От „Промяната“ искат нов бюджет за 2023 г., а работодателите – удължаване на сегашния, като ключов аргумент изтъкнаха политическата нестабилност и опасността от популистки свръхразходи, които биха поставили под риск нормалното функциониране на икономиката
Без решение за бюджета приключи срещата между партия „Продължаваме промяната“ и Съюза на работодателите. Срещата, инициирана от ПП, се проведе в сградата на Народното събрание. Целта бе да обсъдят визията си и работещите решения за бизнеса и гражданите във връзка с Бюджет 2023.
В хода на разговора всички представители на работодателите потвърдиха решението си да подкрепят удължаването на действащия бюджет и за следващата година, а като ключов аргумент изтъкнаха политическата нестабилност и опасността от популистки свръхразходи, които биха поставили под риск нормалното функциониране на икономиката.
Според съпредседателя на ПППП Асен Василев, „ако догодина сме без ясна фискална рамка и в условия на политическа нестабилност, нещата ще са много тежки“. Той обаче, не отрече риска от популизъм, макар „като цяло да има мнозинство бюджетният дефицит да бъде задържан в рамките на 3%“.
Мария Минчева – зам.-председател на БСК, подчерта, че за бизнеса най-важно е да има предвидимост и да има редовен кабинет и бюджет.
„За нас е притеснително, че няколко месеца ще действа бюджет, който миналата година се прекроява три пъти. Нашето ниво на зрялост не предполага да правим по 6-7 актуализации на бюджета си годишно. България вече много драстично изостава по политиките, които трябва да провежда, за да достигне желания икономически растеж и стандарт. Двигателят на икономиката не може да стартира, ако няма правилни политики, а политики се провеждат на база бюджет. В същото време, ако няма редовно правителство, според нас е много по-голям рискът всяка партия, действаща реално в предизборна обстановка, да прокара предложения, които не са съобразени с реалните фискални възможности, а са електорално интересни“, каза Мария Минчева.
Тя обърна внимание върху Директивата за адекватните минимални работни заплати (МРЗ), по която БСП вече внесе законопроект, а има сигнали, че и ПППП възнамеряват да внесат проектозакон. Зам.-председателят на БСК подчерта, че е налице очевидно неразбиране на Директивата и че „в момента се говори само за социалния показател издръжка на живот, но не се говори за икономическите показатели. Това са важни въпроси, които трябва да бъдат уредени по внимателен начин и в диалог с ангажираните по темата страни“.
Станислав Попдончев – зам.-председател на БСК, допълни, че средната работна заплата е вече 1787 лв. и няма сектор, който е с под 1000 лв. заплата. „Тук не е въпросът дали бизнесът се страхува от ръст на минималната работна заплата. Въпросът е как се определя тази заплата – дали това става административно, или чрез преговори, дали е една за страната, или е по икономически дейности“.
Ръстът на минималната работна заплата от януари 2019 година към днешна дата съвпада напълно с ръста на инфлацията. Това каза пред журналисти Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Към момента ръстът на минималната работна заплата е покрил ръста на инфлацията, посочи Велев. Той допълни, че инфлацията от 1 януари 2019 г. до септември 2022 г. е 27 % и ръстът на минималната заплата от 2019 г. досега е също толкова.
Всички ръстове на социални плащания, които не са свързани с ръста на производителността, икономиката, на продукцията, продажбите, производството, водят до ръст на инфлацията, а той води до обезценяване на малкото спестявания, които хората имат, каза Велев.
