Слонът е в стаята. И ние не го виждаме
Предполагаемият саботаж на газопровода „Северен поток“ доведе до сериозно безпокойство за въздействието върху околната среда от изтичането на метан. Учените предупреждават, че това може да е най-голямото изтичане, регистрирано някога. И все пак това представлява приблизително същото количество, което петролната и газовата индустрия отделя по света на всеки два дни, пише Флавия Солацо*.
Когато бъдат готови окончателните оценки, най-вероятно ще се окаже, че газът, който изтече при аварията на тръбопровода „Северен поток“, е най-голямото регистрирано изпускане на метан от нефтената и газовата индустрия.
Но забележително е, че тези катастрофални емисии представляват приблизително същото количество метан, което индустрията отделя в световен мащаб на всеки няколко дни. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) световната индустрия отделя 82.5 милиона тона метанови емисии годишно.
Продължаващата криза с метана представлява сериозна заплаха за климата на Земята, но рядко попада в новините. Газът има 80 пъти по-силен затоплящ ефект от въглеродния диоксид. В момента този газ над една четвърт от днешното затопляне.
Днес разполагаме с технологиите за намаляване на замърсяването с метан в световен мащаб от нефтения и газовия сектор със 75% до 2030 г. Това, което все още нямаме, е цялостно законодателство за прилагане на тези решения. Изследванията показват, че едно бързо, широкомащабно усилие за намаляване на емисиите на метан може да забави скоростта на затопляне с 30%.
За разлика от CO2, метанът, който е основен компонент на изкопаемия газ, е потребителска стока с пазарна стойност. Улавянето на глобалните емисии на метан през 2021 г. би довело до допълнителни 180 милиарда кубически метра изкопаем газ – повече от това, което Европа е внесла от Русия през тази година.
Разхищаването на този ценен изкопаем енергиен източник, когато Европа се опитва да компенсира руските доставки, а цените на енергията са рекордно високи, е нещо, което просто не можем да си позволим.
Европа е в уникална позиция да намали тези отпадъци в собствените си граници и в световен мащаб чрез позицията си на най-големия вносител на изкопаеми горива в света.
Първите стъпки вече са предприети. Европейската комисия стартира Global Methane Pledge и заедно със САЩ предоставя подкрепа на Международната обсерватория за емисиите на метан (IMEO). ЕК участва в партньорството за нефт и газ метан (OGMP) 2.0 и подписа меморандуми за разбирателство с Египет, Израел, и Азербайджан, за включване на насоките на REpowerEU за справяне с изтичането на метан.
Но най-важното бе, че през декември 2021 г. ЕК предложи нов регламент за намаляване на емисиите на метан от енергийния сектор. Това е добра отправна точка за Европа да „почисти“ своите граници и да даде пример на останалите.
Въпреки това, ако ЕС иска да постигне целта си за намаляване на емисиите на метан с 55% до 2030 г., има нужда от още мерки. Институциите трябва по-стриктно да наблюдават спазването на правилата от бизнес, да се увеличи честотата на откриване и ремонт на течове, което би позволило значително намаляване на емисиите и ограничения за изпускане и факелно изгаряне на метан.
Компаниите, участващи в OGMP 2.0, вече ще са постигнали сегашните изискванията за мониторинга. Всеки новият регламент трябва да отразява най-добрите международни практики и да се приведе в съответствие с ангажиментите и сроковете на партньорството за нефт и газ (OGMP 2.0).
ЕС внася 90% от газа и 97% от петрола, който консумира, неговият външен „метанов отпечатък“ е поне осем пъти по-голям от вътрешния.
Изследванията показват, че често емисиите на метан са по-високи от докладваните и практиката на изгаряне на изкопаем газ за намаляване на емисиите на метан е по-малко ефективна от предишните оценки. Необходими са по-стабилни задължения за мониторинг и докладване, базирани на измервания, защото не можем да контролираме това, което не знаем.
Вместо да стане по-силен, предложеният регламент може да бъде отслабен от безмилостно лобиране от страна на индустрията за изкопаеми горива. Ако това се случи, Европа ще загуби решаваща възможност да ръководи глобалните усилия за намаляване на метана.
Можем ли да си позволим да се оттеглим от това, особено в светлината на климатичните бедствия и рязко нарастващите цени на енергията? Слонът е в стаята. И ние не го виждаме.
*Флавия Солацо е старши директор на Енергийния преход на ЕС в Европейския фонд за защита на околната среда
източник: euractiv.bg
