Френи и Гяуров. Спомен по снимка

BIG5ПРОФИЛФрени и Гяуров. Спомен по снимка

 

Кеворк Кеворкян: Тия типове дори за Гяуров нямаха време… Ние сме нацията, която се сеща за първите си хора, едва когато ги види в ковчега… Накрая боклукът, който ни засипва от сутрин до вчера, ще ни остави без всякаква самоличност

 

Може да бъде изображение с 2 душиРовех във фотоархива на „Всяка неделя“ – и попаднах на Мирела Френи.

И споменът, а и гневът ми взеха да се разплитат.

Сетих се, как Мирела Френи – съпруга на Гяуров и също несъмнено световна знаменитост – се разплака в студиото ми през есента на 2004 година.

Седмици преди това великият ни бас беше починал и Френи прегази гордостта си, за да покаже, колко нечувствителни са управниците ни.

Това сигурно й е коствало много усилия, но тя все пак го направи.

Тия типове дори за Гяуров нямаха време.

Тогава Симеон се къдреше в Министерския съвет, но и той, европеецът с потури, не се беше сетил да каже две думи на вдовицата на Гяуров.

А това, всъщност, щеше да бъде знак на уважение към Историята, която на думи всички почитат, пък и всички гледат да се отъркат в нея.

Потурнаци нещастни.

Обаче всяко днешно нищожество ги кара да тичкат, да се снимат с него и пр.

Не знаех какво да кажа на Мирела Френи, мълчах и се чудех, как с такива свирепи комплексари изобщо ще оцелее културата ни.

Разбирам, че днешните никаквици искат да лъснат най-отпред.

Обаче, все пак, във всичко трябва да има някаква мярка.

Един-единствен патент трябва да ни бъде признат:

че у нас всеки новодошъл е по-велик от предходниците си, че, всъщност, той е единствено великият.

Ние сме нацията, която се сеща за първите си хора, едва когато ги види в ковчега.

И мнозина се чувстват по-добре от тази гледка.

Може да бъде изображение с 1 човекОтиват си едро скроените хора, а от това сякаш изпитваме някакво облекчение – понеже вече няма да чувстваме укора им.

Никакви хора покоряват публиката.

А истинските духовни величия – някои от тях бяха и световно значими – набързо бяха зачеркнати от общата ни памет.

Френи обожаваше Николай, а той беше величествен във всяко отношение – и вероятно, покрай него, си е мислела възможно най-доброто за българите.

Сигурен съм, че Гяуров не й беше казал нищо осъдително за българския манталитет, за нищо на света не би го направил.

Но това също е една от особеностите на Сляпата Българска Игра със Съдбата: правим се, че не забелязваме накъде сме се запътили – към Нищото.

Почти не останаха хора, които да имат куража да говорят за пропаданията ни.

Може да бъде изображение с 2 души и изправени хора

Имаше една песничка, в която се пееше така: „Трябва да събереш мъката и да я оставиш на тротоара, за да я прибере боклукчията“ – и ние на това разчитаме.

Ако бяхме по-свестни, щяхме да се надяваме Господ да събере мъката ни и да ни отърве от нея.

Няма да се случи.

Накрая боклукът, който ни засипва от сутрин до вчера, ще ни остави без всякаква самоличност.

/фрагменти от дописката „Сатър“/

Кеворк Кеворкян, официална фейсбук страница

[td_block_social_counter]

Последни новини