния партиен реваншизъм опита да очерни Живков и семейството му, наред с реалните му грешки в управлението, да му прехвърли всички измислени и реални проблеми на днешната държава. Но когато още през 90-те години мъглата се разсея стана очевидно – Тодор Живков и близките му не са олигарси, спекуланти и грабители на чужда собственост. Докрай той остана честен към своя народ в стремежа си да направи живота му по-добър, отколкото в предишния обществен строй. И го направи!
Затова и днес заслужава добра дума, почит и уважение към паметта му. В това смутно, но променено време България има огромна необходимост не от Тодор Живков, а от държавник, лидер и патриот с неговите мащаби.
Проф. Димитър Иванов
7 септември 2022 г.
