Русия предлага фундаментално различен, справедлив подход към изграждането на това, което Путин нарече „симфония на човешката цивилизация“. И това ще прави целият незападен свят през следващото десетилетие, което наистина ще бъде не само най-опасното, но и най-важното за целия период след 1945 г.
Анализ на Пьотр Акопов, РИА Новости
Във вчерашната реч на Владимир Путин на форума във Валдай мнозина смятаха за основното предупреждението му, че „се намираме в историческа повратна точка, пред вероятно най-опасното, непредсказуемо и в същото време важно десетилетие след края на Втората световна война“. Но прогнозата за предстоящите тестове не е никак нова и сама по себе си не беше ценна за Путин – тук е важен контекстът, в който беше казана:
„Историческият период на неразделното господство на Запада върху световните дела завършва, еднополюсният свят се превръща в нещо от миналото… Западът не е в състояние еднолично да управлява човечеството, но отчаяно се опитва да го направи и повечето от народите по света вече не искат да се примиряват с това. Това е основното противоречие на новата епоха. Използвайки думите на класиците, ситуацията е до известна степен революционна: висшите класи не могат, а низшите класи повече не искат да живеят така“.
Речта на Путин беше посветена именно на дискусиите за бъдещето на човечеството – при това той говори не само за безизходицата и кризата на западния план за глобализация, но и очерта алтернатива му, като обозначи границите, който Русия предлага да изгради. Предложи го на всички – включително и на Запада, който така или иначе „ще трябва да започне равностоен разговор за общото ни бъдеще и колкото по-скоро, толкова по-добре, разбира се“.
Но засега Западът упорства в опитите си да запази своята обречена, неуловима хегемония. Това само по себе си е много опасно – и Путин дори предупреди, че „всеки път Западът ще трябва да плаща и да плаща все повече и повече за опитите си да запази своята хегемония“.
Сега Западът, както обикновено, си играе на ескалация, отбеляза Путин, но залозите за него са възможно най-високи:
„Властването над света е точно това, което така нареченият Запад е заложил в играта си. Но тази игра със сигурност е опасна, кървава и, бих казал, мръсна. Тя отрича суверенитета на страните и народите, тяхната самобитност и уникалност, не зачита интересите на други държави“.
Либералният световен ред по американски модел не само умножава хаоса с всеки изминал ден, но става все по-нетолерантен дори към самите западни страни, към опитите им да демонстрират каквато и да е независимост, каза Путин.
Но светът по своята същност е многообразен и опитите на Запада да подкара всички под един шаблон са обективно обречени, нищо няма да излезе, каза президентът, още повече че „те нямат идеи за съзидание и положително развитие, те просто нямат нищо да предложат на света, освен да запазят своето господство“.
Силите за поддържане на това господство обаче вече ги няма – и всяка година ситуацията за Запада ще става все по-трудна. Върхът наистина не може – и единственият въпрос е кога дъното, тоест незападният свят, ще успее да координира действията си за мирна трансформация на световния ред. Именно мирно, тоест да не се даде възможност на Запада да разшири господството си чрез провокиране на конфликти и войни.
Путин е абсолютно сигурен, че незападният свят не е съгласен с продължаването на западното господство, защото Западът претендира не просто за световно лидерство, а за подчинение на всички и всичко. Нещо повече – това подчинение в изпълнението на англосаксонския план за глобализация просто би довело до унищожаването на цялата процъфтяваща сложност на световните цивилизации, свеждането на цялото население на земята до типа на безличен универсален потребител:
„Именно върху обединението, върху финансовия и технологичния монополизъм, върху заличаването на всички и всякакви различия е изграден западният модел на глобализация – неоколониален по своята същност – и за това използва и финансовите ресурси, и интелектуални, човешки и икономически възможности на цялата планета, за да сътвори така наречената нова глобална взаимозависимост.“
В тази връзка Путин припомни думите на Александър Зиновиев – че за оцеляването на западната цивилизация на достигнатото ниво е „необходима цялата планета като среда за съществуване, необходими са всички ресурси на човечеството“. В речта си президентът цитира и Достоевски, Солженицин, Данилевски, като цитира последния, че никоя цивилизация не може да се гордее, че представлява най-високата точка на развитие, а прогресът не се състои в това да вървим в една и съща посока за всички, а в това „да се произхожда от всички полета, съставящи историческата дейност на човечеството, във всички посоки.“ Тоест многообразието на човешките цивилизации и начини на живот е това, на което Русия залага – изхождайки от националните си интереси и целите за изграждане на нов световен ред.
Путин предлага своето виждане за принципите, върху които трябва да се гради съпротивата срещу Запада (не само идеологически, но и духовно безплодна), срещу западния проект за обезличаване и обединение на човечеството:
„Убеден съм, че на диктатурата може да се противопостави само свободата на развитие на страните и народите, на деградацията на индивида – любовта към човека като творец, примитивното опростяване и забрани – процъфтяващата сложност на културите и традициите“.
И той описва как вижда бъдещия световен ред:
„Смисълът на днешния исторически момент е именно в това, че пред всички цивилизации, държави и техните интеграционни обединения наистина се откриват възможности за собствен, демократичен, самобитен път на развитие. И преди всичко ние вярваме, че новият световен ред трябва да се основава на закона и правата, да бъде свободен, независим и справедлив“.
