Въпросът за еврото е политически. Липсата на редовно правителство е проблем, пропускаме срокове, подчерта Димитър Радев, който е на изслушване в Народното събрание
За еврото е нужна категорична политическа подкрепа и ясен мандат на управителя на БНБ. Това заяви от парламентарната трибуна управителят на БНБ Димитър Радев.
Гуверньорът на Народната банка отбеляза, че България има сериозно забавяне по процеса за присъединяване към еврозоната.
Политическото решение за Еврозоната ще има своята цена и тя няма да е малка, подчерта Димитър Радев при изслушването си в парламента относно готовността на България за членство в Еврозоната. Той призова депутатите да се фокусират върху това как да разрешат политическата криза. По думите му със служебно правителство „тази работа с Еврозоната няма как да стане“.
„Липсата на редовно правителство и ясен политически ангажимент за процеса са основен проблем пред присъединяването към Еврозоната. Пропускаме срокове. Миналата година беше подписан меморандум с Хърватия за бъдещите евромонети. Това е предварително изискване. Ние изоставаме с месец и половина от графика“, информира депутатите Радев.
„Моля, постарайте се да решите политическата криза“, призова Радев и припомни, че в момента няма нито редовно правителство, нито постоянно ръководство на БНБ – той е изпълняващ длъжността, въпреки че мандатът му приключи. Предходният парламент не успя да избере негов заместник, а скандалите между ПП и ИТН дали да сложат начело на банката Андрей Гюров или Любомир Каримански стана една от причините за разпада на Четворната коалиция.
„Със служебен кабинет и служебно ръководство на БНБ няма как да стане“, подчерта обаче Димитър Радев.
„Истинският дебат днес е „за“ или „против“ еврото като символ на европейския проект и нашата ангажираност с този проект. Въпросът за Еврозоната е преди всичко политически, а не експертен. Отговорът на този въпрос трябва да бъде даден от Народното събрание. Въпросът е дали България да остане неопределено дълго време в бъдещето закотвена в дълбоката периферия на Европа с бедност, корупция, външни зависимости и институционална немощ, или това да се промени чрез ускоряване на вече забавения процес за присъединяване към Еврозоната“, каза той от парламентарната трибуна.
Докладите на БНБ са категорични, че предимствата от членството ни в Еврозоната са в пъти повече от рисковете.
„Няма необърнат камък по тази тема. Има достатъчно представителни и сериозни анализи. Добавянето на нови трудно ще добави качество. Нуждаем се не от нови анализи, а от конкретни действия“, призова шефът на БНБ.
Той посочи, че това е третата дискусия на тема анализ на ефектите от присъединяване към Еврозоната в парламентарен формат, в която участва в последните шест месеца.
Преди това Корнелия Нинова, председател на ПГ на „БСП за България“, която е инициатор на изслушването, постави въпроси към управителя на БНБ, сред които вярно ли е, че за да отговорим на изискванията за влизане в Еврозоната, трябва да свалим рязко инфлацията на 6-7%, дефицитът да влезе в рамките на 3 %, това може ли да стане с много рязко намаляване на разходите за заплати, социални плащания и това би ли довело до рецесия на икономиката. Нинова попита и за доклада, който трябваше да бъде изготвен за плюсовете и минусите от влизането в Еврозоната.
Целта на това изслушване е да кажем на хората истината, не да идеологизираме, не да политизираме, коментира лидерът на БСП. По думите ѝ в момента не можем да влезем в Еврозоната.
