Въглеродният отпечатък на България е пренебрежимо нисък в сравнение с всички други източноевропейски страни, ако трябва да се говори как завръщането на въглищата се отнася политически и икономически към Зелената сделка
Въпреки апокалиптичните пророци, с които е пълен българския парламент, България излиза като една от най-печелившите страни от руската агресия в Украйна. През първата половина на 2022 година страната вече е на трето място в Европа по нетен износ на електроенергия, а високите цени означават и големи печалби. Данните на енергийния тинк танк Enappsys показаха, че България е изнесла нетно 6.6 тВтч ток към други държави, като най-често това са съседните Румъния, Гърция, Турция, Северна Македония и Сърбия.
Продажбата на ток на Балканите е донесла приход от близо 1.5 милиарда евро на държавния Български енергиен холдинг (БЕХ), който преди войната бе изправен в трудна ситуация заради скъпите парникови квоти и изправеното пред фалит софийско централно парно. С печалбите държавата успява да компенсира бизнеса за високите цени на борсите, а цената на тока за битовите потребители остава без промяна на фона на поскъпването навсякъде в Европа.
Балканите разчитат изключително много на българските въглища. Сърбия сключи договор с Българския за внос на огромни количества български въглища, които да компенсират несигурността на газовия и петролния пазар. Северна Македония сключи договор за внос на българско електричество, който ще бъде в сила през зимата.
България произвежда близо половината от своето електричество от собствените си въглищни депозити. Други 25% идва от ядрената електроцентрала в Козлодуй. Поради тази причина електричеството от въглища заема най-голям дял в българския износ на електроенергия. На второ място е електричеството произведеното от ядрената електроцентрала в Козлодуй.
“Българският износ на ток играе значителна роля за стабилизиране на енергийната мрежа на Балканите. Голямо е и значението на българските въглищни централи за региона. Капацитетът за износ е натоварен до максимум”, коментира главният икономист на Института по енергиен мениджмънт Калоян Стайков пред EURACTIV България.
„Много важна е ролята на България, защото Югоизточна Европа изпитва недостиг на електроенергия, което може да се проследи през годините. Традиционно страната ни е износител, а тази и миналата година ролята й се засили още повече, защото този регионален дефицит беше надграден върху целия енергиен дефицит в ЕС. Съответно необходимостта от износ се увеличи“, допълни той.
През 2022 година за първи път в историята държавни въглищни мини „Марица Изток“ сключи договор за износ на въглища извън страната – към Сърбия. Това означава, че България заема ключова роля в облекчаване на енергийния недостиг в региона.
„Голямо е значението на българските въглищни централи. Капацитетът за износ е натоварен на максимум, при положение, че в момента не се използва единият от реакторите на АЕЦ „Козлодуй“, тъй като е в годишен планов ремонт. Съответно сега България успява да покрие собствените си нужди и да поддържа високи нива на износ“, каза Стайков.
В тази ситуация намаляването на натоварването на някои от значимите въглищни централи в България има потенциал да влоши значително ситуацията на Балканите, защото регионалният недостиг на енергия е част от общоевропейския недостиг. Това означава, че мощностите трудно могат да бъдат компенсирани.
На въпрос как завръщането на въглищата се отнася политически и икономически към Зелената сделка, Стайков напомни, че въглеродният отпечатък на България е пренебрежимо нисък в сравнение с всички други източноевропейски страни.
България е много назад с принос от 1,5% към общия енергиен отпечатък в целия ЕС, показва статистиката на Института за енергиен мениджмънт. Въглеродният отпечатък на Германия е с 28%, Полша – 15%, Италия – 14%, Нидерландия – 7%, Испания – 7%, Чехия и Франция са с по 5%. Тази данни са за 2021 г., но ситуацията тази година ще е вероятно дори по-лоша, защото всички страни се обърнаха към въглищата, след като цените на природния газ се покачиха.
Преосмисляне на Зелената сделка
Калоян Стайков смята, че каквото и да се случи със Зелената сделка оттук нататък, тя трябва да се преосмисли. Зелената сделка, Парижкото споразумение за климата и плановете за възстановяване са приети, без войната да е била в картите.. Към онзи момент не е имало енергиен дефицит в такива мащаби, както и такава несигурност за енергийните доставки в бъдеще. Според него тези политики не трябва да се преосмислят генерално, но трябва да се преосмислят стъпките за постигането им.
„Не става въпрос генерално дали да вървим в тази посока, а как най-устойчиво да се движим, за да не се стигне до ситуации като миналата година. Тогава видяхме какво става като няма яснота. Отговорът е много прост – пускат се въглищните централи. Очевидно тази политика, която следвахме през последните 10-20 години за енергиен преход не дава желаните резултати и се връщаме назад“, обясни той.
Експертът подчерта, че на преден план изниква въпросът, ако сега разчитаме на въглищните централи, какъв е бил смисълът да ги затваряме предишните години, а на някои от тях да им променяме горивните инсталации, така че да могат да работят и на природен газ. Всичко това при положение, че сега някои европейски страни правят точно обратното – инвестират ТЕЦ-овете на природен газ да могат да работят на въглища.
„Надявам се да се преосмислят тези приоритети и да не се лутаме от една в друга крайност, а по-скоро да проявяваме малко повече разум и прагматизъм“, заключи Стайков.
източник: euractiv.bg
