България изгуби печатницата на Каравелов в Букурещ. Румънците се захванаха да спасяват историческата сграда, приютявала Левски и Ботев

0
451

 

След десетилетия на бездействие от страна на българските наследници и държавата, общинарите в Букурещ отчуждиха имота

 

Повече от 30 години български исторически паметник в центъра на румънската столица тъне в пълна разруха. Става въпрос за Солаковия хан, или както го наричат румънците – ханът Солаколу, където са се събирали български революционери с Васил Левски и Христо Ботев. Там се е помещавала и печатницата на Любен Каравелов.

Българските власти правят многократни опити през годините да съберат финансиране от 4 милиона евро за реставрацията на историческия паметник, но и до днес това така и не се случва. Нито наследниците, нито няколко правителства не са оценили през годините каква българска светиня тъне в разруха и забвение.

BIG5 научи от свои достоверни източници в румънската столица, че с това начинание се захваща Община Букурещ. Общинските съветници в румънската столица са гласували с пълно единодушие (54 гласа „за“ и нито един „против“) да започне мащабен ремонт на емблематичната сграда, която ще се превърне в румънско-български културен център.

Според информацията на BIG5, през ноември 2021 г. общинарите в Букурещ имат и решение за отчуждаване сградата от собствениците с цел консолидирането й, като Солаковият хан е бил включен и в проекта за укрепване на застрашените при земетресение сгради.

Отчуждаването на сградата е станало в края на 2021 г. когато наследниците са получили парите си. Сега емблематичната сграда вече е собственост на кметството на Букурещ и кметът Никусор Дан обяви, че ще започне работата по обезопасяването му, след това реставрационните работи, които ще го превърнат в културен център.

Какво загуби България от бездействие и безхаберие

Сградата е внушителна дори за днешно време, има и голям вътрешен двор. Намира се в стария търговски център на Букурещ, който през ХIХ в. е бил населен предимно от българи. Нашенци се заселват в Букурещ след 1714 г., когато в Истанбул е екзекутиран влашкият воевода Константин Брънковяну. Собствеността е била на княза и след смъртта му е обявена за продан. Изкупуват я богати търговци от Габрово, Сливен и Свищов, които парцелират пространството и през следващите десетилетия строят дюкяни, красиви къщи, както и няколко хана.

Така Солаковият хан става собственост на братя търговци от Свищов. Той е бил най-важната и най-представителната българска сграда преди Освобождението – толкова важна, колкото важни след Освобождението са сградите на парламента и двореца в София.

През 60-те и 70-те години на ХIХ в. Солакови дават две стаи на големия родолюбец, писател, общественик и председател на Българския централен революционен комитет /БРЦК/ Любен Каравелов. Така мястото става седалище на целия български политически елит, изнесен в румънската столица Букурещ, където е организирал борбите за нашето национално Освобождение.

А в двора на хана се намирала изоставената мелница, където Ботев и Левски изкарват мразовитата зима на 1869 г. После поетът описва преживяното и пише за своя съжител в писмо прочутите редове: „Приятно е да живееш с човек като Левски – навън студ, камък се пука, а той пее!“

В сградата като печатар е работил Христо Ботев. Когато разбира за неговия поетичен и публицистичен талант, Любен Каравелов го привлича за съредактор на вестниците на БРЦК  „Свобода“ (1869 – 1873) и „Независимост“ (1873 – 1874).

В печатницата в Солаковия хан Каравелов издава също и много книги и списанието „Знание“. През 1875 г. Ботев там издава своя вестник „Знаме“.

След обира на турската хазна в Арабаконак и издънката на Димитър Общи, Левски взема архива си от Ловеч и се запътва към Солаковия хан, за да се отчете на Каравелов и получи неговото „висшегласие“ как да продължи подготовката на българите за всеобщо въстание.

По време на Втората световна война Солаковият хан е ударен от бомба, а дясната му част е опожарена и повече не е реставрирана. По-късно, в годините на социализма, е имало дoгoвoрeнocт c румънcкитe влacти в тaзи cгрaдa дa ce пocтрoи бългaрcки културeн цeнтър, нo идеята не е осъществена. Сградата дълго време се е ползвала за социален дом и е била обитавана до промените през 1989 г., когато наследниците на търговците Солакови придобиват сградата след реституция, но я оставят на произвола на съдбата. Така революционното някога средище се превръща в свърталище на бездомници и проститутки.

От тогава досега към сградата има инвестиционни намерения, но с цел да бъде съборена заради перфектното място, на което се намира. Тя обаче е обявена от властите в Букурещ за исторически значима и собствениците нямат право да я събарят. Фасадата е ценна и като архитектурна и трябва да се запази в този вид, категорични са румънците.

Така, след години туткане, България губи един от знаковите си исторически средища. Остава малкото утешение, за което трябва да сме благодарни на румънците, че старото революционно светилище ще се превърне в културен център на Румъния и България.

BIG5

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here