Докога ще продължи украинската „непобедимост“?

0
249

 

Украйна обсъжда скандалното изказване на съпругата на Зеленски – тя увери, че нейните съграждани са готови да стоят без ток с години. Наистина ли е така, как работят в действителност спешно създадените в цялата страна „пунктове на непобедимост“ и за кого в ​​Украйна има електричество при всякакви условия?

 

Девет от всеки десет украинци са готови да седят с години без електричество в името на членството в ЕС. Съпругата на Владимир Зеленски се опитва да убеди западната общественост в това, изказвайки подобна теза в интервю за BBC.

Или първата дама на Украйна греши с проучването (украински социолози направиха подобно проучване, но не се говори за прекъсване на тока и отоплението), или, меко казано, преувеличава. Но засега нейните бодри уверения не се потвърждават от нищо. И дори обратното: съдейки по телеграм-допитването на украинския народен депутат Александър Дубински, само 4% от анкетираните са готови да понесат такова безобразие за една година. Явно точно затова публикацията с анкетата бързо изчезна от канала на политика в Telegram.

Със сигурност обаче самата ситуация и поведението на участниците заслужават внимание. Особено за да се види картината не само през глупавата пропаганда в изпълнение на съпругата на Зеленски.

Млъкни и търпи

Ракетната атака срещу енергийната инфраструктура на Украйна на 23 ноември не беше най-мощната, но стана най-видимата. Заради натрупания ефект, защото за първи път дори Киев се оказа без ток за 36-60 часа. А също и заради първото масово спиране на украинските АЕЦ.

Жителите на Одеса обаче вече не се изненадват от подобни трудности. При тях е нямало електричество по четири дни и дори седмица, преди първото общоукраинско спиране на тока. И се оказа, че не трябва да се говори публично за това, не трябва да се изразява недоволство, още повече те трябва да се организират съседите на протест, а да се привлича вниманието на властите към ситуацията – още по-невъзможно. Какво е разрешено? Да млъкнат и да търпят.

Всичко това популярно е обяснено на недоволните граждани на Одеса от службите за сигърност, принуждавайки ги освен това публично да се извинят. Извинете ме, не знаех, че по време на война не трябва да се събират съседите на протести; разбирам, че момчетата на предната линия са още по-зле.

За последното няма спор, но службите имат проблем с войната. Формално военното положение в Украйна е обявено от 24 февруари, наскоро то беше удължено до февруари 2023 г. Украйна не е обявила война на никого. Така представителите на властта просто запушват устата на недоволните, възползвайки се от масовото непознаване на правните тънкости. Военното положение налага много ограничения на украинците, до трудовата служба и военния персонал. Но законът не предвижда пълна забрана на протестите.

Но те не просто млъкват. Мина известно време и се появи такова интервю със съпругата на украинския президент. От което не само западният, но и украинският читател научава, че той, оказва се, е съгласен да седи на тъмно и на студено години наред. И е напълно доволен от това, защото тогава ще го вземат в ЕС.

И той чува това не само от Елена Зеленская, но и от кмета на Киев Виталий Кличко. Нищо, казва, само ще станем по-силни. Да не говорим за по-малките пропагандатори. Който е по-глупав – той подхваща същата песен. Който е по-умен разбира: „Да, ясно е накъде духа вятърът. По-добре да млъкна“.

И наистина. Случаят в Одеса едва е ли единственият такъв пример. Но не успяхме да намерим други. И нищо чудно: на неговия пример вече на всички ясно беше обяснено, че руските шпиони във вражеските телеграм канали ги канят на протест. Именно в този дух тези протести ще бъдат отразени от независимата украинска преса. И нищо добро не очаква участниците в тези протести, за съжаление.

Между другото, всички тези разяснения и извинения се случиха точно в навечерието на 21 ноември – Деня на свободата, празнуван в Украйна като памет за първия и втория Майдан, символи на вечната любов към свободата на украинския народ и най-високите прояви на тази любов към свободата. Но изглежда, че единственият бунт в Украйна е срещу Янукович.

Проблемната непобедимост

Отделен срам в тази история е, че готовността на украинците да издържат се разказва предимно от хора, които изобщо не трябва да издържат. Същият Кличко, дори преди да бъде избран за кмет на Киев, имаше разрешение за пребиваване в Германия. Двойката Зеленски, при нужда, ще получи гражданство на всяка страна от ЕС без никакви проблеми.

