И двете държави не са сред подписалите конвенцията за забрана на използването им
Украйна поиска от САЩ да й предостави касетъчни боеприпаси, съобщава УНИАН. Украинската държавна агенция се позовава на информация от CNN, според която чиновници от администрацията на Байдън разглеждат молбата на Киев от няколко месеца, но не са отклонили искането, съобщава dnes.dir.bg.
Предполага се, че касетъчните боеприпаси могат да се предоставят, когато в западните складове привършат запасите от останалите боеприпаси, с които подпомагат украинската армия.
Медията отбелязва, че за Украйна касетъчните боеприпаси могат да решат два основни проблема – потребността от голямо количество за артилерийските и ракетните системи, които й предоставиха САЩ и други държави, както и начин да намали численото превъзходство на Русия в артилерията.
Наред с това, по думите на източник на изданието, молбата на Киев не е разглеждана сериозно заради международните ограничения, които Конгресът наложи над касетъчните боеприпаси.
Президентът Джо Байдън може да заобиколи ограничението, но от администрацията дадоха да се разбере, че това е малко вероятно.
„Способността на Украйна да постига успехи на сегашния и следващ етап от войната не зависи и не е свързана с придобиването от тях на въпросните боеприпаси“, е заявил пред CNN помощник на конгресмен, пише УНИАН.
Нито САЩ, нито Украйна са подписвали Конвенцията за касетъчните боеприпаси, която забранява използването им, производството на такива касетъчни бомби заради риска за цивилното население. Но САЩ започнаха поетапно да се отказват от тях още през 2016 г.
Посочва се още, че и двете страни във войната – и Украйна, и Русия използват касетъчни боеприпаси, но от руска страна се насочвали и срещу цивилното население, твърди изданието.
Употребата на касетъчни боеприпаси в населени места обикновено води до много тежки жертви сред цивилното население. Причините за това са две. Първата е широкия обхват, над който се разпръскват отделните експлозиви – често той надхвърля площта на три футболни игрища. Втората е, че между 1 и 40% от отделните заряди не успяват да се задействат при удар и на практика превръщат обстреляния район в минно поле.
През май 2008 на международна конференция в Дъблин беше приет текстът на конвенция, имаща за цел забраната на използването, производството, складирането и трансфера на касетъчни боеприпаси. Държавите, които притежават най-крупни запаси от касетъчни боеприпаси – Русия, САЩ, Пакистан, Китай, Бразилия, Израел и Индия, отсъстваха от конференцията. Към 2019 г. конвенцията е ратифицирана от 107 държави.
