Защита на редакционната независимост от политическа намеса, публична действителна собственост на медиите, прозрачна държавна реклама и стабилно финансиране на обществените медии са част от мерките, залегнали в проекта на нов Европейски законодателен акт за свободата на медиите
Днес в Дома на Европа се проведе дискусия „Европейски законодателен акт за свободата на медиите“. На нея бяха обсъдени мерките залегнали в предложения от Европейската комисия законодателен акт за свободата на медиите.
Защита на редакционната независимост от политическа намеса, публична действителна собственост на медиите, прозрачна държавна реклама и стабилно финансиране на обществените медии са част от мерките, залегнали в проекта на нов Европейски законодателен акт за свободата на медиите. Документът беше представен на дискусия, организирана от Бюрото на Европейския парламент в България и списание „Ентърпрайз“.
Пресаташето на Представителството на Европейската комисия в България Никола Миладинов подчерта, че за първи път изрично в европейски закон се записва, че правителство или други държавни органи нямат право да се намесват по какъвто и да било начин в редакционните решения:
„Потърпевшите медии, това е ключово, и журналисти ще могат да съдят властите, ако те нарушат този европейски закон“.
От всяка държава-членка на Европейския съюз се изисква в националните си закони да гарантират открита, недискриминационна процедура за назначаване и уволняване на ръководителите и членовете на Управителния съвет на обществените медии. Създава се Европейски съвет за медийни услуги:
„Това няма да бъде европейско министерство на истината, нито европейски жандарм за контрол над медийния сектор. Съветът заменя и ще е правоприемник на групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги ЕРГА, в която сега участва и българският Съвет за електронни медии“.
Евродепутатът Елена Йончева изрази увереност „най-късно до края на следващата година да бъде постигнато съгласие по разпоредбите на регламента актът да влезе в сила съвсем скоро“.
Подробности в ефира на Радио София разказаха Надя Гогова – организатор на дискусията, Елена Матеева – изп. дир. на Българското дружество за връзки с обществеността и Елена Йончева, евродепутат от Брюксел. По думите на Гогова Европейският съюз е най-големият демократичен единен пазар в света и ролята на медийните дружества е жизненоважна, а в последните години ставаме свидетели, че върху медиите се упражняват различни форми на натиск.
„Това, което днес се предлага за първи път от Европейската комисия е да има общи гаранции за защита на свободата и плурализма на медиите в ЕС“, поясни Гогова.
Тя отбеляза, че някои от акцентите на дискусията са:
· Защита на редакционната независимост
· Забрана за използване на шпионски софтуер срещу медиите
· Независими обществени медии
· Тестове за медиен плурализъм
· Прозрачна държавна реклама
· Защита на медийното съдържание онлайн
· Ново право на потребителите да персонализират медийното си предлагане.
Елена Матеева сподели, че европейските медии от много време очакват този законодателен акт, тъй като той ще им даде спокойствието и свободата да правят истинска и качествена журналистика.
„Какво означава това? Да предоставят достоверна информация, да вършат редакционна работа без да изпитват върху себе си влиянието на политици, политически партии и корпоративни интереси във връзка със собствеността на медиите. Тоест, да правят чиста журналистика“, отбеляза тя.
По думите й без чиста информационна среда нито едно общество не може да функционира адекватно. Освен това работата по регламента още не е привършена, което означава, че мнението на България също ще бъде чуто и ще бъде отразено във въпросния регламент.
„Една от целите е да бъде запазена независимостта на медиите, но цяла една държава и всичките регулаторни медийни органи ще бъдат представлявани от един единствен човек“, каза Матеева.
По темата се включи и евродепутатът Елена Йончева, която участва пряко в разработването на регламента. Тя каза, че преди две години е била направена специална резолюция по темата за медийната свобода.
„Изрично настояхме ЕК да предприеме действия за въвеждане на европейски стандарти, конкретно за медийната свобода. Основното предложение, което дадох в резолюцията още от 2020 г. беше за създаване на цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода именно на европейско ниво“, каза тя.
Йончева допълни, че идеята е цялото финансиране да не минава през съответните политически партии или управлението, което е в момента за да не може по този начин да въздейства върху медиите по какъв начин и през каква призма те да интерпретират съответните теми.
„Един от важните елементи е новата роля на ЕК да извършва годишен мониторинг върху медийния пазар на всяка една държава членка. Тоест, ние всяка година ще имаме обективна информация какво се случва с медийния пазар в България и доколко различни медии и различни платформи отговарят на стандартите за журналистика“, посочи Йончева.
Относно фалшивите новини Йончева поясни, че макар да няма правна дефиниция какво точно представляват те, единственият път за борба с фалшивите новини не е забрана на медии, сайтове и акаунти.
„Това е мое лично мнение. Този подход не е продуктивен, опасен е и той е признак на зараждане на авторитаризъм. Не може да спрете информация, която циркулира със забрани, защото това създава още по-голямо търсене по темата и защото така подценявате аудиторията, като й казвате, че не е способна на критично мислене“, отбеляза тя и допълни:
„Като че ли думата „цензура“ е ребрандирана вече и тя се нарича „борба с фалшивите новини“. Да, има фалшиви новини, има цели центрове, които ги бълват, но не може критичното мислене и различното мнение да се окачествява като фалшива новина всеки път“.
Предстои ЕП и държавите членки да обсъдят предложението на комисията за този регламент в рамките на една обикновена законодателна процедура и след като бъде приет окончателният текст, той ще бъде пряко приложим в целия ЕС.
източник: БНР