В същото време самобитното развитие в никакъв случай не означава изолация, автаркия, подчерта Путин – напротив, те предполагат активно, взаимноизгодно сътрудничество на справедливи и равнопоставени принципи.
„Ако либералната глобализация е обезличаване, налагане на западния модел на целия свят, то интеграцията, напротив, е отключване на потенциала на всяка цивилизация в интерес на цялото, в името на общата изгода. Ако глобализмът е диктат, в крайна сметка всичко до това се свежда, то интеграцията е съвместно разработване на общи стратегии, изгодни за всички“.
Основните строители на новия световен ред ще бъдат „центровете на властта“ – държавите-цивилизации и големите регионални обединения:
„Русия смята за важно по-активното задействане на механизми за създаване на големи пространства, изградени върху взаимодействието на съседни страни, чиято икономика, социална система, ресурсна база, инфраструктура се допълват взаимно. Такива големи пространства, всъщност, са основата на многополюсния световен ред – икономическата основа. От техния диалог се ражда истинското единство на човечеството, много по-сложно, оригинално и многоизмерно, отколкото в опростените идеи на някои западни идеолози.
За това особена роля играе Евразия, която Путин нарече „самодостатъчен комплекс с гигантски ресурси от всякакъв вид и огромни възможности“. Този път Путин не говори за геополитическа конфронтация, но начинът, по който описа Евразия, е пряко свързан с основните постулати на геополитиката: борбата между сушата и морето, Евразия и Атлантическия океан. Атлантистите (т.е. островните сили САЩ и Обединеното кралство ) не могат да контролират света, освен ако не контролират Евразия (или поне не могат да играят на „разделяй и владей“ там). И сега всичко върви към това, че атлантиците ще запазят контрола само над Европа, която Путин нарече „западния край на Евразия“, като подчерта, че тя може да бъде нейната естествена част:
„Но много от нейните лидери са възпрепятствани от убеждението, че европейците са по-добри от другите, че не е редно да участват в някои начинания наравно с останалите. Зад тази арогантност те някак си не забелязват, че самите те вече са се превърнали в чужда периферия, всъщност са се превърнали във васали – често и без право на глас.
Но речта на Путин не беше насочена към европейците – той вече не вярва в способността им да се борят за интересите си и в краткосрочен план, те просто нямат шанс да излязат от контрола на англосаксонците. Въпреки че Путин им напомни, че „многополярността е единственият шанс за Европа да възстанови своята политическа и икономическа субектност“, той се обърна преди всичко към целия незападен свят, призовавайки ги да изградят постзападен, истински демократичен световен ред:
„Убеден съм, че истинската демокрация в един многополюсен свят, на първо място, предполага възможността всеки народ – искам да подчертая това – всяко общество, всяка цивилизация да избере своя собствен път, своя собствена обществено-политическа система.
В същото време диалогът на цивилизациите за изграждането на нов световен ред ще се основава на техните духовни и морални, традиционни ценности – които, за разлика от т. нар. неолиберални ценности, са уникални и не могат да бъдат налагани на никого, отбеляза Путин:
„Това е нашето разбиране за традиционните ценности и този подход се споделя и приема от по-голямата част от човечеството. Това е естествено, защото именно традиционните общества на Изтока, Латинска Америка, Африка, Евразия формират основата на световната цивилизация.“
Путин отново и отново предупреди Запада за неизбежността на прехода от диктат към диалог – а това в крайна сметка е в интерес на самия Запад. Ако, разбира се, мислят за бъдещето си там:
„Зачитането на особеностите на народите и цивилизациите е в интерес на всички. Всъщност това е и в интерес на така наречения Запад. Губейки превъзходство, той бързо се превръща в малцинство на световната сцена. И, разбира се, правото на това западно малцинство на собствена културна идентичност, разбира се, искам да подчертая това, то трябва да бъде гарантирано, трябва да бъде третирано с уважение. Но, подчертавам, на равна нога с правата на всички останали.
Ако западните елити смятат, че могат да инжектират в съзнанието на своите хора, в своите общества, според мен, новомодни тенденции като десетки джендъри и гей паради, тогава така да бъде. Нека си правят каквото си искат! Но това, което със сигурност нямат право да правят, е да изискват от другите да следват в същата посока.“
Речта на Путин се превърна в своеобразен манифест за бъдещия нов постзападен световен ред – основан не на хитри англосаксонски „правила“, а на диалог и съгласуване на интересите между разнородните световни цивилизации. Путин предлага реална алтернатива на атлантическия проект за глобализация с неговия постхуманизъм и омраза към всяка традиция.
Целият свят разбира, че атлантическият проект се провали – и Русия приближава краха му, или по-скоро опитът на Запада да отмени страната ни, ускорява краха на техния глобален проект. Но Русия не работи само върху упадъка на света по американски начин – тя призовава всички да ускорят работата по нов световен ред. В това не претендираме да бъдем нов хегемон – Путин специално отбеляза, че не става дума за смяна на една доминация с друга, за смяна на Запада с Изтока.
Не, ние предлагаме фундаментално различен, справедлив подход към изграждането на това, което Путин нарече „симфония на човешката цивилизация“. И това ще прави целият незападен свят през следващото десетилетие, което наистина ще бъде не само най-опасното, но и най-важното за целия период след 1945 г.
източник: РИА Новости; превод и редакция: BIG5
