Красивите, изпълнени с дълбоки чувства, приказки на Андерсен продължават да вълнуват и до днес
Датският писател и поет Ханс Кристиан Андерсен се ражда на 2 април 1805 г. в Одензе. Баща му е бил обущар, а майка му – перачка. Андерсен искал да стане оперен певец и затова през 1819 г. заминал за Копенхаген. Гласът му обаче бил слаб, приели го като ученик по танци в Кралския театър. Директорът на театъра, Йонас Колин, го взел под свое покровителство и останал негов приятел до края на живота си. Лично крал Фредерик VI се заинтересувал от момчето и му уредил да учи безплатно в класическа гимназия в Слагелзе.
Преди още да започне училището, Андерсен издава през 1822 г. първата си книга. През 1829 г. постига голям успех с “Пътешествие пеша от канала Холмен до източната част на Амагер” – книгата излиза и на немски, – а през 1833 г. получава от краля пътническа стипендия. Така Андерсен осъществява първото си странстване из Европа – посещава Германия, Франция, Щвейцария и Италия. В началото на 1835 г. излиза първият му роман “Импровизатор”. През същата година е издадена в Копенхаген и част от неговите “Андерсенови приказки”.
С творчеството си Андерсен донася голяма слава на своята страна. Затова в негова чест в столицата на Дания е издигнат паметник, превърнал се в символ на Копенхаген – бронзова фигура на малката русалка. Най-авторитетната награда в света за детска литература носи името на Ханс Кристиан Андерсен.
“Малката русалка”, символът на Копенхаген
В края на 2012 г. ранна творба на Ханс Кристиян Андерсен бе открита на дъното на архивна кутия близо до родния град на датския писател. Експерти смятат, че е писана в ученическите му години. Творбата, наречена “Лоената свещ” (от англ. – Tallow Candle), вероятно е и първата приказка на световноизвестния разказвач. Историята в нея описва една почитана свещ, която след време обаче бива занемарена и пренебрегната, докато нейната вътрешна красота не бива открита и възпламенена наново. Откритият ръкопис е посветен на г-жа Бункелфлод “от нейния отдаден Х. К. Андерсен”. Експертите твърдят, че приказката е написана от автора на “Грозното патенце” през 20-те години на XIX век. Смята се, че г-жа Бункелфлод е вдовица, която писателят посещавал, четял й и вземал от нея книги назаем като дете.
Предлагаме ви да си спомним за Андерсен с откъс от приказката му „Малката кибритопродавачка“:
„… То запали още една клечка и тогава се намери под една великолепна новогодишна елха. Тя беше много по-голяма и по-хубава от оная, която момиченцето беше видяло през прозорците на един магазин. Хиляди свещи горяха по зелените й клончета и шарени картинки — от ония, които красят прозорците на магазините — гледаха момиченцето. То протегна ръчички към тях, но в тая минута клечката изгасна. Свещите по елхата започнаха да се издигат нагоре, все по-високо и по-високо, най-после му се сториха като небесни звезди. Една от звездите падна и остави след себе си дълга огнена бразда.
„Някой умира в тоя час!“ — помисли си момиченцето, защото баба му, която го обичаше много, но бе умряла вече, му беше разказвала, че когато пада някоя звезда, тогава се възнася към бога една човешка душа.
Момиченцето драсна още една клечка; стана пак светло и старата му баба се изправи пред него светла и лъчезарна, кротка и любеща…
— Бабо — извика детето. — Вземи ме със себе си! Аз зная, че ти ще си отидеш, когато клечката угасне; ти ще се изгубиш като топлата печка, като чудно опечената гъска, като хубавата голяма елха! — И то бързо издраска цялата кутия клечки, защото искаше да задържи баба си за по-дълго време.
И клечките светнаха толкова силно, че наоколо стана светло като ден. Никога баба му не е била толкова голяма и хубава! Тя улови момиченцето за ръце, прегърна го и изведнъж двете в блясък и радост се издигнаха високо над земята; и там, където те хвръкнаха, нямаше нито студ, нито глад, нито неволя.
А в ъгъла, облегнато до стената, стоеше в студеното утро бедно момиченце с червени бузички и с усмихнати устица — то беше замръзнало през последната вечер на старата година.
Новогодишното слънце изгря над мъничкия труп. Вдървено седеше момиченцето с кибрита си, от който една кутия беше изгоряла. „То е искало да се стопли!“ — казваха хората. Но никой не знаеше колко хубави неща видя то и в какъв блясък се възнесе с баба си към радостите на Новата година.“
AFISH.BG
