Днес – 17.10.2022 година, една легенда навършва легендарна възраст. Писателят, сценарист, политик и революционер Анжел Вагенщайн стана на 100 години. Изглежда почти сюреалистично, че един човек може да достигне възрастта от един век. Но какво да кажем, когато този един век е наситен със събития и история. Джеки е живата връзка на България с нашето минало – както с доброто, така и с най-злокобното и зловещо.
Той е роден в Пловдив на 17 октомври 1922 година в семейството на сефаради – от онези, които жестоката испанска инквизиция прогонва през 15-и век в земите на Османската империя. От семейство на тенекеджии, Джеки става писател, сценарист, революционер и политик. Общественик, чиято дума вдъхва респект и благоговение не само сред хората с леви и прогресивни възгледи, но дори и сред цялото ни общество. На семейството му се налага да емигрира във Франция заради политически гонения в тогавашната уж „свободна“ България.
От емигрантско дете във Франция през ремсист и член на бойна група, партизанин, който се е сражавал срещу фашизма, през затворник, който е осъден на смърт, до автор на 52 игрални, документални и анимационни филми. Носител на безброй награди, почести и отличия, сред които „офицер на Националния орден за заслуги“ на Франция, офицер на ордена за литература и изкуство, спечелил първата чужда награда за български филм („Тревога“). Това е само миниатюрна част от постиженията на този изпъстрен със смисъл стогодишен живот!
Но уникалното при Джеки не са неговите постижения и награди. Не са дори многобройните му творби и творчески изяви. Уникалното е неговият дух – винаги коректив, опозиция, жив носител на революцията. Непокорен дух, лелеещ за справедливост и свобода, заради което в годините на Втората световна война е осъден на смърт.
За нас е особено важно също, че Джеки е неделима част от историята на българската левица. Той е онази връзка на левите хора в България с епохата, когато левите идеи са заплащани с кръв, а справедливостта се е извоювала със смелост и пушка в гората. Времето, когато да си ляв не е изпразнена от съдържание парламентарна реторика, а призвание, борба и реална опасност за живота.
Впрочем, борбата за справедливост на Джеки не е била ограничена само до епохата на монархо-фашизма и партизанското движение. През 80-те години той е член на Комитета за защита на Русе, който настоява за информация за замърсяването на въздуха, което идва от близка фабрика. Той се осмелява да се изправи срещу тогавашната партийна номенклатура и угодници, за да защити обществения интерес, въпреки че е ляв човек и антифашист, точно така, както десетилетия по-рано се изправя като партизанин и ремсист срещу фашистите в България!
Особено любопитно е, че той е един от едва 12-те български интелектуалци, които са поканени на закуска с френския президент Франсоа Митеран по време на визитата му у нас през 1989 година. Случайност? Не, не е случайност, а признание за националното значение, което има работата на Джеки.
После Вагенщайн се изправя и срещу новите несправедливости, които пък са породени от реставрацията на капитализма и буржоазната власт у нас. Избран е за депутат във Великото народно събрание, но се оттегля от политиката, отдавайки се на творчеството – истинската негова страст.
Като казахме, че Джеки се бори с несправедливостите и в Царска България, и в Народната република, и в съвременна България, трябва да отбележим, че той не е спирал да прави това и днес, когато продължава да застава на позиции срещу милитаризма, неонацизма и неофашизма, империализма и всяко зло. Джеки е все още живата памет, която буди съвестта ни и ни припомня защо никога не трябва да допускаме кафявата чума на фашизма! Онази съвест, която винаги ще ни напомня за безброй избити в Аушвиц, Треблинка и другите лагери на смъртта, както и от шпицкомандите в България!
Известен факт е, че романите му като „Петокнижие Исааково“, „Далеч от Толедо“, „Сбогом, Шанхай“ са преведени на английски, немски, френски, руски, полски, испански, чешки, унгарски, италиански, китайски и иврит. За два от тези романи получава и международни награди. Дори само този факт да описваше биографията му, щеше да си заслужи вечна слава в пантеона на българската художествено-творческа интелигенция. Но животът на Джеки е изпъстрен с толкова много неща, че надали бихме могли да изредим всичко, без да се изпусне нещо важно и ценно.
Можем само да пожелаем на Джеки здраве, спокойствие, да ни вдъхновява още дълги години и този един век лична негова история, да бъдат пример на цялото ни общество!
източник: pogled.info
[…] Анжел Вагенщайн-Джеки на 100 години! Един век история, пр… […]