Въпреки че всички те в Украйна все още се справят добре. В Печерския район на Киев електричеството спира много рядко. В правителствения квартал – изобщо не се изключва. А елитните извънградски къщи са оборудвани с дизелови генератори, слънчеви панели и термопомпи. Там е топло, светло, има интернет, можете да готвите без прекъсване и (извинете) да се пусне водата в тоалетната. При такива обстоятелства защо да не се потърпи?

Но на обикновения украинец, който а) не работи на Банкова/Грушевски; б) не живее в Печерск; в) не си е купил генератор или домашен акумулатор, се предлага да търпи в „пунктовете на непобедимост“. Там може и да се стопли и да зареди телефоните си.

Вярно, несъкрушимостта се оказва фалшива. И не само защото в пунктовете не бяха доставени тези същите генератори – и те (пунктовете), са затворени поради липса на ток. Причините са повече. Сред тези пунктове има най-непобедими – те започват да работят само ако няма ток повече от 24 часа. А докато има ток, макар и с прекъсвания, те са затворени. Никой няма да проучва и изяснява, защо хитрите власти са взели решението да свързват жилищни райони през нощта, за да намалят натоварването на мрежата.

Тоест формално ток има по 10-12 часа в денонощие. Може да се живее. Но те го свързват не на равни интервали през деня, а, да речем, от 22 часа вечерта до шест сутринта. И още няколко пъти по два часа на ден. Който е могъл/имал време, той е сготвил и се е измил. Който не е успял – седи мръсен и гладен. А пунктовете също са затворени: имаше ток 12 часа, какво друго искате?

Или друг трик. Голяма част от пунктовете са разкрити в училища и детски градини. Но от края на август е в сила заповед на Министерството на образованието, която забранява допускането на всякакви външни лица там. Дори родителите нямат право да влизат. Някъде пускат хора, но някъде ги връщат на прага.

И накрая, нека просто преброим. Градските власти обявиха разполагането на 500 такива пункта в Киев. Населението на Киев (дори като се вземат предвид бежанците, които все още не са се завърнали) е около 2,5 милиона души. Оказва се, че за всеки пункт ще се падат пет хиляди души.

Това е несериозна профанация. Дори петдесет души, които се топлят и зареждат смартфоните си някъде в ъгъла на детската градина, вече е огромна тълпа, за която заведението просто не е предвидено. Освен това Зеленски бързо осъзна, че случаят с непобедимостта ще се срине върху главата му. Затова хвърля отговорности на Кличко: нещо не е довършил, нещо не е обмислил.

Морковът за членството

Говорейки за ЕС, според Олена Зеленская, украинците трябва да бъдат взети за дългото им търпение. Никой на ниво еврочиновници не е обещавал нищо подобно, разбира се.

Формално присъединяването на Украйна към ЕС „ще отнеме година или две“ (оценка на комисаря по разширяването Оливер Вархей). В същото време той има предвид, че Украйна бързо и послушно ще изпълнява всички изисквания на ЕС, необходими за това. Сега обаче самите украински медии признават, че Украйна е започнала да буксува. По-специално с прилагането на програмата „Седемте стъпки“. Нещо повече, наскоро Зеленски дори се дистанцира от тези искания, като подписа указ за премахване на доживотния финансов мониторинг на политици.

Но всичките тези „една-две години“ са срокове за напасване по критерии, формално съответствие. Но това не е всичко. „…Нека бъдем откровени, в контекста на съществуващите институционални и бюджетни договорености, ЕС не е в състояние да отговори на очакванията, които създава [в Украйна по отношение на присъединяването й към ЕС – бел. ред.]“, смята португалският премиер Антониу Коща. И в Европа има достатъчно такива скептици.

Германската преса посочва и друга причина: с приемането на Украйна в ЕС центърът на властта явно ще се измести към Източна Европа, а самата Украйна ще получи 52-59 места в Европейския парламент и 9% от гласовете в съвета на ЕС. Общата тежест на Украйна и Полша в Съвета на ЕС ще бъде равна на тежестта на Германия. На Украйна и сега й дават за храна и за война, но като дълг. А защо да споделяме и властта?

Що се отнася до кандидатурата на Украйна, достатъчно е да си припомним примера с Турция, която получи този статут през 1987 г. През тези 35 години всички, които искаха, се интегрираха в ЕС индивидуално, „окупирайки“ Европа със щандове за шаурма. Не виждаме причина поради която ЕС не може да минира Украйна за същия период от време.

Автор: Николай Стороженко

Източник: vz.ru, превод: BIG5

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here